Магистрала "Тодор Живков" сече равнината Златия


"Кой казва, че в Северозападна България няма нито една магистрала? Вярно, днешните управници не построиха и един нов път, но навремето заради Тодор Живков насред полето прокараха шосе, по което и днес пътуват коли и комбайни. Даже и танкове могат да минат!" Това разказват жителите на Вълчедръм (област Монтана), градче с 3500 жители сред равнината Златия.

Асфалтирано платно, широко колкото самолетна писта, разсича надлъж нивите и свършва насред житата. "Сега магистралите ги строят с години, а ние направихме този път за две седмици. Чакахме да ни дойде Тодор Живков на гости, затова го нарекохме на него!", припомнят по-старите земеделци.

Ударното строителство на северозападната "магистрала" сред посевите се развихря през лятото на 1987 г. Областното ръководство на управляващата тогава страната Българска комунистическа партия (БКП) в Михайловград (днес Монтана) е поканило държавния глава и пръв партиен ръководител Тодор Живков на гости. В програмата му е включено и тържествено откриване на жътвата край Вълчедръм.

Посещението на първият партиен и държавен ръководител в региона обаче не е просто поредната му разходка из страната. Равнината Златия е една от житниците на България и внася десетки хиляди тонове пшеница в държавните хамбари. В нивите край Вълчедръм правителството провежда и важен стопански експеримент, резултатите от който могат да променят цялата организация на земеделието у нас, твърди един от агрошефовете в района в ония години - инж. Евтим Овчаров.

"Държавното ръководство разбра, че в дотогавашните големи земеделски стопанства се губи много труд и продукция. Част от хората работеха здраво, други - през пръсти, но всичко влизаше в общия кюп и се делеше поравно. Това отчуждаваше добрите стопани от земята и труда. Затова в страната бяха създадени 10 бригади от така наречения тогава нов тип, които трябваше да станат истински стопани на техниката и земята. Аз поех бригадата във Вълчедръм", спомня си Овчаров.

Макар и формално бригадата да е към местния аграрно-промишлен комплекс, с благословията на държавното ръководство тя се сдобива със самостоятелност като отделна фирма.

Звеното получава 75 000 дка земя, открива собствена банкова сметка, привлича за консултанти учени от БАН, купува торове от Англия и машини от Германия и Унгария. Качествените семена и препарати, спазването на модерна технология и усилният труд, резултатите от който не се делят между всички в комплекса, бързо вдигат добивите.

Земеделците получават по 601 кг пшеница и 720 кг царевица от декар - успехи, невиждани по онова време. И шефът на бригадата Евтим Овчаров получава високото държавно отличие "Герой на социалистическия труд". Момчетата му вземат по 1000 лв. заплати и почиват на Черно море, докато колегите им в общото стопанство получават по 200 - 300 лв. на месец.

Тодор Живков планира да дойде във Вълчедръм, за да види с очите си успехите на експерименталната бригада, казва пенсионерът Овчаров. След първоначалната радост, че Първия се е съгласил да пристигне в Северозапада, местните управници биват обзети от тревога.

До Михайловград и Вълчедръм вождът все ще дойде някак с правителствената лимузина - пътищата макар и стари, са изкърпени. Как обаче другарят Живков ще се друса из пълния с дупки и прахоляк черен път до нивите? Обсъжда се вариант Бай Тошо до кацне сред житата с хеликоптер, но охраната е категорично против - няма как да завардят хилядите декари с посеви, за да не се скрие в тях някой с пушка.

И за да не се изложат пред най-важния човек в държавата, решават - в полето спешно да се прокара нов асфалтов път. За трасе на селскостопанската магистрала е избран пътят от Вълчедръм към село Бутан.

За броени дни във Вълчедръм е струпана цялата пътностроителна техника от Михайловград, Враца и Видин. Няколкостотин мобилизирани като на фронта работници не спят две седмици и покриват чернозема в Златията с тонове камък и асфалт.

"Отвсякъде се носеха облаци прах, гърмяха команди, трополяха камъни, хора търчаха - сякаш се строи нова Хеопсова пирамида!", спомнят си участници в операцията. Всички асфалтови бази в региона димят денонощно.

"Само през първия ден изсипахме на новия път 1101 тона асфалт, а по план на година правехме около 3000 тона !", разказва бившият строителен техник Росен Иванов.

Въпреки бързането шосето се строи здраво и качествено. Машините подравняват терена и насипват солиден пласт чакъл и камъни. Шефовете разпореждат - по пътя ще се движат тежки трактори и камиони и той трябва да издържи натоварването. Асфалтовата лента се разстила на дължина 8 км сред нивите, а в края й върху голям парцел издигат стопанска база и висока вишка.

Според сценария, след като отреже първата ръкойка жито, Тодор Живков ще огледа от кулата равнината чак до Дунав. "Изказах на глас учудване, че заради площадката с вишката асфалтираме цяла нива, но офицерите от Държавна сигурност така ме изгледаха, че повече не си отворих устата!", спомня си участвалият в градежа Марин Маринов.

В навечерието на пристигането на Живков всичко е готово - пътят лъщи като космодрум, земеделското градче е лъснато и подредено по конец. Но визитата най-неочаквано се проваля.

"Тодор Живков дойде в Михайловград, но същия ден жегата стигна до 40 градуса. Лекарите и съветниците му не позволиха да ходи по нивите", разказва Евтим Овчаров.

Малко след това "бригадата от нов тип" във Вълчедръм е вкарана обратно в общото стопанство и експериментът приключва.

Най-вероятно противниците на промените са убедили Живков, че високите добиви и големите заплати на младите земеделци раждат неравенство и подриват идеите на комунизма, смятат участници в онези събития. Две години по-късно Тодор Живков и комунизмът рухват. "Ако беше се задържал още на власт, Живков щеше да направи промени в земеделието", убеден е Евтим Овчаров.

В първите години на прехода крадци разграбват построената база и вишката сред равнината. Магистралата на Живков обаче остава и въпреки че на места вече зеят дупки, все още по нея минават трактори, комбайни и камиони със зърно. Проваленото гостуване на Тодор Живков във Вълчедръм обаче увисва като прокоба над земеделския район и сякаш го изтрива от картата на държавните ни ръководители.

За близо 30 години нито един премиер или президент не е стъпвал в равнината Златия. "Дано някой големец се сети да дойде, да види откъде идва хлябът и как живеем - голямо събитие ще е - може даже и път да кръстим на него!", обещават земеделците във Вълчедръм.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Новини