Имитацията на държавен контрол и имитацията на фермерство сеят смърт

Тоталната липса на  контрол по храни и животни, наред с бедността в българските села, докара поредната напаст в земеделието - огнище на антракс във варненското село Млада гвардия. Заразата отне живота на 52-годишен пастир, но след седмица-две всичко ще отшуми и ще потъне в забрава. 

Още от 7 юли се знае, че кравата е с пяна и кръв по устата, но всеки в селото си трае, а животното пасе заедно с другите добичета. За пореден път са “слепи” и местните ветеринари, които уж трябва да следят за здравето на животните.
Следва и парадоксът на бедността - животното не само не се подобрява, напротив - влошава се, и тогава фермерът решава да спчели за последно - коли го и го продава за наденица.

Ето как имитацията на контрол от иначе тежко звучащата Българска агенция за безопасност на храните в съюз с имитацията на фермерство могат да сеят смърт. Явно по нашите села хората вече не си дават сметка, че от качеството на месото и млякото, което продават, зависят животът и здравето на потребителите. И със сигурност е по-добре да загубиш някой лев и да изхвърлиш болното животно, отколкото утре да почерниш десетки семейства.

А иначе антраксът изглежда малко бедствие на фона на безконтролно върлуващите болести по животните. Нима някой е забравил, че преди по-малко от година епидемия от син език у нас достигна невиждани мащаби и погуби официално 37 000 овце. А в същото това време ветеринарите се замеряха с доклади кога за първи път била засечена болестта и как предходното правителство не взело навреме мерки.

Неофициално обаче умрелите животни са сигурно двойно повече, защото не всички фигурират в регистрите. А за тоталното безсилие на контрольорите говори и масовият мор дори в софийската зоологическа градина от миналото лято, за който частно практикуващите лекари под сурдинка казваха, че пак идва от син език, макар и държавата официално да не го призна.

Трагедията е, че никога няма виновни. Сигурно за антракса ще си е виновен само пастирът, от когото така или иначе вече не можем да научим дали е викал ветеринар и дали той му е позволил да коли животното.

За синия език единствени виновни се оказаха комарите, които разнасят заразата, като ухапят животните.

Да не говорим, че ваксинацията срещу заразата тази пролет бе извършена с вакснина със спорно качество, по думите на бранша, и тепърва ще видим резултатите от нея.

А нима имаше поне един виновен за вноса у нас на цели 75 тона 20-годишно канцерогенно говеждо месо от Ирландия, което българинът изяде на саздърма през 2006 г.? Тогава шашнахме ЕС още преди да прекрачим прага му.

Но керванът си върви, а кучетата пак ще си полаят - и така до следващото бедствие. А от бизнеса най-вероятно ще продължим да чуваме, че вместо реален контрол по храните ветеринарите упражняват контрол върху приходите на фирмите.
Та нали бившият им шеф Пламен Моллов бе уволнен заради сигнал, че от ведомството му искали “такса спокойствие” на производител на дюнери.