Поне 60% от кметовете се избират на балотаж

- Народното събрание закъснява ли с определянето на датата за референдума, г-жо Сидерова? Когато на 3 юни президентът Плевнелиев внесе в парламента идеята за допитване по изборните правила, той спомена датата 25 октомври като най-добра за провеждане на избори 2 в 1 - местни плюс референдум.

- Народното събрание има време да се произнесе. Най-късният момент, в който решението за референдума трябва да бъде обнародвано в "Държавен вестник", е 21 август. Денят обаче е петък, което означава, че поне ден-два по-рано решението на парламента трябва да е факт.

- Как ще стане това, когато от 1 август депутатите излизат във ваканция?

- 21 август е най-късният срок. Ако Народното събрание иска да вземе решение за насрочване на референдум, трябва да го направи до тази дата. Така президентът ще спази сроковете, предвидени в закона, и към датата 25 август ще издаде указ за насрочване както на местните избори, така и на националния референдум. Изборният кодекс предвижда президентът да насрочи вота за общински съветници поне 60 дни преди изборния ден.

- Защо сме се фиксирали в 25 октомври? Само това ли е датата, на която може да се проведат общинските избори?

- Не, но аз ползвам датата, която обяви президентът Плевнелиев. Възможни са и други дати, но трябва да имаме предвид, че кметските избори са мажоритарни в два тура. Практиката на ЦИК сочи, че поне 60% от кметовете се избират на втори тур. Това означава, че трябва да се предвидят две дати, които не е добре да съвпадат с празници. Иначе изборите може да бъдат на 18 октомври, 25 октомври, 31 октомври, 1 ноември, 8 ноември, но 1 ноември е Денят на народните будители, а 8 ноември - Архангеловден.

- 31 октомври пък е събота.

- Не е задължително изборите да са в неделя. Кодексът казва - да са в неработен ден. Събота даже е по-удобен ден, защото членовете на изборните комисии ще могат спокойно да предадат изборните протоколи, а при тези избори се провеждат три, дори четири избора - за общински съветници, за кметове на общини, кметове на кметства, а в София, Пловдив и Варна (градовете с районно деление) - и за кметове на райони. Всичко това прави по-дълъг процеса на преброяването на гласовете, изготвянето на протоколите и установяването на резултатите от общинските избирателни комисии.

- Тези избори ли ще бъдат най-сложните от всички след 1989 г.?

- През 2011 г. също бяха сложни, защото бяха 2 в 1 - за президент и за кметове и общински съветници, а втори тур имаше и за президент и вицепрезидент, и за кметове. По принцип изборите за общински съветници и кметове са най-сложните.

- С пет бюлетини ли ще гласуваме на тези избори?

- Не навсякъде. Там, където се избира само кмет на община и общински съветници, бюлетините ще бъдат две. Тези граждани, които живеят в кметства, ще гласуват с три бюлетини - двете плюс бюлетината за избор на кмет на кметство. В градовете с районно деление ще има още една - за кмет на район. Ако се реши да има референдум, броят на бюлетините ще се увеличи с още една.

- За първи път за общински съветници ще се гласува с преференция. Това няма ли да усложни допълнително вота?

- Ще го усложни. Гражданинът първо трябва да избере партия или коалиция, за която гласува, а след това, ако иска - и преференция. Това забавя изборния процес. После преференцията трябва да се преброи - за всеки един от кандидатите за всяка една от листите. А нашият опит е доста горчив. В новата община Сърница за първи път през март се гласува преференциално за общински съветници и имахме повече от една шеста недействителни бюлетини. Причината за повечето от тях беше, че хората бяха гласували само в кръгчето - за преференцията, без да гласуват в квадратчето за партия или коалиция, което прави вота им недействителен.

- С колко гласа ще се избира преференциално общински съветник в община като Враца например?

- Не мога да кажа наизуст. Но принципът е следният - определя се общинската избирателна квота: всички действителни гласове се делят на броя на съветниците в дадената община. 7% от тези гласове са достатъчни, за да се прескочи общинската избирателна квота. Така че очаквам съществено пренареждане на листите.

- Машинното гласуване няма ли да реши много от проблемите с недействителните гласове? Машината за гласуване е като банкомата - ако не си направил правилно една стъпка, не те пуска да направиш следващата.

