Съюзът на съдиите в България е притеснен от политическите пазарлъци и от опасността да рефлектират в пълна симулация и тотална подмяна на смисъла на реформата.

Това заявяват от ССБ в отворено писмо, адресирано до Народното събрание, премиерът Бойко Борисов и министъра на правосъдието Христо Иванов. По-късно днес в НС ще се проведе заседание на председателския съвет с участието на премиера ще трябва да реши съдбата на законопроекта за промени в конституцията.

От Съюза на съдиите се обръщат към представителите на законодателната и изпълнителната власт с думите: "Наблюдаваме с тревога действията на парламентарно представените партии във връзка с внесения проект за изменения на Конституцията на Република България. Предлаганите промени целят да обезпечат осъществяването на действителна съдебната реформа. Необходимостта от такава формално не се отрича от нито една политическа сила. В противовес на декларативните позиции обаче е поведението на част от политическите субекти, от чието решение зависи провеждането на реформата. Притеснени сме от откровените политически пазарлъци и от опасността да рефлектират в пълна симулация и тотална подмяна на смисъла на реформата".

Според ССБ предложеният пакет от законодателни изменения беше подложен на безпрецедентно широко обсъждане в съдилищата. Резултатът от него очерта ясен консенсус по три много важни въпроса, които именно са в основата на предлаганите промени в Конституцията. Те са: обособяването на отделни колегии (за съда и за прокуратурата и следствието), всяка от които със самостоятелни правомощия по въпросите за кариерното развитие и дисциплинарната отговорност на магистратите; намаляването на мандата на Висшия съдебен съвет; премахване на конституционното изискване за тайно гласуване при вземане на решения от членовете на ВСС. Тези промени логично се ползват с пълната подкрепа на съдийската общност. В продължение на години съдиите са "вътрешни" свидетели на натрупваните системни проблеми и са наясно както с източника им, така и с ефективните възможни средства за разрешаването им.

Разделянето на ВСС на две колегии има смисъл, ако те са снабдени със съответните правомощия по горепосочените кадрови въпроси, но не и ако последните се възложат на Пленума на Съвета, каквото предложение отправят някои парламентарни групи като условие да подкрепят промените. Очевидно е, че ако подобна алтернатива бъде приета, обособяването на отделни колегии ще е напълно безпредметно, защото на практика решенията по кадровите въпроси ще се вземат точно както досега. Отстъпление от предлаганите промени в тази насока би било равно на липса на каквото и да е промяна. Това се отнася и до другите две предложения за изменение на Конституцията, които са предвидени с цел повишаване на мотивацията за работа и отговорността на членовете на ВСС. Компромисът с тях също ще резултира в пълно запазване на статуквото. Следва да се отбележи, че коментираните три промени са същностните и те почти изчерпват предложенията за изменения в Основния закон. Затова и се поставя въпросът, ако се отстъпи от тях, защо изобщо ще е нужна промяна в Конституцията. Широката общественост може и да не е запозната в детайли с предлаганите мерки за реформа и техния смисъл, но магистратите са и могат да преценят дали действително се въвеждат такива или се касае за тотална подмяна на съдържанието и замисъла им.

От Съюза на съдиите в България заявяват още, че се надяват на дължимия отговорен държавнически подход и че представителите на властта ще предприемат дългоочакваните усилия във вярната посока за започване на съдебната реформа. "Апелираме да не се допускат безпринципни компромиси, защото те ще доведат до пълна симулация на реформаторски процес, какъвто в действителност няма да започне, ако бъде подменено съдържанието на предлаганата промяна", заявяат от УС на ССБ.