Министър Желязков: На 9 май ще бъдат отворени офертите за концесия на летище София

Вучич: След 10 дни отваряме магистралата Белград-Скопие

Дъжд с пясък от Сахара валя у нас

Ким търси от Москва мир в Корея Лидерът на КНДР на първа визита в Русия (ИНФОГРАФИКА)

Лекарският съюз иска отпадане на лимитите за легла по клиники в Педиатрията

Съветът за сигурност на ООН може да обсъди раздаването на руски паспорти в Донбас

Косово постави под домашен арест 26 свои гражданки, репатрирани от Сирия

Тръмп: Търговските преговори с Китай вървят много добре

Разкриват паркинг с 500 места до Рилския манастир за Великден

Полицията влиза в 746 „къщи за гости” (обзор) Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди мащабна проверка на имоти и превозни средства, плащани от ЕС

Благодатният огън във Варна ще дойде от Румъния

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 25 април 2019

Зеленски призова за нови международни санкции срещу Русия

Голф влезе под автобус в столичния квартал „Надежда“

Турция между чука на кюрдите и наковалнята на ИДИЛ

Анкара може да бъде принудена да навлезе в сирийска територия и да създаде зона за сигурност

Генералитетът не е ентусиазиран от евентуална война

В началото на седмицата Турция бе залята от протести. Десетки хиляди излязоха на улиците в големите градове, за да протестират срещу бездействието на държавата пред разрастващата се дейност на „Ислямска държава“ в страната. Това стана, след като атентатор самоубиец от ИДИЛ отне живота на повече от 30 души в граничния на Сирия град Суруч, населен предимно с кюрди. Така неусетно войната между джихадистите и кюрдите се прехвърли на турска територия. Натискът върху Турция е огромен и тя се оказа между чука на кюрдите и наковалнята на „Ислямска държава“. От една страна, правителството на Давутоглу внимава в политиката си с ИДИЛ, за да си няма проблеми у дома, но от друга страна, далеч повече се опасява от разрастващата се сила на кюрдските движения, които целят създаване на независима държава в рамките на Сирия. Очевидно е, че Турция, без да иска много, много, може да бъде въвлечена във военни действия на сирийска територия, и то отново заради нерешимия проблем с кюрдите.

С редки изключения през годините турско-сирийските отношения варираха от враждебни към студени. През 1998 г. Турция заплаши с военна намеса Сирия поради подкрепата на Дамаск за Кюрдската работническа партия (ПКК), която използваше сирийски гранични зони, за да организира атаки срещу Турция. Тогава турските генерали се заканваха, че ако тръгнат през границата, до обяд на същия ден ще развеят турското знаме върху известната цитадела на гр. Халеб (Алепо, втория по големина град в Сирия, б.р.). ПКК, смятана от Турция за терористична организация, организира втората си обща конференция в Сирия през 1988 г. и взе решение да започне въоръжена борба срещу Анкара с цел създаване на независима кюрдска държава в Южна Турция. Само намесата на Египет и Либия тогава успя да смекчи напрежението между двете страни и войната бе избегната. Асад-баща, осъзнавайки сериозността на турските закани, се съгласи да изгони лидера на ПКК Абдула Йоджалан и да закрие военните лагери на партията в Сирия. Малко по-късно агенти на МИТ успяха да заловят Йоджалан, който продължава да лежи в турски затвор.

Днес Турция отново заплашва с военна намеса в Сирия и отново заради кюрдите. В началото на годината с помощта на международната коалиция срещу „Ислямска държава“ милициите на сирийската кюрдска партия „Демократичен съюз“ успяха да изтласкат джихадистите от град Кобане и от други гранични райони на Сирия с Турция. В едно с джихадистите кюрдите прокудиха и цялото арабско и тюркменско население от граничните села и не му позволяваха да се завърне обратно в собствените си домове с цел да осъществят етническа и географска цялостност на кюрдските райони.

В Анкара се притесняват, че тези милиции могат да продължат напредъка си, да пресекат река Тигър и да достигнат до сирийската провинция Халеб и по този начин да контролират цялата гранична линия с Турция. Според Анкара това е първата стъпка към създаването на кюрдска автономия в Северна Сирия. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган даде да се разбере, че страната му няма да позволи създаването на кюрдска държава в Сирия и че Турция ще направи всичко, за да защити националната си сигурност. Днес на турско-сирийската граница Анкара е струпала 65 000 свои войници, над 500 танка, ПВО и артилерия. Съществува голяма вероятност тази войска изненадващо да се премести на сирийска територия.

Турците казват, че евентуалната военна операция ще бъде кратка и ограничена, с цел създаване на зона за сигурност с дълбочина 35 км навътре в Сирия и ширина от 110 км, започвайки от граничното село Джараблус на река Ефрат, стигайки до Северен Халеб. Турската армия ще се опита да спре напредъка на кюрдските милиции в граничните райони и да попречи на ИДИЛ да стигнат първи до Халеб.

Идеята за зона за сигурност в Северна Сирия не е нова. Тя бе лансирана от Турция преди две години, но тогава САЩ я стопираха в зародиш. Когато коалицията срещу ИДИЛ бе сформирана миналата година, САЩ осъзна, че турската армия има ключова роля в борбата срещу групировката особено когато ще стане въпрос за наземна операция. Но турците поставиха условия за своето участие: кюрдите да не получават модерни оръжия, ударите да включват и цели на силите на режима на Башар Асад, тъй като според тях той е причина за дейността на ИДИЛ в Сирия. Те също така смятат, че ИДИЛ не може да бъде ликвидирана без намирането на политически изход на кризата, гарантиращ териториалната цялост на Сирия. САЩ отново отхвърлиха турските условия, което доведе до обтягане на отношенията между Анкара и Вашингтон. Турците са разочаровани и гледат на американската координация с кюрдите като на предателство от страна на САЩ и като на нож в гърба на стар съюзник. В отговор на това Турция отказа да отвори военновъздушната си база Инджерлик за използване от авиацията на коалицията, което работи в полза на ИДИЛ. Редица анализатори продължават да обвиняват Турция за тайно взаимодействие с ИДИЛ, като твърдят, че тя оставя коридори за преминаване на границата от техни членове, а в замяна ИДИЛ атакува кюрдските райони.

И въпреки това Анкара смята „Ислямска държава“ за заплаха за националната си сигурност и атентатът в град Суруч доказва това.

От своя страна армията не е ентусиазирана за евентуална война, а генералите се притесняват от въвличането на армията в сирийското блато, повтаряйки същата грешка на руснаците в Афганистан.

Анкара също така трябва да се съобразява и с позицията на Иран и Русия, с които има икономически и политически връзки, но в същото време Москва и Техеран са най-големите опори на режима на Асад и едва ли ще стоят безучастно.

Също така турските кюрди няма да мълчат при евентуален сблъсък на турската армия със сирийските им събратя и могат да организират размирици и саботажи, което ще разруши мирния процес, който Турция започна с ПКК преди 3 години и със задържания в Турция Йоджалан.

Затова военната намеса е малко вероятна и има нужда от широка международна подкрепа. Но атентатът в гр. Суруч може да помогне да промени международните резервирани позиции относно турското намерение и да заглуши опозиционните гласове.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.