Най-необичайните библиотеки в света

ДИМИТЪР ГАНЕВ

Според тълковния речник първото значение на думата “библиотека” е “учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване”. Общата представа за това учреждение в основата си е като за нещо изначале формално и статично - например сграда в центъра на града или част от университет, пълна с прашни томове, над които бди прегърбена бабка или съсухрен старец. Още от 2600 г. пр. Хр. обаче, когато библиотеките са започнали да се появяват по цивилизования свят, е имало немалко отклонения от класическата концепция.

Подобно небезизвестно кривване се случи по нашите ширини през 2013 г., когато в Албена се откри първата в ЕС и третата в света плажна библиотека. Тя съдържа над 2500 тома на повече от 10 езика, които се предлагат напълно безплатно на плажуващите интелектуалци. Прекият достъп до книжнина на това необичайно място спомогна както за приблизителното покачване на грамотността сред населението и туристите, така и за утвърждаването на нов стил във фотографията, наречен “шелфи” (от англ.: shelf - лавица), производен на вече утвърдения “селфи”. Освен нашия скромен принос дефиницията за библиотека по света се разширява все повече. Тук сме представили някои от най-интересните примери.

„Библиобуро“

Луи Сориано е начален учител в малкото градче Ла Глория в Северна Колумбия, който в началото на 90-те започва да разнася книги по Карибското крайбрежие и да ги дава на деца, които нямат достъп до нищо за четене. Подвижната му библиотека се крепи на два достойни представителя на семейство Equidae, които се срещат често и по българските аграрни земи - магаретата.

Неговите се казват Алфа и Бето, кръстени на първите букви от гръцката азбука, а инициативата му се нарича “Библиобуро”, което буквално означа “книжно магаре”. В свободните си дни Луи Сориано върви по осем часа с двамата си верни помощници, за да донесе радостта от четенето на възможно най-много деца: засега е достигнал до повече от 4000. Отначало в магарешката му библиотека е имало 70 тома, но след като начинанието му се прочуло, много хора започнали да даряват книги и днес колекцията му наброява повече от 4800 заглавия. В интервю за CNN учителят разказва, че идеята му е хрумнала, защото имал “две безработни магарета вкъщи” и вместо да ги остави да се излежават, решил да ги впрегне в просветителско дело.

„Оръжие за масово унищожение“

Моделът автомобили “Форд Фалкон” няма негативна конотация по света, освен че е смятан за потресаващо грозен, но в Аржентина е свързван с много тъмен период от националната история, защото е бил е използван от армията и от полицията по време на военната диктатура от 1974 до 1983 г.

Художникът Раул Лемесов е решил да преобразува този символ на страха по интересен начин - снабдил се с един “Форд Фалкон” от 1979 г. и го трансформирал в танк, пълен с около 1000 книги. Лемесов шофира библиотеката си по улиците на Буенос Айрес и в малките градчета в околността, които не разполагат с традиционни книгохранилища. Нарекъл е инициативата си Arma de Instruccion Masiva (”Оръжие за масово унищожение”), защото “атакува със знание”.

Градинска читалня за бежанци

Създадена специално за бежанци и емигранти, градинската библиотека “Левински” се намира в парк в центъра на Тел Авив и не е защитена от стени, врати или библиотекари. Съдържа около 3500 тома, но най-интересното е, че те не са подредени по автор, заглавие или жанр, а в зависимост от настоението, което са създали у читателите. Всеки, прочел някоя книга, я класифицира като забавна, скучна, депресираща, вълнуваща, сантиментална и пр. и я поставя до книги, които според други клиенти на библиотеката спадат към същата категория. Така всяко заглавие се подрежда наново според последното мнение - “Война и мир” например може да е в секцията “скучни”, но след седмица да попадне във “вълнуващи”. Сайтът на библиотеката обяснява, че “книгите се скитат по лавиците така, както техните читатели са се скитали по света”.

Книжен кораб „Епос“

Този плавателен съд е натоварен с около 6000 тома и обикаля из норвежките фиорди, снабдявайки с четмо повече от 250 отделни общности. Корабът с гръмко име “Епос” е опънал платна за пръв път през 1959 г. и прави круиза си ежегодишно от септември до април. Освен книгите на борда му пътуват капитан, готвач, няколко библиотекари и двама-трима души, мъгляво описани като “отговорни за забавлението”. Никой не знае какви точно функции изпълняват те - дали са комици, клоуни, стриптийзьорки или трите неща едновременно, но със сигурност се справят добре, след като плаващата библиотека продължава да функционира и дори се разраства от година на година.

Доставка с камили

Подобно на двете колумбийски магарета в Кения действа ударна група от 9 камили, които пренасят книги из пустинята от 1985 г. до днес. Керванът посещава хора от номадските общности, сред които нивото на грамотност е около 15% основно поради липсата на каквото и да било за четене. От услугата се възползват около 6000 читатели и вече се усеща нуждата от още камили. Според репортаж на BBC основният проблем е, че всички камили са мъжки и ако кенийските просветители се снабдят с някоя сексапилна женска, това би разришило полето им на действие.

Четиво в клетка

През 2009 г. Тод Бол поставя малка дървена къщичка пред дома си в Уисконсин, пълни я с книги и написва на покрива й, че всеки може да вземе или да остави каквато поиска книга. Само четири години по-късно вече има над 6000 подобни миниатюрни библиотеки в около 40 страни по света. Вдъхновени от тази идея, във Великобритания много от прочутите червени телефонни кабини започват да се пълнят с книги, а в Берлин е създадена “книжна гора” чрез издълбаване на лавици в стволовете на отсечени дървета в центъра на града. Впрочем София също разполага с микробиблиотека в парка на Военната академия.