Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

От него тръгва лъжата: Иван Костов – вдъхновението на фарса “Кънев”

Статията на професор Трайко Петков е публикувана във вестник „Дума” през септември 1999 година. „Труд” я препечатва днес заради непреходните истини за лицето Иван Йорданов Костов, споделени от професор Петков. Тези истини доказват колко вярно е твърдението, че Радан Кънев е обикновен мутант на Иван Йорданов Костов. В арогантността, слабичката юридическа подготовка, пълното политическо невежество, които Кънев безпардонно демонстрира в опитите си да фалшифицира идеята за съдебна реформа, ясно личи източникът на реформаторското вдъхновение у него. Добрата новина е, че Радан Кънев е чудесна илюстрация за изреченото от класиците за трагедиите в историята, които се повтарят като фарс. В интерес на артистичната истина трябва да добавим, че фарсът „Радан Кънев” беше и тъп.

От него тръгва лъжата

Kато наблюдавам последните събития в българския политически живот и като виждам накъде тласна страната ни кабинетът на Костов, си мисля откъде дойде това незачитане на народа ни, това последователно обричане на България на безбъдещност. Стигам до заключението, че в основата е преди всичко личността на премиера ни (не толкова личност като политик – какъв ли политик е той! – колкото специфичните черти в характера му).

Мисля, че основната черта е склонността му да лъже (по специфичен начин – засукано и… с апломб); да не се засрамва дори когато се разбере, че е излъгал, а да се държи даже арогантно; да не се смущава, когато го изобличават в непоследователност. Както жена му на въпроси от типа на „Била ли сте партийна секретарка?” и „Вярно ли е, че подсъдният Кр. Стойчев е приятел на семейството ви?” отговаря „Да, и какво от това?”, така и Костов на забележка от типа „Но вчера твърдяхте обратното!” ще отговори „И какво от това?”.

Така се случи, че в един момент се оказахме заедно с Иван Костов в един институт – в бившия ВМЕИ, днешния Технически университет (ТУ). Бяхме в съседни кабинети и станахме добри познати. Запознаха ме с него като с новопостъпил асистент в катедра „Политикономия” (1979 г.), идващ от Висшия икономически институт, откъдето се наложило да напусне по някакви причини. Казаха ми, че освен висше икономическо, има и висше математическо образование и се опитва да прави математически модели на икономическите системи. Това силно ме заинтересува, тъй като във ВМЕИ аз съм въвел и преподавал за първи път дисциплините, които третират правенето на математически модели на различните системи.

Естествено беше да се заинтересувам от Костов и да го поканя на професионален разговор. Не ме учуди слабичката му икономическа подготовка (такова беше равнището на тази област у нас тогава). Много ме учуди обаче, че е с изключително елементарна подготовка и в областта на математиката. Бях вече чул, че пред студентите говори със самочувствие и апломб за математическите методи в икономическата наука.

В разговора си с мен Костов в началото също започна да говори с апломб за владеенето от негова страна на математическите методи и за тезата, която е защитил в университета. Но когато, впечатлен от непрофесионалното използване дори на понятията, започнах да го попритискам с въпроси какви точно методи и как е използвал, констатирах почти пълно невежество. Като резултат той направи всичко възможно разговорът ни по тази тема да приключи.

Вече като асистент във ВМЕИ той прави и защити кандидатска дисертация, за която също беше афиширал използването на математическите методи. Поисках и от него, и от катедрата да се запозная с дисертацията. Не ми беше дадена. Въпреки това се запознах с нея. „Математическото” й ниво е това на аритметиката в края на прогимназията. Всъщност всеки може да намери биографичния алманах на ТУ и да прочете в него справката за Костов (той непременно я е прегледал преди отпечатването, а най-вероятно и сам я е съставил) – компетентният ще констатира пълна бъркотия на понятия.

Запознаването с биографията му не дава отговор на този въпрос, тъй като липсва време за такова образование. И тук се получава мистификация, подобна на мистификацията с гу’син Савов, който е завършил университет, когато е бил в Белене.

