Жена изгоря в спалнята си

Среща на коалицията се провежда в Народното събрание

Игра ни учи да разпознаваме фалшивите новини

Валентин Радев за убийството в „Люлин“: Не се работи само по една версия

Протести в Румъния заради отстраняването на директора на Националната дирекция за борба с корупцията

Общината в Разград закрива местна детска градина в средата на учебната година

Евростат: България е на четвърто място в ЕС по брой убийства

Австралийският вицепремиер подава оставка в понеделник

По време на нападението в гимназията във Флорида е имало въоръжен помощник-шериф

Сблъсъци между италиански антифашисти и полиция в Торино

Над 400 мирни граждани са убити край Дамаск през последните пет дни

Пореден протест на надзирателите в Пловдив

Нов трус от 3,8 по Рихтер разлюля Асеновград

400 кг кокаин откриха в пристройка на руското посолство в Аржентина

Шофьор заби кола, пълна с туби с бензин, в болница в Кънектикът

Секс-куклата – приспособление за шпионаж в САЩ

„От всички задачи, които Уолтър Макинтош трябвало да изпълни за дългите години работа в ЦРУ, най-запомнящата се, ще прощавате, била покупката на гумени секс-кукли от секс-магазините във Вашингтон, окръг Колумбия. Естествено, това той направил с добри намерения“. Това съобщава „Нюзуик“ в статия, която разказва за историята на създаване на „скрития коз“ – надуваема кукла, която се ползвала от американските разузнавачи в СССР за следене.

„От 1977 година до 1979 година Макинтош оглавявал отдела за маскировка на ЦРУ. Московските агенти остро се нуждаели от нещо, което да излъже руското контраразузнаване, за да може то да ги остави поне за няколко минути на спокойствие и те да могат без страх от арест да се срещат със своите секретни източници. Важна операция била поставена под заплаха“. За решаването на тази задача бил създаден така наречения „скрит коз“. За пръв път съществуването на това устройство станало известно от книгата на Робърт Уолъс и Г. Кейт Мелтон „Изкуството на шпионажа“, а след това за неговото прилагане в хода на операция по установяване на контакт с американския шпионин в СССР Адолф Толкачов разказал Дейвид Хофман, авторът на книгата „Шпионин за милиард долара“. Но „пълната версия на произхода“ на това приспособление до ден днешен не е бил публикуван, отбелязва авторът на статията. По думите на Макинтош, „той направил „коза“ за ЦРУ, но идеята принадлежала на двама холивудски майстори на костюми – Лес Смит и Джон Чембърс“, които работели в американската киноиндустрия, а „работата в ЦРУ била техния секретен начин да печелят отгоре“.

„Замисълът бил следния: офицер от ЦРУ и „негов“ шпионин отиват на секретна среща с автомобил и взимат със себе си „скрития коз“ – той в ненадуто състояние е запечатан в обикновена опаковка, която не предизвиква подозрение. Естествено, след тях, както се очаквало, карали момчета от КГБ, и те трябвало да направят всичко по такъв начин, че агентът незабелязано да се изниже от колата. Първата и главна задача била постепенно да се увеличи дистанцията, разделяща ги от „опашката“ на КГБ, докато не стане нощ. В някакъв момент, когато те свивали зад ъгъла, седящия на пасажерското място агент (в годините на Студената война това били почти само мъже) рязко отварял своята врата и се хвърлял от колата, облечен като обикновен московчанин. Шофьорът след това вкарвал в действие „коза“, в резултат на което човекоподобното чучело с шапка и всичко останало било вкарвано в бойно положение“.

Основен компонент на „коза“ била секс-куклата. „Макинтош сам избрал да се заеме с покупката на секс-кукли. Той не можел да поръча това на своята секретарка“, пише авторът на статията. Той цитира думите на самия Макинтош: „Моята помощничка в тези години бе много мило, прилично момиче със строг нрав, възпитана в много религиозно семейство. Тя бе от тези, които винаги с готовност поемат допълнителни задължения. Но просто не можех да я пратя да купува секс-кукли. Така че просто излязох на улицата, докато не видях надпис „Книги за възрастни“, и те, естествено, имаха отдел със секс-кукли“.

„Малко беше неудобно да се връщам няколко пъти в магазина за нови кукли. Доста от тях се повредиха при подготовката на прототипа. Купувах по четири-пет наведнъж в рамките на няколко седмици, така че нищо чудно да съм си изградил цветуща репутация“, признава си Макинтош. По неговите думи, една от трудностите била да се накара сгънатата в контейнер кукла да се отвори при натискане на бутон: „Бе доста сложно, защото тя трябваше да изскочи от портфейл, да не е много еластична и да не напомня за балон, но в същото време да е запечатана и да не омекне“. Частна компания от Сейнт Луиз, която се занимавала с разработката на въздушни възглавници за автомобили, помогнала на разузнавачите да изпълнят всички тези условия.

„Уви, такива трикове вече се използват рядко, ако не се смята киното. В съвременният свят с постоянното електронно наблюдение (не само с камери по пътищата и в търговските центрове, но и със следенето на електронната поща, GPS позиционирането в режим на реално време и с прилагането на електронни скенери за сканиране на очите и средствата за анализ на пръстовите отпечатъци по летищата) на ЦРУ се наложило като цяло да премахне „скритите козове“, перуките и латексовите маски и да ги хвърли в кошчето“, пише кореспондентът.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете