Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Вандали изпотрошиха над 40 коли в Пловдив

Ето кои институции ще проверяват сделката за ЧЕЗ

32 цивилни са загинали при бомбардировките на Източна Гута днес

Туристическите пакети ще поскъпнат 2-3 пъти Българинът се стяга за патриотични екскурзии за 3 март

Гинка Върбакова, която купи активите на ЧЕЗ: Нашите намерения са за отговорно отношение към милионите клиенти

Майка търси 40 години дъщеря си

Знам, че е жива. Сигурна съм, че скоро ще я открия. Думите са на Красимира Михайлова от София, която вече близо 40 години се опитва да намери дъщеря си, обявена от лекарите за мъртва дни след раждането. Историята й е една от стотиците на различни българи, които се опитват да открият свои близки, разделени от тях заради осиновяване или подозрения за нещо далеч по-страшно – продажба на деца.

Първородното дете на Красимира се ражда през зимата на 1975 г. и е вписано с имената Татяна Стоянова Михайлова. Бебето проплаква в нощта срещу 1 декември във вече закритата Трета АГ болница в столицата. “Дъщеря ми тежеше 2,100 кг, беше дълга 49 см”, разказва Красимира пред “Телеграф”. “Раждането беше много леко, нямах никакви проблеми”, допълва тя. Майката успява да зърне детето си три пъти. Акушерката Ваня Томова й казва, че бебето има добри показатели и няма затруднено дишане. Заради недостатъчните килограми лекарите настояват малката Татяна да бъде поставена в кувьоз. След това Красимира никога повече не вижда дъщеря си. Майката напразно се опитва да влезе в отделението с недоносените бебета. Не я пускат ден, втори. Започват съмнения, подхранени от факта, че името й липсва от таблото, на което се отбелязват родилите жени. На третия ден Красимира влетява в стаята с бебетата и пита къде е дъщеричката й. Лекарката й казва най-страшното – бебето е спряло да диша и е починало. Продължението на разказа на педиатърката обаче звучи повече от абсурдно – тъй като хладилните камери не работели, трупчето на бебето било оставено на прозореца на стаята и… изчезнало.

Красимира се прибира вкъщи сломена. Сърцето й обаче е сигурно – детето й е живо. От болницата отказват да дадат епикриза на родителите без обяснение. Единствените документи, които родителите получават, са акт за раждане и смъртен акт. Парадоксалното е, че в акта за раждане е записано, че бебето е родено на 5 декември. “От това излиза, че едва ли не дъщеря ми е мъртвородена. Та аз я видях с очите си цели три пъти. Още повече, че до третия ден никой не ми каза, че има проблем с нея”, продължава Красимира.

Тя казва още, че когато била в болницата, за да вземе документите, преодоляла шока и погледнала стаята, където за последно би трябвало да бъде бебето й. “”Проверих прозорците – на перваза е абсурдно да се побере труп на бебе. Не мога да повярвам, че на здравен работник ще му хрумне да остави на перваза мъртво дете”, убедена е Красимира.

Всички разминавания засилват подозренията й и на съпруга й, че бебето им е било продадено на бездетна двойка. Красимира споделя, че в годините, през които не преставала да търси дъщеря си, се е срещала и с други майки със сходна съдба – също родили в Трета АГ болница. “Знам, че е имало много подобни случаи”, отбелязва тя. Убедена е, че детето й, вече 40-годишна жена, е жива и нещо повече – скоро ще се срещнат.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.