Парламентът реши да се намали броят на подписите, с които може да се инициира задължителен референдум. Така те стават от 500 хиляди на 400 хиляди. Ако този брой се събере, Народното събрание няма да има право да отказва допитването или да изменя въпроса.

Народните представители отхвърлиха предложенията задължителен референдум да могат да се инициират от 200 хил. или 300 хил. човека. Димитър Лазаров от ГЕРБ заяви, че намаляването на 400 000 е достатъчно, тъй като по-малък праг би дал възможност само тесните партийни ядра да предизвикват референдум и той да е задължителен. Не бива да се отива в тази крайност, защото това изкривява идеята, смята Лазаров.

Депутатите отхвърлиха искането на Георги Кадиев от левицата за по-лесно свикване на референдум, който обаче не е задължителен, а минава през санкцията на Народното събрание – намаляване на броя на депутатите и общинските съвети в страната, които могат да инициират допитване, както и на броя на гражданите, които могат да предлагат на парламента да се проведе референдум – от 200 000 на 75 000.

По време на дискусиите единствено от ДПС се изказаха за пореден път против облекченията за провеждане на националните допитвания.

Лютви Местан пак каза, че разискваните промени са пряко свързани с референдума, искан от президента Росен Плевнелиев, а предлаганият от него мажоритарен избор на депутати ще доведе до еднопартийно управление. По думите му така с 33 на сто от гласовете ще може да се сформира правителство. Местан не се изказа конкретно по дискутирания член, а по целите предлагани промени.

Съпартиецът му Четин Казак пък заяви, че час по-скоро трябва да отпадне целият текст с който може група граждани да задължат парламента да вземе решение за референдум. Текстът трябва да отпадне, защото е във "флагрантно нарушение" на Конституцията, тъй като според нея България е страна с парламентарно управление, заяви той.