В 7 от 44 сливенски села има видеонаблюдение

Туск: ЕС е готов за сделка с Лондон до края на месеца

Общината в Русе санкционира оператора на пламналото сметище

Виктор Орбан относно основанията на Груевски за престой в Унгария: Търсете отговор от адвокатите

Глобиха фирма за надписано саниране на градини

Съдът в Страсбург глоби Русия заради постоянните арести на Навални

Николина Ангелкова: България с послание за създаване на световна дестинация „Древни цивилизации”

Прокуратурата разследва катастрофата на изхода на Кърджали, при която пострадаха 10 души

„Бял дим“ от кредиторите за гръцките пенсии, няма съкращения

Арестуваха нападател на жени

Учени откриха кратер с диаметър 31 км в Гренландия

Вижте какви мерки за цените на горивата предлагат от Българската петролна и газова асоциация

Петима души може да получат смъртни присъди заради убийството на Хашоги

Община Благоевград: Не изхвърляйте пепел и незагасена жар в контейнерите за битови отпадъци!

30 000 л нелегално вино откриха в стопанска постройка край Ямбол 8300 литра бира задържаха на „Дунав мост 2“

При 320 лв. за тон започна износът на пшеница от новата реколта

България изнесе през миналата седмица първата си партида пшеница от реколта 2015 г. от пристанище Варна с цена 181 долара (320 лева, FOB) за тон. Това съобщи Красимир Давчев – изпълнителен директор на Национална стокова борса – Пловдив, пред „Кaпитал Daily“. Цените са трудно сравними с миналата година, тъй като на отделните борси котировките са различни, но като цяло няма съществена промяна спрямо 2014 г.

Преди дни е бил направен и износ от Румъния при цена FOB 202 долара за тон, но от стара реколта. За сравнение – котировките на Чикагската стокова борса са били 214 долара за тон пшеница. „През българските стокови борси обаче сделките със зърно са спорадични. Очевидно търговията със зърно в големи мащаби през българските стокови борси не се състоя, коментира Красимир Давчев.

Износът на пшеница от България става в по-голямата си част от морските пристанища – Варна, Бургас, Балчик. Засега няма изнесени количества през дунавски пристанища. „Малко вероятен е износ към Сърбия, защото тя има остатъци от предходни години, но по-нататък през годината е възможен износ за Германия“, прогнозира Красимир Давчев.

По данни на Националната служба по зърното към края на миналата седмица жътвата на пшеницата е преполовена, а ечемикът вече е прибран. През миналата година добивът от ечемик в страната достигна 851 хил. тона, а тази година е около 800 хил. тона. Вътрешното потребление на ечемик е 366 хил., а 553 хил. тона са изнесени и почти няма остатъци от ечемик на склад.

„Допускам, че и през тази година българските производители ще успеят да реализират цялата реколта безпроблемно, коментира директорът на Националната стокова борса – Пловдив. Ситуацията с пшеницата обаче е съвсем различна, защото там свръхпроизводството е много голямо.

Свръхпроизводство на пшеница

През последните години прякото потребление на пшеница в България – за брашно, фураж и семена, намалява. От една страна, българинът яде все по-малко хляб, но от друга, българското животновъдство „не помага“ на производителите да реализират зърнените си запаси, коментира Красимир Давчев. През 2009 г. вътрешното потребление е общо 2 095 000 тона, за да достигне 1 745 000 тона през 2014 г., основно поради намалялото потребление на хляб и хлебни изделия.

Производството на пшеница обаче не намалява. През миналата година реколтата е 5 525 000 тона, като от излишъка около 3 милиона тона са изнесени. В момента в страната има остатък от предходни реколти от над 902 000 тона пшеница, от които 700 000 тона се съхраняват в складове, а 202 409 тона са в зърнопреработвателните предприятия. Ако тази тенденция на увеличаване на нереализираните запаси с по 0.9 милиона тона годишно се запази, през 2016 г. в България ще има толкова зърно на склад, колкото е годишният износ.

Конкуренция в страната и чужбина

Производителите от Черноморския район, известен още като житницата на Европа, са в остра конкуренция помежду си. През 2014 г. Русия има 22.2 млн. тона износ на пшеница, Украйна – 11.5 млн. тона, Казахстан – 6 млн. тона, Румъния вече ни изпреварва, реализирайки експорт от 4 млн. тона, а България е изнесла около 3 милиона тона.

И всички тези зърнопроизводители воюват за един и същ пазар. Резултатите са предвидими – експортните цени спадат. „Странно е, че нашите преки конкуренти ни изпревариха на египетския пазар, който поглъща годишно 11 млн. тона пшеница, а ние дори не сме се вписали още в листата на търговете за внос и не предлагаме своята пшеница“, коментира Красимир Давчев.

По негово мнение египетският пазар ще бъде изгоден за нашите износители – заради сравнително късите разстояния и заради по-ниските ни цени. При последния търг за внос на зърно в Египет например Румъния печели с цена FOB от 202 долара за тон, изпреварвайки Русия, която е предложила 204 долара за тон.

В конкуренция помежду си са и производителите от Добруджа и Тракия. Добруджанската производителност за реколта 2015 г. надхвърля 600 кг от декар пшеница, докато в Тракия (Пловдивска област) добивите в момента са около 331 кг от декар. Със своя добив на пшеница Добруджа е по-конкурентна дори от средноевропейските добиви, които са 600 кг от декар.

Два сценария за сектора

Заради структурата на сектора в България през следващите години може да се очакват фалити на дребни производители. В момента 6.3% от земеделските производители (около 255 фамилни арендатори и около 340 нови кооперации) обработват близо 79% от използваемата земя. Около 10% от едрите арендатори владеят и обработват средно над 24 400 декара.

„При очертаващо се и през следващите години свръхпроизводство на пшеница е възможно да очакваме фалити на дребни фермери или арендатори и преструктуриране на земята в полза на едрите производители на зърно, защото излишъкът води до ниски цени, а едрите фермери притежават и съпътстващи производства, с които да компенсират загубите“, коментира Красимир Давчев.

Другият сценарий е увеличаване на вътрешното потребление на пшеницата чрез животновъдство. „Да, и другите страни правят така, но при положение че имаме такъв резерв за развитие на животновъдството, моята прогноза е, че в следващите години можем да очакваме повишаване на потреблението на фуражна пшеница именно защото така ще е по-изгодно на фермерите, а и защото се наблюдава стремеж към увеличаване на субсидиите с акцент животновъдство“, каза още Давчев.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.