Навярно случаят тук е следният. В онези години, когато започна широкото използване на компютрите, мнозина икономисти се втурнаха уж да внедряват математическите методи в икономиката. В трудове и дисертации с няколко напълно излишни и обикновено грешни формули се шашваха рецензенти и научни съвети и се придобиваха степени и звания. Увлечени от този процес и университетът, и ВМЕИ формираха т.нар. блок Б. В този блок се приемаха завършили висше образование, но не непременно математическо. Мисля, че случаят с Костов е именно такъв.

Ще посоча само още един факт, илюстриращ любовта на Костов към истината. В следващи контакти той в своя стил реши да ме шашардиса със заявлението, че е разработвал макроикономически модели за статистиката. Явно не знаеше, че няколко години преди това като зам.-министър съм имал най-непосредствени отношения със статистиката и познавам лично основните специалисти там. Като го попитах какви точно модели е разработвал, с кои специалисти от статистиката е работил и поисках да видя моделите, той пак веднага „даде заден ход” и повече към тази тема не се върнахме.

Припомням си тези неща и ги съобщавам тук, защото те говорят достатъчно точно за определен характер. Разбира се, за един министър-председател в никакъв случай не е задължително да бъде блестящ икономист, още по-малко – блестящ математик. Но премиер с такова отношение към истината в приказките си и към отговорността в действията си е нещо, по което всички трябва добре да се замислят.

При тези черти в характера и при вродената склонност да самонапомпва самочувствието си Костов се пази от хора, пред които лъжата не може да мине, дори поднесена със самочувствие и апломб.

След всичко това не се учудвам, че Костов е формирал екип от хора, които стоят подчертано по-ниско от него. Няколко основни фигури са от ВМЕИ. Марио (Тагарински) е тотален невежа, но се смята за… информатик (в изчислителния център на ВМЕИ хората избухват в смях, когато стане дума за професионализма на бившия им колега).

Муравей (Радев) е някакъв миш-маш на счетоводител и зам.-ТРЗ във ВМЕИ и във филиала му в Пловдив – бившите му колеги само се подсмихват, когато стане дума кой управлява финансите на страната.

Едва ли е нужно да се говори за „Господин 10%” (Александър Божков) – той е ясен. Всички около премиера добре знаят обаче чертите на характера му, за които говорих тук. Знаят какво следва от това както за самия него (не се иска никакъв ум да боцнеш и пукнеш един балон), така и за тях (в такава атмосфера можеш да правиш каквото си искаш – и да си „Господин

10 %”, и да говориш и твориш всекидневно гафове като Марио, като Убавото Наде (Надежда Михайлова), като Архиваря (Веселин Методиев) или да се надуваш „простичко” като пуяк от порода Бакърджиев (Евгени).

Какво направи този екип за държавата ни, вече се вижда.

Справка

Проф. Трайко Петков е роден през 1925 г. Завършва висше електротехническо образование през 1952 г. и е приет за асистент в бившата Държавна политехника (впоследствие ВМЕИ). От 1974 г. е професор.

Проф. Петков поставя началото на обучението по автоматизация в България. Създава Централния научноизследователски институт по комплексна автоматизация (ЦНИКА) и е негов пръв директор. Във ВМЕИ той е въвел и преподавал за първи път дисциплините, които третират правенето на математически модели на различните системи.

Специализира Автоматизация на машини и апарати (1958г.) в МЕИ, Москва; Автоматизация с помощта на изчислителна техника (1967 г.) в Италия и Швейцария, през 1970 г. – в САЩ.

От 1971 до 1977 г. е зам.-министър на информацията и съобщенията и директор на Научния център по единна система за социална информация.

Изключен е от БКП и е отстранен от ВМЕИ. След три години е възстановен като преподавател. Проф. Трайко Петков участва и в ръководството на Клуба за гласност и преустройство.

Проф. Петков напуска този свят на 18.10.2014 г.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.