Игра ни учи да разпознаваме фалшивите новини

Валентин Радев за убийството в „Люлин“: Не се работи само по една версия

Протести в Румъния заради отстраняването на директора на Националната дирекция за борба с корупцията

Общината в Разград закрива местна детска градина в средата на учебната година

Евростат: България е на четвърто място в ЕС по брой убийства

Австралийският вицепремиер подава оставка в понеделник

По време на нападението в гимназията във Флорида е имало въоръжен помощник-шериф

Сблъсъци между италиански антифашисти и полиция в Торино

Над 400 мирни граждани са убити край Дамаск през последните пет дни

Пореден протест на надзирателите в Пловдив

Нов трус от 3,8 по Рихтер разлюля Асеновград

400 кг кокаин откриха в пристройка на руското посолство в Аржентина

Шофьор заби кола, пълна с туби с бензин, в болница в Кънектикът

“Милан” пак би “Лудогорец”

Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Българка се докосна до костите на Ричард ІІІ

Кристина Илиева е от Лом, завършва археология в Лестър и реставрира крепости с компютър

Да строиш въздушни кули понякога не е безсмислено занимание. С няколко клика на мишката Кристина Илиева изгражда стена със зъбери, добавя кула и порта, а на монитора се появява внушителна крепост. Момичето не се забавлява с тинейджърска компютърна игра, а реставрира средновековно укрепление.

24-годишната българка е магистър по виртуална археология – едно от най-новите направления в историческата наука, специалистите по което все още се броят на пръсти в света. “Реших, че ще стана археолог още като дете – споделя тя. – Родителите ми ме водеха всеки уикенд на къщата ни в балканската махала Фалковец. И докато те работеха по двора, аз събирах с часове парчета от керамика на близкото кале. Беше невероятно, сякаш откривах съкровища.”

В гимназията в Лом Криси чете всичко, което намира за история и археология. А когато завършва, кандидатства в университета в Лестър, Великобритания. Приемат я от раз да учи археология. Скъпото висше образование на Острова не я стряска. Знае, че археолозите не са хора, които се отказват при първите трудности – тегли държавен кредит от 10 300 паунда и започва обучението си. Слуша лекции на известни в цял свят учени, а между занятията с колегите си работи по разкриването на римски и предримски укрепления и селища в Англия.

На третата година от следването Криси вади късмет, за какъвто мечтае всеки начинаещ археолог. Екипът, с който работи, открива костите на крал Ричард III – владетеля, възпят от Шекспир и останал в световната история и литература с фразата “Заменям кон за кралство!”. Работили денонощно, дори на прожектори – трябвало да извадят останките за броени часове, за да ги предпазят от злонамерени хора.

Още по-голям късмет за Кристина е срещата й в Лестър с проф. Марк Гилинкс – един от основателите на дигиталната археология. Той я запалва по анализите и реконструкциите на находките чрез компютърни технологии. И когато през 2013 г. завършва английския университет, българката записва магистърска програма в Швеция.

“В Лунд е единственият университет в света, където се преподава виртуална археология”, твърди Криси. Науката обаче е толкова нова, че дори още няма учебници: “Всичко е на ниво разработки и експерименти, учехме в движение. Ровехме с часове в интернет и библиотеките!” За да изпълнят поставените им задачи, студентите работят по 10-12 часа дневно, дори спят в библиотеките и лабораториите.

“Свиквайте! Археологията изисква много труд, много пътуване, много жертви. Почти няма да имате личен живот! Но си заслужава!”, казвал им проф. Никола дел Унто. От общо 25 души в курса само осем вземат дипломи по виртуална археология. Но пък с тях получават пропуски за екипите на водещи учени в цял свят. Още докато се обучава в Лунд, Кристина участва в разкопките на викингски селища от ІІІ-ІV век. “Мнозина смятат, че викингите са грамадни, свирепи воини. Всъщност са били обикновени земеделци – ниски, дребни и с примитивни сечива”, усмихва се изследователката.

С най-голям интерес обаче Кристина се включва в проекта “Помпей”: “Екипи от Италия, САЩ и Швеция отдавна проучват древния град, превърнат в музей под открито небе. Усилията на учените са съсредоточени не толкова в разкопки, колкото да се документират, реконструират и опазят разкритите вече обекти, които се рушат!”

По изпратени от Италия данни младите археолози анализират и възстановяват чрез компютърна техника блок от 4 улици в Помпей, с къщи, магазини и работилници. “Работата бе изключително интересна, а резултатите – невероятни. След изготвянето на виртуалния модел човек може като с машина на времето да се разходи по улиците на Помпей, да разгледа къщите и пейзажите, да се почувства не зрител, а част от онова време”, обяснява Кристина. Според нея бъдещето на археологията е в тази посока – след разкопките на терен с помощта на високотехнологични методи се изследва и реконструира миналото.

“Виртуалната археология е доста по-ефективна и дори по-евтина алтернатива на развихрилото се в последните години у нас карикатурно възстановяване на древността – убедена е археоложката. – Ужасни са гледките на римски или средновековни крепости, изградени от циментови блокчета като декор за филми. Това не е история, а шоу!”

През последните години между обученията си и разкопките в чужбина Кристина участва и в доста експедиции в България. Работи в пещерата Козарника край Белоградчик, където са открити следи от първите хора в Европа, в античния град Николис ад Иструм и на средновековните некрополи край Раднево. Преди дни участва и в разкопките на римската крепост „Алмус“ в родния си Лом. И възстанови с компютър разкритата част от западната порта.

“За дигитална възстановка са необходими между 80 и 200 снимки от различни ъгли. После фотосите се обработват с компютърна програма и се генерира цялостното изображение. Процесът отнема около пет часа. Но резултатът е обективен и вечен – не зависи от капризите на времето и набезите на иманяри”, разказва Илиева. Като всички млади археолози и тя е неизлечимо “заразена” от страстта към пътешествия и откривателства на Индиана Джоунс. Дори може да стреля не по-лошо от него. От години момичето е запален ловец като майка си и покойния си вече баща, а в малкото свободни дни кръстосва с пушка горите.

“В лова, както и в археологията, има истински приключения и досег с древността, убедена е тя. Виртуалната археология е изключително интересна и перспективна наука, но за съжаление още е слабо позната и почти неизползвана в България. Но нещата ще се променят”, убедена е Кристина Илиева. Не страда от липса на работа – има покани от Америка, готви се и за разкопки на неолитни селища в Турция. А вече е подала и документи за докторантура в Белград, Букурещ и Кипър.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете