НИКОЛЕТА СПАСОВА, експерт и ръководител на проекта “Електронен мониторинг”

Oт година и няколко месеца в България е въведен електронният мониторинг като средство за контрол на изпълнението на пробационната мярка „ограничение в свободното придвижване“ и гласовата верификация като заместител на „задължителната регистрация по настоящ адрес“. Като всяко ново нещо електронният мониторинг или добилото популярност название “електронни гривни”, представлява голям интерес за обществото и предизвиква противоречиви впечатления за това доколко е полезен и ефективен.

Проектът за електронния мониторинг у нас е финансиран от Норвежкия финансов механизъм и стартира на 07.02.2014 г. с обхват 180 осъдени лица. Услугата се изпълнява от „Г4С СекюритиСълушънс“ ЕООД. Към началото на юли 2015 г. през електронно наблюдение са преминали или в момента преминават общо 156 осъдени лица. 126 от тях са с гривни и 30 - на гласова верификация.

Към юли 2015 г. 61 лица са приключили наложеното електронно наблюдение, като при 7 от тях се е наложило това да стане преди края на определения 6-месечен период по различни причини - смърт, постоянно задържане в ареста, предложения за връщане в затвора и замяна на пробация с лишаване от свобода и отказ за носене на гривна. За същия период 3 лица са приключили гласовата си верификация. 17 от лицата, приключили електронното наблюдение, са без нито едно нарушение, а голяма част от останалите нямат съществени системни нарушения на наложения ограничителен режим. Твърде рано е да се правят категорични заключения, но към настоящия момент може да се каже, че при съществената част от осъдените лица, поставени под електронно наблюдение, се отчита известна степен на кооперативност и старание за успешно изпълнение на наказанието, т.е. без връщане в затвора или замяна с лишаване от свобода.

Наблюдението върху поведението на осъдените лица показва, че основната част от изтърпяващите електронно наблюдение се дисциплинират спрямо ограничителния режим още в началото на периода на мониторинг. Повечето осъдени не се стърпяват и обичайно чрез малки закъснения или опити за вмешателство по гривната изпробват дали системата за електронно наблюдение работи. След като се уверят, че дори малките закъснения или напускания на периметъра, както и опити за отстраняване на гривната, се регистрират и третират като нарушения, се приучват към структуриран живот, при който нарушенията на ограничителния режим за инцидентни е обичайно по основателни причини.

Има и изключения, които системно нарушават ограничителния си режим, а също така и подтиквани от нужда от внимание, често стигат до психически тормоз върху операторите от Центъра за електронно наблюдение. Тези изключения обаче са единични случаи на фона на общия брой осъдени лица, преминаващи през електронно наблюдение или гласова верификация. От това може да се направи извод, че електронното наблюдение се възприема добре от осъдените лица, въпреки естествената съпротива срещу100-процентовия контрол върху поведението им.

38 човека от приключилите електронното си наблюдение към 2015 г. се съгласиха да бъдат анкетирани и резултатите са:

На въпроса - как възприехте идеята за електронно наблюдение (ЕН), отговорите са:

- „Нормално, по-добре вкъщи, отколкото в затвора” - 20 души;

- „Хареса ми, това е нещо ново за България” - 6 души;

- „Бях против, но това беше условие, което нямаше как да не приема“ - 11 души,

- „Не мога да преценя”- 1 човек.

Резултатите от този въпрос показват, че отношението и възприемането на електронното наблюдение от страна на осъдените лица е много повече положително, отколкото отрицателно. Важно е да се отбележи, че това е мнение, изразено след провеждане на електронното наблюдение, което означава, че в процеса на изтърпяване на мярката не е имало събития, които да формират отрицателна оценка към този тип контрол. При поставянето на електронните гривни обаче настроението на по-голямата част от осъдените лица варира в диапазона от лека неприязън до едва прикрито недоволство, а в редки случаи и открита враждебност.

На въпроса - електронното наблюдение имаше ли добър ефект върху живота ви, отговорите са:

- „Да, определено внесе ред в живота ми” - 17 души;

- „Не промени живота ми, просто трябваше да го изтърпя” - 11 души;

- „Не, едва издържах до края” - 3 души;

- „Не мога да преценя” - 7 души.

45% от осъдените са посочили първия отговор на този въпрос, което показват много положително отношение към резултатите от наложената мярка, т.е. структурирането на живота в резултат на ефективния контрол за спазване на ограничението в свободното придвижване.

29% от осъдените лица смятат, че това не променя живота им, което не изразява силно негативно отношение. Само 7,9% изразяват силно отрицателна оценка към наложената мярка.

Това, че 18,4% от осъдените нямат мнение, всъщност е добър резултат, тъй като това изразява неутрално отношение, което също не е лошо за подобна новост, упражняваща ефективно ограничение и контрол.

Въпреки че това са текущи данни за възприемането на електронното наблюдение в България, на този етап се забелязва тенденция към повече положително отношение от страна на осъдените лица и ефектът върху живота им е в доста голяма степен конструктивен.