Ще си навлечеш не завист, а още данъци

Ако беше жив, Фройд щеше да обяви падането на комунизма с нахлуването на нудизма

Фактическото съжителство не бива да става публично достояние, по принцип и двамата имат право да запазят връзката си в тайна, предлага Радан Кънев и като много отворен отвори отворен казус.

Ами сега? Какво да правим с нея? Да я крием? Да я декларираме? Ако я обявим, няма ли да плащаме данъците й? Какъв ни е финансовият келепир, след като Семейният кодекс не знае как да детерминира любовницата и как да внася приходи в хазната. Засега любовницата внася само приходи в чаршафите.

Ако е по-практична, може да ти изсмуче толкоз доходи, че никоя данъчна декларация няма да ти повярва. А тия от НАП ще станат или психолози, или белетристи. Всяка утвърдена любовница е новела. Всяка нова връзка - роман. Така финансистите стават философи. Данъкоплатците - писатели.

Любовницата е старо, старо като света явление. Още финикийските нрави са я въвели като желан сътрудник. Понякога взема по-висок връх или по-висок тон. Любовницата била висша музикална инкрустация. Както е известно, финикийките били посвещавани в тази практика от детство. Философията на служене едновременно на няколко мъже се предавала от майка на дъщеря. Във вече пределна за прикрития възраст - обикновено на четиринайсет години, финикийката без свян демонстрирала кавалкадата от поклонници. Стари, млади. Най-важното - нови. Вместо завист отхвърлените демонстрирали съучастие.

Също като в Древен Египет. Никоя по-отворена и по-амбициозна жена не криела любовните си умения. Тъкмо обратното. Архивите помнят, че най-вълнуващите музикални форми предлагали метресите. Колкото повече музициране, толкоз повече възход. Големите концертриращи достигали до сияйни висоти. Както и в дворовете на османските императори. Защо, мислите, от харем с триста жени и четиристотин наложници някоя се издигала до върховете? Защо ставала фаворитка? Защо историята помни десетки любовници, превърнати в политически съветнички. В тайни консултантки, без чиито препоръки султаните не тръгвали на война.

Много просто. Били по-иновативни. Хранели самочувствието на господаря, умеели да го превъзнасят и да му декларират ролята на доминант. И във всички случаи - правели прогнози. Всякакви. С времето се явили такива небесни карти и такива технологии, че всяка по-свястна любовница ставала гадателка. Нейните умения прозвучавали като могъща феерия. Затова, изпълнени с опит и с десетки жени, султаните не бързали да провъзгласяват великите симфонички за съпруги.

В Древна Гърция мъжете се научили да не крият любовницата. Особено ако е момче. Родителите на млади левенти умирали от удоволствие - и удовлетворение, - ако знатни елини успявали да ги привлекат в ласките си. Католицизмът забранил подобни придобивки. Анатемосал демонстрацията на допълнителна плът по две основни причини. Първо, мъжете да не съкрушат законните си жени, второ, да не превърнат любовницата в съпруга. Всяка превърната в съпруга любовница престава да бъде любовница.

Уви. Бракът е краят на всяка любовна авантюра. След любовницата има или свобода, или тегоба. Навикът не прощава никому. Дългото съвместно съществуване може да роди много идеи, но не може да роди нова страст. Затова след всеки брак се появява Тя. Тайнствената изненада. Новият стимулант. Новият зареждач на акумулатора, независимо в каква форма е той. Батериите могат да се зареждат и в легнало положение.

Будизмът също осигурява наплив от любовници. Някои тайландски императори - пазят се архиви с имена, години, завоевения, - въпреки че са имали по осемстотин наложници, стриктно охранявани от евнусите, са щъкали встрани. Били щедри. И щедростта може да бъде ненаситна. Средновековието и съпътстващата морална щампа осъждали кръшкачите и много повече - обектите им. Стотици по-отворени жени са изгаряни на кладата като вещици. Отците не съзнавали, че всъщност те са вещиците. Защото, каквато и догматика да въвеждат, няма сила, която да потули природната жажда за нещо различно. Нещо извън брака. Извън омръзването. Да не говорим докъде се докараха и Ана Каренина, и Ема Бовари. Едва парижката бохема разтърсва нормите и превръща любовниците във велико вдъхновение. Без любовниците нямаше как да се формира Коко Шанел, нито пък Стравински щеше да напише първата си додекофония. Импресионистите щяха да приличат на иконописци, кубистите - на социалистически реалисти.

Без музи с реална визия няма как да живеят писатели, художници, артисти. Те отглеждат любовници, защото любовниците отглеждат творбите им. Даже комунистическата машина се правеше на разсеяна. Не виждаше кога и как девойки от разни социални етажи вдъхновяваха младата художествена интелигенция. Колкото и морал да проповядваше, социалистическият реализъм беше реализъм на потайната любовна екзема. Всички страдаха от семейна вярност и всички изневеряваха в името на повечето вдъхновение. Социализмът у нас затова се задържа толкоз дълго - защото освен нормативите хранеше, въздигаше и стимулираше любовния материал от всякакво естество.

Голямото общуване удължи политическата конструкция. Тя рухна, когато геронтиите забравиха да отглеждат любовен резерв. Горбачов въведе съмнение в практиката. Когато генералният секретар е изтъкан от съмнения за собственото си съществуване, от съмнения заболява антуражът. Държавата започва да страда, защото любовниците започват да изневеряват. Статуквото се претрупва от омръзване. Харемът иска нов султан. Любовниците - нови авантюри. Сексуалният недостиг изведе тълпите на улиците. Ако беше жив, Фройд щеше да обяви падането на комунизма с нахлуването на нудизма. Щеше да съзре в митингите масова сексуална психоза с ускорено еякулиране върху образните прототипове. И други такива.

Ние всички се оказахме държанки на демокрацията. Тя ни обработи челно. Въведе ни във всякакви пози. Някои изневериха с убеждението, че новият политически консулт е по-безформен и затова по-безстопанствен. Разграбването стана разгул. Сексът - безадресен. Вече нямаше звезди, защото звездите гаснат в мрака на разграбването. Те се появиха по-късно, когато мутрите замятаха златни ланци, а мутресите - салфетки. Ученичките станаха любовници на бицепсите. Съпругите на властата - метреси. Анонимността прикри разгула. Някои спечелиха известни фолк звезди, други - известни банки. България отвори заводите за нови любовници. Реституцията вдъхнови либидото.

Мамка му! Не сме живели в такава свободна страна. Циганите чукат електромерите, българите протестират. От всеки катун се ражда Гърмен, а от всеки Гърмен - фабрика за проститутки. Колкото повече проститутки в една страна, толкоз повече проституираща държава. Тайланд ряпа да яде. Ние сме любовници на статуса си. Не се женим за него, защото току-виж ни превърнал в сводници. Радан Кънев има ли любовница? Тайна. Само Волен Сидеров я обяви. За жалост я въведе в брачния статут.

Затова не декларирай любовницата си. Не че ще си навлечеш още завист. Ще си навлечеш още данъци. А никой данък не стимулира популацията. Така, ако декларираш любовница, ще декларираш лош прираст. Мисли за родината преди всичко!