Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Вандали изпотрошиха над 40 коли в Пловдив

Ето кои институции ще проверяват сделката за ЧЕЗ

32 цивилни са загинали при бомбардировките на Източна Гута днес

Туристическите пакети ще поскъпнат 2-3 пъти Българинът се стяга за патриотични екскурзии за 3 март

Гинка Върбакова, която купи активите на ЧЕЗ: Нашите намерения са за отговорно отношение към милионите клиенти

Стихотворение сочи къде е скрито съкровище

Из тези чукари 30 000 души годишно ровят за митичното съкровище.

Милионерът всяка година дава нови неясни улики къде е заворил имането си.

Колекционерът служи 20 години като военен пилот преди да започне да събира антики.

Фен от време на време отговаря на някои от стотиците мейли, които получава всеки ден – сред тях има и предложения за брак.

Димитър Ганев

Писането на литературни анализи в училище най-сетне може да се увенчае с практическа полза, по-точно около $3 млн. Ключът към тяхното намиране е в стихотворението, публикувано тук, придружено от буквален превод за улеснение на българските иманяри.

Авторът му е ексцентричният американски колекционер Форест Фен, който през 2010 г. заравя сандък със съкровища някъде в Скалистите планини и до днес насърчава златотърсачи от цял свят да го намерят. Вместо да нарисува карта с кръстче за местонахождението му обаче, той пише стихотворение в ямбичен тетраметър. Тази поетична творба, издържана в традицията на Уолт Уитман и Робърт Фрост, би трябвало да покаже на прозорливия читател къде точно да копае. В последните пет години е имало много опити за намирането на имането, но засега никой не е успявал да разчете правилно поетичните улики, които според богаташа са точно девет.

84-годишният Фен трупа антични бижута, редки старинни монети, скъпоценни камъни и златни кюлчета до 1988 г., когато е диагностициран с рак на бъбреците. Именно тогава, вследствие на екзистенциална криза, му хрумва да скрие най-драгоценните притежания от колекцията си в някоя дива местност и да умре там. Дори е обмислял костите му също да са сложени в сандъка, въпреки че чисто практическият аспект на този план му е убягвал, тъй като, както сам казва: “Никой освен мен не биваше да знае точно къде е съкровището.”

Освен скъпоценностите си в сандъка слага и буркан от маслини, който съдържа подробната му автобиография, напечатана в толкова малък шрифт, че евентуалният й читател да се нуждае от лупа. Само сандъкът струва $25 000, а съдържанието му от близо 20 кила злато има не само чисто парична, но и историческа и музейна стойност – например древни ацтекски амулети или индиански златни скулптури.

“Тогава обаче развалих цялата история, като взех, че се излекувах и не умрях”, разказва Фен.

След оздравяването си запазва скъпоценностите, но през 2010 г. решава да изпълни стария си план и заравя сандъка някъде из Скалистите планини. В мемоара си “Тръпката на търсенето”, който публикува малко след това, включва и стихотворението с пояснение, че то е поетична карта на съкровището. Това предизвиква своеобразна златна треска в Ню Мексико, въпреки че разни прочити на творбата предполагат различни местонахождения – Монтана, Уайоминг или Колорадо.

Легендарното съкровище логично се превръща в медийна сензация, бързо се появяват страници за него в “Уикипедия” и фейсбук, както и специализирани сайтове. Хиляди теории заливат интернет, разни златотърсачи описват приключенията си – някои твърдят, че вече са поемали на над 100 пътешествия. Има дори случаи и на арести за разкопаване на гробища.

Около 30 000 души годишно си опитват късмета, като според Фен някои са били буквално на стотина метра разстояние от имането. Освен деветте поетични улики в някои от безбройните си интервюта той дава още мъгляви сведения за местонахождението му: на около 1500 м надморска височина е, не е в гробище или около някаква постройка. Важна улика е и изказването му: “Не търсете там, където 80-годишен старец не би могъл да отиде.”

Из американските медии се водили немалко дебати, повдигащи въпроса дали Фен изобщо е заровил нещо, или целият шум около историята е просто екстравагантен начин на едно изкуфяло старче да се позабавлява. Други по-отвлечени предположения гласят, че съкровището всъщност е в самото пътешествие и Фен е измислил всичко само за да мотивира хората да изживеят приключение. Дал Ницъл, който е пропътувал 2500 км в търсене, е убеден, че именно за това става въпрос: “Върнах се с празни ръце, но с пълно сърце. Видях невероятни пейзажи и диви животни, спах под звездите… Радвам се, че Форест ме изкуши да намеря съкровището му: тръпката от търсенето.”

