Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Румен Воденичаров: Неолиберализмът е неприложим за нашия народ

– Г-н Воденичаров, появата ви по Би Ти Ви изненада обществото. Директорът на зоопарка, където работите като охранител, каза, че телефонът му загрял от интереса, който сте предизвикали.

– С мен положението е следното – от 1992 г., когато с г-н Велко Вълканов загубихме първите преки президентски избори, аз не съм се появявал по БНТ. Принципът е такъв – има човек, има проблем. Няма човек – няма проблем. Този човек трябваше да бъде забравен и беше. Даже хората по провинцията ме питат – жив ли съм, мъртъв ли съм.

– Апропо кой ви беше нарекъл политически труп?

– Ааа, Велислава Дърева направи с мен серия интервюта “Беседи с политическия труп”. Хубаво е да се прочетат сега. Те са от 1991-1992 г.. Там може да се види, че същото, което говорих по Би Ти Ви, съм го казал още през 1990 г. Че ако фондация “Отворено общество” ще развива параструктури на българското министерство на културата, на съдебната система и пр., тогава без мен! Както и стана. Защото всички тези, които сега се тупат в гърдите и продължават да защитават американските геополитически интереси са в някаква степен соросоиди. Соросоид ние наричаме не само този, който се изхранва с парите на Сорос, а всичките онези директори и сътрудници на институти, които се пръкнаха покрай “Отворено общество” – Център за либерална икономика, за пазарна икономика, за дясна политика и пр. Всички те работят за американските интереси. Руснаците се усетиха и ги нарекоха “агенти за влияние на чужди държави”. Понеже тези наглед много хуманни и правозащитни организации в крайна сметка се стремят да дискредитират политическите режими, които не са изгодни на САЩ.

– Сега у нас такъв режим няма…

– Външният министър е жалка марионетка на САЩ и не виждам кой би могъл да каже нещо положително за него. Това е недоразумение, сложено единствено за да олицетворява американските геополитически интереси. Той не го и крие.

– Русия не води ли паралелна политика в защита на своите интереси у нас?

– Не съм забелязал. Някои твърдят, че има рубладжии в България, но аз не съм видял ни един. Аз не бих имал нищо против да съм рубладжия, че да си издам една книга за Хималаите, която искам да напиша. На всичкото отгоре тя е посветена на една суперекспедиция, последната на империята СССР. Отидох най-неочаквано на посещение при тях и го описвам, защото за експедицията се знае много малко, а това е най-интересното постижение изобщо в историята на Хималаизма.

– Какво интересно се случи?

– Интересното е, че бях съвсем сам. Заглавието е “Самотно пътешествие до Канч”. Много малко хора бяха ходили по онова време в тази посока. Общувах само с местните хора. Описвам едномесечното ми пребиваване в тази отдалечена част на света и едноседмичното ми с руските алпинисти. Да видим дали ще успее да излезе.

– Че какво пречи да се издаде едно малко книжле?

– Пречат 1700 лв. Дори и да работиш в зоопарка, пак е малко трудно да ги събереш.

– Как се озовахте в охранителна фирма?

– Как ли? Ами с една пенсия трима души малко трудно живеят. Синът ми е 19-годишен и се нуждае още от финансова подкрепа. Сега започва да следва… Във фирмата постъпих на общо основание. В България има 150 хил. охранители.

– Не са ли твърде много?

– Има твърде много крадци. Колкото са крадците, толкова и охранителите. Едно време бай Тошо (Тодор Живков) казваше: “Айде сега да направим една сметка колко струваше държавният съвет като бюджет и колко струва сега демократичното Велико народно събрание!”. Сега вече сметката нарасна, защото депутатите не си поплюват и непрекъснато си актуализират заплатите. Много нагло е, но нещата се измениха. Във ВНС получавахме сравнително ниски заплати. Аз се подписвах за 310 лв. Чак накрая се вдигнаха докъм 500. Но даже и тази година във ВНС не можах да използвам, когато се пенсионирах, защото трябва три последователни години да имаш. А ние една година викахме по бабуните и после още една се надвиквахме пак по бабуните.

