Зам.-шефът на съюза на ветеринарнарите д-р Красимир Каменов пред “Труд”

- Д-р Каменов, 27 кухни на ресторанти и кебапчийници по морето са затворени, защото месото, което е доставено за тях, е преработвано в същата транжорна, в която са правени наденици от кравата с антракс. Има ли риск за здравето на хората, посещавали тези заведения?

- Това, че Агенцията по храните обяви списък на тези обекти, беше нейно задължение и тази смелост трябва да се приветства, защото се случва по време на разгара на туристическия сезон, а редица от заведенията в този списък са и в курортите. Разбира се, тук говорим за потенциално вторично заразяване на местни продукти от спорите на антракс, останали по машините и съоръженията за преработка на месото и по повърхностите в транжорната. Проблемът обаче идва от това, че всички вървят след събитията. И ветеринарните, и здравните, и местните власти, и кризисният щаб - всички те научават истината на час по лъжичка. Животното е заклано в разрез на всякакви ветеринарни, санитарни и други изисквания още на 7 юли. И чак след като този човек трагично загива от собствената си некомпетентност, се разчува за случая. А той е трябвало да извика ветеринарен лекар още когато е решил да направи тази смела стъпка да си коли животното в двора и всичко това щеше да бъде предотвратено и въобще нямаше да се стига до тази ситуация.

- Макар че към момента няма ясни доказателства, че починалият пастир не е викал преди клането ветеринар?

- Аз се съмнявам, че ще се намери ветеринарен лекар, който да не разпознае това заболяване и да не предприеме най-строги мерки срещу него. Както се казва, тази болест е сред А и Б-то на професията.

- Но все пак има ли риск за хората, посещавали заведенията, пуснати в списъка?

- Рисковете съществуват. Имаме безпрецедентно разнасяне на спори на антраксния бацил освен във Варна и в няколко съседни общини на страната, което води до това, че тези места трябва да останат под наблюдение в следващите 30 години и там да се извършват ваксинации. Не бива да се забравя, че хората, които са разфасовали самата крава, след това са ги разнесли в още няколко съседни общини.

- Каква е вината на собственика на транжорната?

- Собственикът на транжорната също абсолютно безотговорно е подвел ветеринарните власти с това, че не е признал, че е разфасовал заразеното месо. Да не говорим, че без ветеринарен документ за произход на месото той въобще не трябва да го приема и преработва. Така или иначе отказът му да признае забави от неделя до сряда развитието на казуса и доведе до забавяне на обявяването на тези 27 потенциални опасни обекта с месо. Аз имам и сериозна забележка към здравното министерство, което бодряшки обяви, че е ликвидирало случая на антракс. Случай на антракс не се ликвидира с изявления - лекуваме хората. Да, антракс се лекува, но спорите му остават в природата и затова цялата верига трябва да бъде проследена докрай. И това малко успокоение доведе до това, че сега изведнъж сме изненадани от нов списък на обекти. Затова трябва да се проверява веригата докрай и да не се късат междусистемните връзки между ветеринарите, хуманните лекари и фермерите.

- Земеделският министър Десислава Танева вече изрази съмнения, че частната ветеринарна лекарка, която е била в селото, не е знаела за заразата, защото в малките села всичко се чува и разбира...

- Има т. нар. държавна профилактична програма, която се подписва от министъра, и първата болест, която е разписана в нея, е антраксът. Но там ваксинациите се извършват на базата на стационарни огнища. Т.е. само в населени места, в които е имало поне два случая на антракс през последните 30 години. Варненското с. Млада гвардия, където сега е огнището, не е сред тях, т.е. огнището в него е ново. Аз нито оправдавам, нито познавам случая с моята колежка в това село. Искам обаче да кажа, че по закон всеки фермер, който отглежда животни и се подпомага от държавата, трябва да има задължително сключен договор с ветеринарен лекар и този фермер е длъжен да си извика ветеринарния лекар, а не ветеринарният лекар по слухове да ходи да гони фермерите и да ги проверява. Бедата е, че ние подпомагаме фермерите, но не правим нищо за тяхното елементарно образоване по отношение на болестите и на правилното хранене на животните. В големите ферми това се прави, но не и при т. нар. дребни фермери. Трябва да се разбере, че който гледа на ветеринарния лекар като излишен разход, в края на краищата плаща двойно и тройно.

- За какви симптоми да следят хората във Варна, консумирали колбаси от 27-те заведения?

- От това, че първите 26 души, които са си направили колбаси и са яли от тази заразена крава и не са пострадали, не бива да се прави глобален извод, че няма страшно. Чревната форма на антракса е строго индивидуална. Може да има човек със стомашна язва, прокървяла. Тогава той е много по-рисков, тогава една-две спори да попаднат в него и могат да предизвикат заразяване. Докато един човек със здрав стомах и употребил повече алкохол може да го преработи. Първите признаци са неразположение, диария, втрисане, повишена температура. Това са типични признаци за едно стомашно-чревно заболяване, което след това прераства в сепсис. Така че при такива симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ. Всички тези неща се развиват до 2-3 дни след приемането на храната.

- Колко често в страната имаме случаи на антракс?

- Нямам точна статистика, но случаите на заболели животни от антракс не са изключение и почти ежегодно има такива. Но те се появяват в стационарни огнища, т.е. струпани са на места, където има антраксни спори от предишни години, запазени в природата, в сухите почви. Такива има в Североизточна България (Търговищко, Шуменско, Варненско) и в Югоизточна България (Ямболско, Старозагорско). При суша овцете и говедата започват да пасат ниско, да приемат тревата с корените и така да поемат антраксни спори. И нашите власти ги знаят тези места.

- Редовно ли се ваксинират животните, има ли прекъсвания?

- Моята информация е, че през миналата година всички ваксинации са извършени. Ваксината покрива животните за период от 1 година. Тази година предстои да се направи ваксинация. Тези ваксинации винаги се правят пролет и есен, защото животните ги понасят по-добре. Сега, в жегата, да тръгнеш да гониш тия овце, те ще получат термичен шок. Проблемът е, че държавната имуннопрофилактична програма през последните 3 години не започва навреме, още от пролетта. Причините са забавени търгове, интереси, обжалвания и т.н. Заради усложнената ситуация със синия език през миналата година и тази пролет се ваксинираше само син език, което отне огромен ресурс като хора и пари и затова за трета поредна година имунизациите ще стартират от есента. Това не е правилно.

- Имаше доста спорове около ваксината, която се използваше...

- Засега ситуацията изглежда благополучна, след като преди това бе допусната епидемия, отнела живота на около 37 000 животни. Да, бе хванват последният влак, сроковете почти изтичаха, но ветеринарните лекари се мобилизираха, извършиха ваксинацията, остава сега да им платят за положения труд, защото все още това не е направено. Така че от този случай държавата трябва да си направи и доста сериозен извод, защото ветеринарната медицина е и въпрос на национална сигурност. Малко през последните години имаше залитане по отношение на контрол на храните, който се демонстрираше с ходене по магазините да се гледа какво е изложено и какви са сроковете на годност на продуктите. Европейските норми обаче са да се следи храната от обора до масата. Затова на здравеопазването на животните трябва да се обърне повече внимание.

- За година преживяхме епидемия от син език, сега антракс. Къде в момента не се вземат адекватни мерки и може ли след месеци да избухне нова зараза?

- Не искам да правя черни пророчества, но от страна, която бе преди Гърция, Македония и Турция по здравеопазване на животните, ние постепенно започваме да се изравняваме с тях, може би защото се подценява здравеопазването. Контролът върху туберколозата и бруцелозата трябва да продължи да бъде все така стриктен, защото това са следващите две заболявания, които засягат много широк кръг животни. Затова трябва много да се внимава с тези болести и да се правят изследванията навреме, а не кампанийно.

Нашият гост:

Красимир Каменов е роден на 22 април 1961 г. Завършил е ветеринарна медицина в Стара Загора. Депутат в 38-ото народно събрание през 1997-2001 г. Член на НИС на СДС в периода 2005-2007 г. Занимава се с частен бизнес. Зам. -председател на Съюза на ветеринарните лекари в България.