Това кара приятели на милионера да направят публични изявления, в които потвърждават, че материални скъпоценности действително има. Един от тях е писателят Дъг Престън – той дори издава роман, озаглавен “Кодексът”, който базира на тази история. “Виждал съм съкровището, заявява Престън. – Пипал съм го с ръцете си. Той го има, откакто го познавам. Истинско е. И мога да потвърдя, че не е в трезора му. Той наистина го е скрил. Всъщност съм изненадан, че някой, който го познава, може изобщо да си помисли, че говори празни приказки. Това просто не е в стила му.”

Самият Фен уверява, че съкровището съществува, но че основната му цел е била да накара хората, особено децата, да се отлепят от мониторите и да поемат на истинско приключение. Но едва ли някой се забавлява повече с това приключение от този 84-годишен старец, който сам се описва като голям веселяк и непоправим женкар – с удоволствие разказва как е получил над 13 000 мейла относто съкровището, включително неприлични предложения, и 18 предложения за брак. “Стойността на целия му кеф покрай това е много по-голяма от някакви си милиони долари”, коментират негови приятели.

Човек може да разбере жаждата за приключения на Фен, ако прочете автобиографията му, която е “вярна на историята дотолкова, доколкото човек може да извлече истината, вземайки предвид, че един от естествените ми инстинкти е да разкрасявам”. Според книгата Фен е израснал в Темпъл, щата Тексас, където баща му е бил училищен директор. Семейството му било бедно – ядели месо само в неделя, и то ако наоколо е прехвръквало пиле, което да убият. Всяко лято прекарвали в националния парк „Йелоустоун“, където веднъж той и брат му се опитвали да полетят със саморъчно направен самолет.

Фен не е учил висше, въпреки че е посещавал разни лекции в Тексаския университет, преди да го хванат, че не е записан студент. Оженил се е за гаджето си от гимназията и е бил близо 20 години на служба във Военновъздушните сили. След това се е преместил с жена си и двете си дъщери в Санта Фе, където е станал най-известният колекционер на антики и собственик на най-успешната галерия.

От книгата не става ясно как човек без квалификации и без видима връзка с изкуството става толкова успешен в тази сфера. На въпроса как го е направил той отговаря: “Никога не съм бил студент. Никога не съм посещавал търговско училище. Никога не съм учил правилата, по които бизнесът се проваля.”

Дори на 84 г. той продължава да поддържа репутацията си на див купонджия – редовно е домакин на партита, на които кани актьори, художници, писатели и политици. Въпреки че всички го знаят като Индиана Джоунс от Санта Фе, той отрича някога да е бил истински търсач на съкровища – поне не на материални.

##########

As I have gone alone in there

And with my treasures bold,

I can keep my secret where,

And hint of riches new and old.

Begin it where warm waters halt

And take it in the canyon down,

Not far, but too far to walk.

Put in below the home of Brown.

From there it’s no place for the meek,

The end is ever drawing nigh;

There’ll be no paddle up your creek,

Just heavy loads and water high.

If you’ve been wise and found the blaze,

Look quickly down, your quest to cease,

But tarry scant with marvel gaze,

Just take the chest and go in peace.

So why is it that I must go

And leave my trove for all to seek?

The answers I already know,

I’ve done it tired, and now I’m weak.

So hear me all and listen good,

Your effort will be worth the cold.

If you are brave and in the wood

I give you title to the gold.

И отидох самотен,

смело взел съкровищата си,

там, където мога да скрия тайната си

и богатствата стари и нови.

Започни, където топли води се спират

и давай надолу в каньона

недалеч, но твърде далеч за ходене.

Опитай под дома на Браун.

Защото там няма място за мекушавите.

Краят винаги наближава;

няма гребла за твоята лодка,

само тежки товари и високи вълни.

Ако си бил мъдър и си намерил огъня,

бързо погледни надолу, за да спреш търсенето,

но поспри задъхан и наблюдавай с възхищение,

просто вземи сандъка и тръгни си с мир.

А защо е трябвало аз да отида

и да оставя това да го търсят всички?

Вече знам отговорите,

направих го уморен, сега съм слаб.

Така че чуйте ме и слушайте внимателно,

мъките ви ще си заслужават студа.

Ако сте смели и отидете в гората,

давам ви правото над това злато.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.