Днес от Националния исторически музей съобщиха, че при разкопките на Свещения кладенец на Голямата базилика в Плиска са се появили първите капки от "чудотворната вода".

Предприети са мерки за изпомпването ѝ с цел да се разчисти кладенецът. По този повод директорът на НИМ Божидар Димитров е изразил надежда, че до 10 август, когато Бойко Борисов ще бъде в региона, за да открие пътен възел Белокопитово на АМ „Хемус” и да посети Базиликата, ще има достатъчно вода, за да го окъпят за здраве и успех.

"Да, Голямата базилика е най-голямата сграда, построена от древните българи, така, както Партенона и Колизеума са най-големите сгради, построени съответно от древните гърци и римляни. Но Партенона е по-малък (59 метра дълъг) от Голямата базилика (102.5 метра), а Колизеума е сграда, осквернена с кръвта на десетки хиляди християни, загинали мъченически на арената – посечени с мечове или разкъсани от диви зверове. Докато Голямата базилика и манастирът около нея е пръскал духовна светлина за българския народ и за други народи. В нея са написани богослужебните книги, с които са покръстени Русия, Сърбия, Черна гора, Молдова и Румъния", пише историкът. Голямата базилика в Плиска, снимана с дрон. Снимка: НИМ. От НИМ са направили и снимки с дрон на останките, които ни предоставиха. От музея са започнали кампания за набиране на пари за реставрация на сградата, която ще струва 8 милиона лв. Голямата базилика в Плиска, снимана с дрон. Снимка: НИМ. Досега правителството е отпуснало 500 хиляди лева, а наскоро изпълнителният директор на КРИБ Евгени Иванов е заявил, че най-мощната организация на индустриалците в България ще подкрепи финансово реставрацията на българския Партенон. Подобни намерения има и Камарата на строителите.