Родният град на Елиас Канети най-после ще има негов паметник. Бюстът на единствения Нобелов лауреат за литература на България беше дарен на община Русе от Културно-информационния център "Сионес".

Русе вече има бюст-паметник на Канети Монументалната пластика е изработена от известния скулптор Георги Чапкънов - Чапа, и ще се монтира до събота на едноименния площад. За официалната церемония на 25 юли т.г. послучай 110-годишнината от рождението на Канети се очакват дипломати от посолствата на Австрия и Израел в София.
За паметника е оформено пространство на ул. "Славянска". Той тежи 2,5 тона и представлява двуметров каменен постамент. Скулптурата на Канети е до кръста. В ухото му "шепне" сова като символ на мъдростта. С едната си ръка той е облегнат върху книги, а с другата пише. Камъкът е цепен от всички страна, като предната част е рязана и полирана. Отпред има име, дати и лаврова клонка.
110 години по-късно родната къща на Елиас Канети в Русе продължава да пустее. Посланикът на Израел в София Шаул Камиса Раз вече поиска тя да се възстанови. При визитата му в крайдунавския град дипломатът обеща да съдейства да се съберат пари за ремонта й. М.г. австрийският посланик Герхард Райвегер също се заинтересува как може да се реставрира домът. Той може да стане културно-информационен център и да приюти Австрийската библиотека в Русе.
В едноетажната къща на ул. "Гурко" 13 има частна и държавна собственост. През 70-те години на 20 век наемателят й Петър Филипов купува 105 кв.м. от имота, а държавата си запазва останалата част за други наематели. Сега тя е необитаема и се руши. Синът на Петър Филипов - Любомир, обявява къщата си за продан преди 4 г., но не намира купувачи и емигрира в Англия. Новият собственик може само да я укрепи и реставрира, тъй като тя е архитектурен паметник на културата от местно значение.

Според общинския регистър родният дом на Канети е построен от дядо му през 1903 г. по проект на неизвестен архитект. Родителите на Елиас Канети - Матилда и Якоб, живеят там 5 г. заедно с другите си двама сина Нисим и Джордж. Семейството обитава къщата до 1911 г., когато заминава за Манчестър и после се установява във Виена. "Всичко, което по-късно преживях, се беше случило вече в Русчук", признава Канети в биографичните си спомени "Спасеният език. Историята на една младост".