- Опитът показва, че наистина се намалява много броят на недействителните гласове, защото остава само опцията - празна бюлетина. Всички останали видове недействителност отпадат, защото машината не ти позволява да направиш тези грешки. Ако искаш да гласуваш с преференция и тръгнеш към кръгчето, машината няма да те пусне, преди да гласуваш в квадратчето за партия или коалиция.

- В колко секции ще се гласува машинно на тези избори?

- ЦИК още няма решение. Софтуерът трябва да е съвместим със софтуера, който отчита резултатите. Защото при проведеното машинно гласуване на последните избори през 2013 г. се оказа, че софтуерите не са съвместими. Този проблем още не е решен и ако сега се постави тази задача, ще трябва да се решава.

Този път гласовете ще се се отчитат, като гласовете от машинното гласуване се прибавят към получените от бюлетините. Избирателят ще може да избере да гласува или машинно, или с хартиена бюлетина. Досега можеше да се упражняваш - ако си гласувал с хартиена бюлетина, да експериментираш как се гласува машинно.

- С колко машини за гласуване разполагаме?

- Министерският съвет наемаше машините и ако ЦИК реши да има машинно гласуване, в колко секции и къде, най-вероятно пак ще ги наема.

- Каква ще бъде процедурата на гласуването, ако има референдум - колко ще бъдат урните и колко - тъмните стаички?

- В местните избори има само една урна. Ако има референдум - ще има още една, в която ще се гласува за референдум. За тъмните стаички и сега важат правилата, ако секцията е над 200 души, те да бъдат две.

- Ако гражданинът се обърка и пусне бюлетината за референдума в урната за кмет и обратно, неговият вот недействителен ли ще бъде?

- Предполагам, че ще решим да се постъпи както през 2011 г. - тези гласове се изваждат настрани и после се броят със съответния вид избор. Т.е. вотът ще бъде зачетен, защото не кутията определя правилото, а гласът.

При всички случаи обаче ще има два избирателни списъка, в които ще влизат различни категории граждани. В изборите за общински съветници и кметове съществува изискването и двата адреса според постоянната база данни - и постоянният, и настоящият, да са на територията на страната. За да може един гражданин да избира кмет и общински съветници в дадена община, трябва да е живял на територията на тази община поне шест месеца преди изборите. Докато при референдума важат правилата за избори за Народно събрание и ограниченията са общите конституционни ограничения - гражданинът да е навършил 18 години, да не изтърпява присъда лишаване от свобода и да не е поставен под запрещение.

- Изчистени ли са избирателните списъци от мъртви души?

- Некоректно е да се говори за мъртви души в списъците, защото според конституцията всеки гражданин на България, където и да се намира, има еднакви права. Гражданинът има постоянен адрес, а когато той самият не е посочил такъв, държавата му дава служебен постоянен адрес. Оттук нататък всеки, който има постоянен адрес, влиза в избирателните списъци. За местните избори важи и особеността, за която стана дума - ако не отговаря на изискванията за уседналост, ще влезе в групата на заличените от избирателните списъци. Няма закон, който да ни дава право да изчистим от избирателните списъци лицата, които живеят трайно извън територията на страната. Няма и закон, който да изисква да се води трайно такава статистика. Много от гражданите, които не живеят в България, даже не са заявили настоящ адрес извън страната. Министър Павлова обърна внимание на този проблем.

- Ако има референдум, как ще гласуват хората, които не живеят в България?

- Могат да се върнат и да гласуват тук. На президентските избори през 2011 г. също имаше категория граждани, които не можеха да гласуват на местните избори, но можеха да пуснат бюлетина за президент. Така се създадоха доста конфликтни ситуации в секциите.

- Няма ли да се открият секции в чужбина за референдума?

- Нашата практика е от един-единствен референдум, този, който се проведе на 27 януари 2013 г. Тогава беше решено да се гласува само на територията на страната, която включва и посолствата и консулствата. А какво ще реши сегашното Народно събрание, не знам, промяната в закона в момента се обсъжда от депутатите.

Нашият гост:
Румяна Сидерова е родена на 17 септември 1953 г. в София.
Завършва право в СУ.
Член на Висшия адвокатски съвет два мандата до 2012 г.
Столичен общински съветник от БСП през 1999-2000 г.
Член на ЦИК за президентските избори през 2001 г. и на всички следващи състави на комисията.
Член на Националния съвет на БСП.