Интервю със Силвана Лесидренска - председател на сдружение „ХепАктив"

- Хепатит С и България. Къде сме ние?

- Хроничната инфекция с хепатит С може незабелязано години наред да руши черния дроб, но тъй като няма почти никаква симптоматика, изключително малка част от хората се обръщат към лекар. За съжаление понякога е прекалено късно, тъй като черният дроб независимо, че е изумителен орган, не може да се регенерира постоянно и в един момент просто се предава. Тогава вече са настъпили цироза или рак, а там лекарите са почти безсилни. При около 80-85% от хората няма оплаквания, което допълнително затруднява диагностицирането. Затова е изключително важно да бъдем отговорни към своето здраве и да се изследваме за хепатит С веднъж на няколко години, а ако сме преминавали операция, кръвопреливане или друга интервенция с участие на кръв – на всяка година. Тъй като хепатит С е открит едва през 1989 г., като цяло обществото не е много запознато с начините на предаване на вируса, битуват погрешни разбирания, че е заболяване само на рискови групи, което не е така, или че трябва да си боледувал от хепатит В, за да имаш хепатит С – и това не е вярно. В България има сериозни пациентски организации – „ХепАктив“ и „Хепасист“, към които всеки един човек може да се обърне за съвет или информация относно хепатитите. Нашата страна има заболеваемост от около 1.5%, което прави 110 000 души, но изключително малка част от тези хора са били диагностицирани и лекувани. Затова призовавам хората да си направят изследване дори и да нямат оплаквания, за да бъдат спокойни, че не попадат в статистиката.

- „841 гласа за хепатит С“. Защо нарекохте така съвместната Ви кампания с „Хепасист“?

- Тази кампания е логично продължение на информационната кампания „Хепи ли Си?“, която правим с „Хепасист“ от една година. Нарекохме я така, защото искаме да дадем гласност на пациентите, които си отиват заради хепатит С, заради усложненията на една нелекувана 20-30-годишна инфекция. Заради хората, за които към момента няма лечение в България. Това са най-тежките случаи, които не могат да се лекуват със стандартната, заплащана от Здравна каса, терапия с интерферон. Това са хора, които по една или друга причина умират заради хепатит С; имат придружаващо заболяване, и не могат да лекуват хепатит С с интерферон, или просто са разбрали прекалено късно, а тогава науката е безсилна. Ние искаме да променим това число и искаме всеки пациент, който има нужда, да се лекува с новите безинтерферонови терапии, които са одобрени в много европейски страни. Тези терапии дават около 95% успеваемост, имат малко странични ефекти, по-къс период на лечение, но поради различни причини още не са одобрени в България. Надяваме се през 2016 г. да са приложими и у нас, защото междувременно пациентите умират.
841 души е прекалено стряскащо число, за да бъде подминато. Това са 841 истински, реални истории, пациенти със семейства, които страдат заедно с тях. Това може да съм аз, вие, всеки ваш близък. Нека помислим за тези хора и да им покажем своята съпричастност, това, че знаем за тях, че не са сами, че се борим за тях. Подкрепата може да я даде всеки човек, не е задължително да бъде част от пациентска организация. Елате на 28 юли, когато се чества Световният хепатитен ден, в Южния парк от 19.30 ч. Тогава ще може да чуете любимите на публиката изпълнители Поли Генова, Прея, група Торнадо, а водещ на програмата ще бъде DJ Мартен. Тематичната за кампанията песен „Happiness“, която Джон Лоутън дари на болните от хепатит С в България, ще бъде изпълнена на живо. По време на събитието ще има и мобилен кабинет, където всеки желаещ ще може да се изследва абсолютно безплатно за хепатит.

- Защо обществото ни не разпознава хепатит С като опасност?

  - Нямам конкретен отговор. Факт е обаче, че масово се неглижира проблемът „хепатит“. Чувала съм какво ли не, от „И аз имам хепатит, но не слагам ръкавици, защото не са ми удобни“ (от лаборант, който ми взима кръв), до реплика на личен лекар към пациент с начален стадий на хепатит С „Няма лечение, моли се на Господ“, което не е така. Има лечение, има и защо лаборантите да си слагат ръкавици, но това не се прави. Не казвам, че е масово, но не са и изолирани случаи. Тъй като това е безсимптомно заболяване, смята се, че само рискови групи боледуват от него, и проблемът с години се неглижира. При проучване, което БСК направи през февруари 2015 г. относно хепатит С и работната среда, една пета от анкетираните казват, че ще странят от колега, ако има хепатит С. Защо? Защо трябва да страним от някой, който не е опасен за нас и който вероятно в този момент има нужда от подкрепа? Защо игнорираме тези хора, мислейки си, че на нас няма да ни се случи? Затваряйки си очите, проблемът не се решава. Още в началото на годината гастроентеролозите алармираха, че ни очаква бум на пациенти с цироза точно защото преди 1992 г. не се е изследвала кръвта и има много хора, заразени тогава. Хепатит С не е присъда, това е кръвно предавано заболяване, което се лекува, ако се вземат мерки навреме.