При 320 лв. за тон започна износът на пшеница от новата реколта

България изнесе през миналата седмица първата си партида пшеница от реколта 2015 г. от пристанище Варна с цена 181 долара (320 лева, FOB) за тон. Това съобщи Красимир Давчев - изпълнителен директор на Национална стокова борса - Пловдив, пред "Кaпитал Daily". Цените са трудно сравними с миналата година, тъй като на отделните борси котировките са различни, но като цяло няма съществена промяна спрямо 2014 г.

Преди дни е бил направен и износ от Румъния при цена FOB 202 долара за тон, но от стара реколта. За сравнение - котировките на Чикагската стокова борса са били 214 долара за тон пшеница. "През българските стокови борси обаче сделките със зърно са спорадични. Очевидно търговията със зърно в големи мащаби през българските стокови борси не се състоя, коментира Красимир Давчев.

Износът на пшеница от България става в по-голямата си част от морските пристанища - Варна, Бургас, Балчик. Засега няма изнесени количества през дунавски пристанища. "Малко вероятен е износ към Сърбия, защото тя има остатъци от предходни години, но по-нататък през годината е възможен износ за Германия", прогнозира Красимир Давчев.

По данни на Националната служба по зърното към края на миналата седмица жътвата на пшеницата е преполовена, а ечемикът вече е прибран. През миналата година добивът от ечемик в страната достигна 851 хил. тона, а тази година е около 800 хил. тона. Вътрешното потребление на ечемик е 366 хил., а 553 хил. тона са изнесени и почти няма остатъци от ечемик на склад.

"Допускам, че и през тази година българските производители ще успеят да реализират цялата реколта безпроблемно, коментира директорът на Националната стокова борса - Пловдив. Ситуацията с пшеницата обаче е съвсем различна, защото там свръхпроизводството е много голямо.

Свръхпроизводство на пшеница

През последните години прякото потребление на пшеница в България - за брашно, фураж и семена, намалява. От една страна, българинът яде все по-малко хляб, но от друга, българското животновъдство "не помага" на производителите да реализират зърнените си запаси, коментира Красимир Давчев. През 2009 г. вътрешното потребление е общо 2 095 000 тона, за да достигне 1 745 000 тона през 2014 г., основно поради намалялото потребление на хляб и хлебни изделия.

Производството на пшеница обаче не намалява. През миналата година реколтата е 5 525 000 тона, като от излишъка около 3 милиона тона са изнесени. В момента в страната има остатък от предходни реколти от над 902 000 тона пшеница, от които 700 000 тона се съхраняват в складове, а 202 409 тона са в зърнопреработвателните предприятия. Ако тази тенденция на увеличаване на нереализираните запаси с по 0.9 милиона тона годишно се запази, през 2016 г. в България ще има толкова зърно на склад, колкото е годишният износ.

Конкуренция в страната и чужбина

Производителите от Черноморския район, известен още като житницата на Европа, са в остра конкуренция помежду си. През 2014 г. Русия има 22.2 млн. тона износ на пшеница, Украйна – 11.5 млн. тона, Казахстан - 6 млн. тона, Румъния вече ни изпреварва, реализирайки експорт от 4 млн. тона, а България е изнесла около 3 милиона тона.

И всички тези зърнопроизводители воюват за един и същ пазар. Резултатите са предвидими - експортните цени спадат. "Странно е, че нашите преки конкуренти ни изпревариха на египетския пазар, който поглъща годишно 11 млн. тона пшеница, а ние дори не сме се вписали още в листата на търговете за внос и не предлагаме своята пшеница", коментира Красимир Давчев.

По негово мнение египетският пазар ще бъде изгоден за нашите износители - заради сравнително късите разстояния и заради по-ниските ни цени. При последния търг за внос на зърно в Египет например Румъния печели с цена FOB от 202 долара за тон, изпреварвайки Русия, която е предложила 204 долара за тон.

В конкуренция помежду си са и производителите от Добруджа и Тракия. Добруджанската производителност за реколта 2015 г. надхвърля 600 кг от декар пшеница, докато в Тракия (Пловдивска област) добивите в момента са около 331 кг от декар. Със своя добив на пшеница Добруджа е по-конкурентна дори от средноевропейските добиви, които са 600 кг от декар.

Два сценария за сектора

Заради структурата на сектора в България през следващите години може да се очакват фалити на дребни производители. В момента 6.3% от земеделските производители (около 255 фамилни арендатори и около 340 нови кооперации) обработват близо 79% от използваемата земя. Около 10% от едрите арендатори владеят и обработват средно над 24 400 декара.

"При очертаващо се и през следващите години свръхпроизводство на пшеница е възможно да очакваме фалити на дребни фермери или арендатори и преструктуриране на земята в полза на едрите производители на зърно, защото излишъкът води до ниски цени, а едрите фермери притежават и съпътстващи производства, с които да компенсират загубите", коментира Красимир Давчев.

Другият сценарий е увеличаване на вътрешното потребление на пшеницата чрез животновъдство. "Да, и другите страни правят така, но при положение че имаме такъв резерв за развитие на животновъдството, моята прогноза е, че в следващите години можем да очакваме повишаване на потреблението на фуражна пшеница именно защото така ще е по-изгодно на фермерите, а и защото се наблюдава стремеж към увеличаване на субсидиите с акцент животновъдство", каза още Давчев.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Новини