Агресията расте, но всички сме виновни за това

- Г-н Йорданов, има ли развитие случаят с инж. Красимир Иванов, възрастния мъж, който бе пребит пред очите на внучетата си в Борисовата градина?

- По случая се работи активно, надявам се, че ще има развръзка в близките дни. А що се отнася до състоянието на г-н Иванов, медицинската епикриза дава оптимистични прогнози за възстановяването му. Надявам се да няма тежки последици от побоя.

- Как случаят стигна при вас?

- Хората са ме намерили. Обикновено всеки си избира адвоката на базата на това кой с какво име се ползва.

- Хулиганите още не са намерени от полицията. Как е възможно това? Случаят е от 17 юли, всичко е станало през деня пред очите на много хора в центъра на столицата - в Борисовата градина. Няма ли камери наоколо? Никой ли не ги търси? Или те са толкова обиграни, че се изискват особени умения, за да бъдат намерени.

- Изисква се технологично време, за да бъдат намерени, както е с извършителите на всички престъпления. Понякога тези неща стават по-бързо, друг път - по-бавно. За мен не е важно дали извършителят ще бъде разкрит утре или след една седмица, по-важно е работата да се свърши съгласно закона, за да може след това всички събрани доказателства да издържат пред съда.

- Следствието засега се води срещу неизвестен извършител. Какво обвинение очаква побойниците, ако бъдат открити?

- Възможностите са различни. Според мен най-вероятните са хулиганство и нанасяне на телесни повреди по хулигански подбуди. Но трябва да се изчака медицинската експертиза, за да се уточни характерът на телесната повреда по смисъла на Наказателния кодекс - средна или лека.

- За обикновено хулиганство ли става дума, когато жертвите са нападнати с думите "циганин" и "мангал"?

- Правната норма, за която говорих преди малко, включва не само хулиганските подбуди. От 2011 г. към тях са добавени и расистки и ксенофобски подбуди. Съществува и друга възможност за обвинение - по раздела "Престъпления против равенството на гражданите". Там съставите засягат образуване, ръководство или членуване в група, която проповядва ненавист на базата на расистки, религиозни, националистически подбуди.

- Може ли да говорим за взрив на младежко насилие, като имаме предвид, че по същото време, по което стана случаят, за който говорим, тригодишно дете бе пребито от двама младежи, които трябвало да го гледат?

- Не мисля, че има взрив. Има моменти, в които се натрупват няколко по-ярки престъпления, които нагнетяват усещането за ескалация на престъпността. Но трябва да признаем, че агресията нараства, злобата у хората също расте. Не мога да разбера защо се случва това.

- Има ли нацизъм в България? Побойниците от Борисовата градина са имали нацистки татуировки - "Blood and Honour" ("Кръв и чест", международна неонацистка политическа мрежа).

- Колкото и да се хвалим с прословутата българска толерантност, една от най-разпространените обиди, използвана в разговорния език, е "циганин".

- Много ли са младежите, които си татуират "Кръв и чест", ходят с бръснати глави, мразят циганите и търсят някой с по-мургав тен, когото да пребият?

- Очевидно е, че не се работи много по въпроса. От една страна, по отношение на тях трябва да се работи на базата на нормите на Наказателния кодекс, които вече цитирах. Има и един закон, популярен като закона за футболното хулиганство. Там също са предвидени определени мерки. Няма как до всеки хулиган да се постави по един полицай. Но въпреки това е видно, че и Столичната община, и СДВР трябва да обърнат повече внимание на сигурността в Борисовата градина.

От друга, е хубаво да се обръща повече внимание на младите хора и на начините, по които се осъществява тяхното развитие. Ако има повече грижи, насочени към младите и тяхната професионална реализация, едва ли биха се занимавали с подобни глупости.

- Чия е основната вина - на семейството и родителите, които не знаят или не се интересуват какво правят децата им, не обръщат внимание на "посланията", скрити в прическите и облеклото им или на обществото?

- Въпросът не е само в прическите. Но като говорим за вина, първо трябва да започнем от семейството, където е основата на възпитанието, после да минем през училището и да си помислим за целия ни живот, за поведението ни в обществото. Защото когато говорим за агресия, тя е навсякъде около нас и се изразява не само в побоища и убийства. Тя се изразява и в такива обикновени неща като движението по пътищата.

- Когато се случат неща като тези в Гърмен, Орландовци или Катуница и се появят младежи, изглеждащи като побойниците от Борисовата градина, веднага изниква дежурният коментар - някой ги използва с политическа цел. Когато обаче те поединично вършат безобразия, това остава някак встрани от фокуса на политическия коментар. Защо?

- Не съм склонен чак толкова да акцентирам върху това, че някой ги бил използвал политически, защото, ако говорим за политика, свързана с тези момчета, би следвало да помислим и за тези партии, които разчитат до голяма степен на ромския вот. И ми е чудно, че когато има проблеми като тези в Гърмен и Катуница, всичките тези партии ги няма никакви и не влизат в ролята си като представители на тази общност, за да може в крайна сметка да се разбере, че те наистина имат някакво отношение към проблемите, а не само към пазаруването на гласове.

- В последно време по различни причини много се сравняваме с Гърция. Там една от най-популярните партии е крайнодясната "Златна зора". Покълва ли в България нещо като "Златна зора"?

- Отдавна има опити за създаване на крайнодесни и крайнолеви партии. Но практиката показва, че те срещат много ограничена подкрепа. Българинът никога не е бил привърженик на крайностите. Не мисля, че поне засега подобна партия би имала перспективи. Ако, не дай Боже, икономическото състояние на държавата се влоши драстично, тогава би се отворила някаква ниша.

- Бежанската вълна плюс неразкритите престъпления, главно по селата, извършвани обикновено от роми, могат ли да посеят тези опасни драконови зъби, от които да се родят неонацистки чудовища?

- Не, не, българинът винаги е бил умерен в поведението си и трудно би приел подобни политически формирования.

Нашият гост:
Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 г. в София.
Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски".
Народен представител от СДС в 38-ото народно събрание.
От 1999 г. до 2001 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов. Сега е адвокат.