Доц. Живка Бонева, д.м., е началник на отделение по ендокринология към Медицински институт - МВР. Има специалности по ендокринология и вътрешни болести; защитила е докторска степен, свързана с наднорменото тегло и затлъстяването. Интересите и са насочени към лечението на захарния диабет, метаболитния синдром и патологията на щитовидната жлеза, за които има редица специализации в страната и чужбина.

- Доц. Бонева, каква е честотата на захарния диабет и затлъстяването и каква е връзката между тях?

- В последните години за затлъстяването и захарния диабет се говори като за „близначна“ или двойна пандемия. Трябва да уточня, че тази връзка е налице при тип 2 захарен диабет, наричан още неинсулинозависим, който засяга 95% от диабетиците. 80-90% от пациентите с тип 2 диабет са с наднормено тегло или затлъстяване. Световният здравен атлас от 2014 г. показва, че 387 милиона души страдат от диабет. Статистиките сочат, че в момента над 35% от възрастната популация на планетата е с наднормено тегло. Още по-притеснителен е темпът на нарастване на техния брой - удвояване от 1980 до 2008 г., а според анализи на Световната здравна организация (СЗО) над 60% от европейците ще са с наднормено тегло и затлъстяване през 2030 г. Обръщам внимание на категорията „предиабет“ - това са хората, при които кръвната захар е над нормата, но все още не е достигнала стойности, позволяващи да се постави диагноза диабет. Хората с предиабет са почти два пъти повече от диабетиците.

- Трябва ли да правим разлика между наднормено тегло и затлъстяване?

- Да. СЗО през 1998 г. въведе индекса на телесна маса (ИТМ) като основен показател за оценка на телесното тегло, представляващ отношение между теглото (в кг) и ръста (в м)². ИТМ между 18,5 - 24,9 kg/m² се приема като нормален, с най-нисък здравен риск. С наднормено тегло се определят хората с ИТМ между 25 – 29,9, а със затлъстяване - с над 30. Когато оценяме здравния риск, изчислението само на ИТМ не е достатъчно. Да се измерва талията е дори по-важно, тъй като натрупването на мастната тъкан предимно в коремната област носи много по-голям риск от метаболитни последици.

- Какви са последствията от захарния диабет, придружен със затлъстяване?

- Козметичната страна на затлъстяването е само видимата част на айсберга. Онова, което не виждаме с просто око, е по-същественото. Затлъстяването е хронично заболяване, което здравната статистика определя като втората по честота причина за преждевременна смъртност след тютюнопушенето. 80% от затлъстелите хора имат поне едно от следните заболявания: хипертония, сърдечни заболявания, жлъчни камъни, артрозна болест, както и някои карциноми. В зависимост от степента на затлъстяването рискът от диабет е от 10 до 80 пъти по-голям в сравнение с хората с нормално тегло, а известно е, че диабетът е водеща причина за множество усложнения. Над половината от хората с предиабет ще придобият диабет в рамките на 10 г. .

- Кои според вас са най-големите предизвикателства в лечението на пациентите със захарен диабет, придружен със затлъстяване?

- Защо обръщаме такова внимание на теглото при нашите пациенти с тип 2 диабет? На първо място защото, както споменах в началото, огромният процент от тях са с повишено тегло; защото затлъстяването е най-важният рисков фактор в етиологията на диабета, но и значим рисков фактор за възникване на усложненията му. На второ място през последните трийсетина години ендокринологичната общност се сблъска с редица проблеми, произтичащи не само от самия диабет, но и от това, с което го лекуваме. Много от по-старите, т.нар. конвенционални антидиабетни лекарства водят до повишение на телесното тегло и до странични явления, които увеличават сърдечно-съдовия риск. Обикновено пациентите с диабет отслабват по-бавно и в по-слаба степен от хората без диабет, защото при тях са налице редица нарушения в контрола на апетита, така че волевото ограничение на храненето често е компрометирано.

- Какви са съвременните методи на лечение на захарния диабет, придружен със затлъстяване, и как се променя терапията в тази област през последните години?

- За щастие диабетологията бележи бурно развитие в последните 10-15 г. Ендокринолозите вече разполагат с няколко съвременни групи антидиабетни лекарства, които преодоляват в значителна степен изброените преди малко проблеми: не повишават, дори някои от тях намаляват теглото; понижават кръвната захар само ако тя е повишена, и не я променят, ако тя е нормална, поради което имат малък риск от хипогликемия (ниски стойности на кръвната захар - значим проблем, когато лекуваме диабета). Съществено предимство е, че някои от тях носят допълнителни ползи - намаляват апетита, подобряват липидите в кръвта и съдействат за съхранение на ендокринната функция на панкреаса. Хубавото е, че българският пациент с диабет има достъп до тези медикаменти, при това при реимбурсиране.

- Може ли да се каже, че превенцията на затлъстяването е превенция на захарния диабет?

- Статистиките сочат, че 60-70% от хората с предиабет няма никога да развият болестта, а над 80% от хората с диабет ще редуцират усложненията, ако отслабнат! За разлика от козметичната, от здравословна гледна точка дори 5-10% понижение на теглото подобрява прогнозата. Доказано е, че при отслабване много по-бързо намаляват мастните натрупвания в областта на корема, което значително снижава здравния риск - кръвното налягане се намалява с около 10%; понижават се нивата на кръвната захар и на „лошия“ холестерол; подобрява се качеството на живот. Профилактиката изисква хората с наднормено тегло и затлъстяване да провеждат редовно тестове за диагноза на захарния диабет след навършване на 45 г. При нормален резултат повторението на тези тестове трябва да е през минимум 3-годишен интервал.

- Затлъстяването е обособено като отделно заболяване в редица страни. Как стоят нещата в България и има ли у нас програми за превенцията и лечението му?

- От 1948 г. затлъстяването има свой код в Международната класификация на болестите. У нас все още няма структурирана програма за лечението и превенцията на затлъстяването, но по този проблем се работи. За жалост борбата със затлъстяването в целия свят тепърва предстои, като над 80% от хората, които започват опити за редукция на теглото, не след дълго го възстановяват. В България има специалисти, които знаят как да структурират стройна програма за лечение на затлъстяването. Първо е необходимо специалист да установи какво е причинило затлъстяването при конкретния човек. Защото ако има нелекувано нарушение в метаболитния или хормоналния статус, всяка диета или отслабваща програма ще е обречена на неуспех. Второ лечението на затлъстяването трябва да се води от екип - от ендокринолог, специалист по хранене, кинезитерапевт. Подходът трябва да е абсолютно индивидуален, защото трима души със затлъстяване имат три различни типа затлъстяване и това, което „работи“ при първия, няма да помогне при останалите. Трето - половината от работата е в ръцете на пациента. Затлъстяването нито възниква внезапно, нито може „да си отиде бързо“ като вирусна инфекция. Необходима е промяна в двигателния и хранителен стереотип завинаги! На настоящия етап от развитието на медицината не можем да променим генетичната ни предразположеност (а тя има дял 60-70%), но можем да променим навиците си!