Току-що сте се върнали от отпуска, но щом стъпите на работа, чувствате се уморени, отпаднали, трудно се концентрирате. Т.е. имате различни оплаквания, но всички те водят до общ дискомфорт. По тази причина трудно се захващате дори с належаща работа, апатични сте и раздразнителни.

Това са все симптомите на следваканционния синдром, а от него страдат близо 1/3 от хората, върнали се от почивката. Той ги "държи" от 3-4 дни до 10. Затова периодът на адаптация след релакса е поне 3-7 дни, посочи пред „Труд“ проф. Вихра Миланова, националният консултант на България по психиатрия. Водещият специалист е началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница.

В миналото синдромът се е наричал следваканционна депресия. Независимо че признаците на оплакването наистина са близки до депресията, те не могат да бъдат съотнесени към нея. Някои дори твърдят, че не става дума за никакъв синдром, а за чист мързел. Едно е сигурно - това не е болест, по-скоро адаптационно състояние към рутините задължения.

За да се намали стресът в рисковия период, преходът трябва да стане плавно, препоръчва водещият ни психиатър. Например можете да се върнете няколко дни по-рано от мястото, където сте били (но да има поне 1-2 дни за „настройване). А колкото по-дълга е ваканцията, толкова по-трудно е отново да влезете в крачка. Затова в последните дни от почивката "отхвърляте" по някой и друг имейл или спешна работа, за да сте готови за промяната на режима. “Много важно е да се взема отпуска по-често от по няколко дни, отколкото месеци наред да се работи и накуп да се заявят 3 почивни седмици”, категорична е проф. Миланова.

Друга "спасителна" мярка срещу следваканционния синдром е да започнете да планирате следващата си отпуска. “Върналите се в момента от море вече могат да се замислят какво ще правят на празниците около 6 септември”, предложи проф. Миланова.

В първите дни след отпуска не се товарете прекомерно. В никакъв случай още от първия ден не решавайте, че ей сега ще решите всички проблеми. А по-глобалните въпроси направо оставете за по-нататък.

“Тук е мястото да се запитаме какъв е щастливият човек? Този, който сутрин рано отива с радост на работа и вечер се връща с радост вкъщи. Т.е. трябва така да построим живота си, че да се чувстваме добре и на работа, и у дома. А това трябва да важи и за връщането от ваканция”, каза специалистката от Александровска болница. Тя припомни какво е казал американският психолог от унгарски произход Чиксенмихай: "Сами планираме събитията и това ни прави доволни и спокойни. А щастието не е случайност. Не е четирилистна детелина, а една предначертана и предварително поставена цел." Т.е. ние трябва да си планираме отпуската и съответно трябва да знаем, че ни очаква и завръщане. А всеки, който познава себе си, знае също колко да се натоварва. В крайна сметка всеки сам твори щастието си.

“Ако следваканционният синдром продължи по-дълго време - над месец-два, и нарушава работоспособността, тогава трябва да се търси професионална помощ. Най-често състоянието засяга хора на 45-55 г., а обикновено те са застигнати и от синдрома бърнаут (б.р. - прегаряне в работата)”, завърши проф. Миланова.