– На Кръглата маса – също.

– На Кръглата маса участвах като втори говорител на СДС. Но още тогава се видя, че демократичните сили изобщо няма да бъдат демократични. Понеже аз отидох в командировка до САЩ на разноски на моя институт. Там изнесох няколко доклада в Съвета за световни проблеми. И като се върнах, видях, че на мое място има нов говорител – Лияна Панделиева, която после стана емблема на СДС. Аз си замълчах.

Намирате ли, че животът на политиците, охранявани от ваши колеги е особено щастлив?

– Как ще е. Да не можеш да излезеш на улицата, както правя аз. Возя се по метрото, по автобуси, с най-обикновени хора. Онзи ден се бих с две циганки – на по 100 кг. Но това си е рискът в свободното общество. Аз им поисках билетите, а те казаха “Да ти умре най-скъпото!” След което аз им казах, че ме сърби ръката. И те, слизайки, се опитаха да ме наплюят и веднага получиха по един шамар от мен. След което останаха вътре. Но те грамадни и налетяха върху мен, разчитайки да ме преодолеят със своята тежест. И се наложи да се отбранявам с удари. Но това, което ме потресе, е, че всички българчета продължаваха да си гледат в таблетите и мобифоните и никой не реагира на тази свада. Шофьорът тръгна, те изпуснаха спирката, та повториха, че трябва да ми умре най-скъпото… Доган не може да ги преживее тия неща.

– Защо пропадна СДС?

– Защото се превърна в болшевишка партия. Неслучайно възникна изразът сини болшевики. Не се допускаше никаква различна визия от тази на ръководството. Всеки, проявил инакомислие, беше обявяван за агент провокатор и пр. И много хора, които държаха на плурализма, на свободата на гледища, разочаровани напуснаха.

– Какво мислите за сегашните приемници на СДС, за Реформаторския блок?

– Какво да мисля за Радан Кънев да речем, когото 10 ноември сварил да си боядисва дънките в една тенджера… Тези хора имат толкова общо със СДС, колкото аз с техния блок.

– Не смятате ли, че сте били наивен?

– Естествено, че сме били наивни. Мислехме, че България, при условие че има евтина електроенергия, че има всеобща трудова заетост – остава само да има демократични закони, за да тръгне напред. Демократичните промени се посрещнаха от мнозинството граждани с големи надежди. Оставаше ни да възстановим многопартийната система и да приемем нов основен закон. Което се оказа пълна заблуда.

– Еднопартийната система е отхвърлена от модерния свят.

– Тя има своите преимущества за народи като нашите и за азиатските народи, които не искат да чуят за американски тип демокрация. Тя не може да бъде възприета от страни като Сингапур и Малайзия например.

– Без демокрация може ли да има свобода?

– Да, хората си живеят свободно, само че има страшно строги закони. Ако тук се приложат сингапурските закони, много голяма част от нашите политици си отиват директно в затвора. Там за една плюнка на улицата плащаш 1000 долара, ако пушиш в асансьор – 1000, а хванат ли те втори път – право в затвора. Бившият кмет, който почина скоро на 90 г., се извиняваше: “Аз разбирам, че до известна степен нарушавам човешките права, но няма начин за кратко време да принудиш много хора да спазват едни и същи правила без жестоки санкции.”

– Как виждате занапред развитието на обществото?

– Не съм оптимист за България. Видя се, че с демократични решения нещата не могат да се променят. Трябва човек патриот с твърда ръка, за да се озаптят корупцията и престъпността. Идеята за либерална демокрация, либерална икономика и всичко, свързано с неолиберализъм, за нашия народ е неприложимо, за психиката на българина. Докато не се отървем от парадигмата на либералната демокрация, нямаме шанс. Ще изчезнем като самостоятелна държава и ще останем като дифузна територия като Босна и Херцеговина, Косово. Ще се замерят с компромати и ще ходят с частни охранители в парламента.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете