Таня Андреева: Скандалите в здравеопазването между министрите и управителите на НЗОК са по-скоро традиция, отколкото изключение

Мошеник отнесе глоба от €208 000 в Мюнхен

Четворен ръст на морбили в Европа И България е в тревожната статистика на СЗО

Десетки убити и ранени граждани на Русия и ОНД при сражение в Сирия

Столичната община съветва гражданите какво да правят при терористичен акт При взрив в метрото лягайте на пода, инструктират от "Московска 33"

Мароканецът, задържан у нас за тероризъм, ще остане 90 дни в ареста

Лавров заяви, че ситуацията в Африн може да се реши чрез пряк диалог между Дамаск и Анкара

Спасителите на Преслав с екипировка от Швейцария

Адвокатите на Йоан Матев искат да бъде преместен в Софийския затвор Съдът даде ход на делото за убийството на Георги Игнатов

Григор дал 14 проби миналата година

Съдът отказа да освоби предсрочно братоубиец

Обществената трапезария в Търново ще работи без прекъсване цяла година

Румен Радев удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката и военномедицинското дело

Бургаска учителка се нуждае спешно от кръв

Свлачище застрашава пешеходци и коли край Дебелец

Майка търси детето си, обявено за починало преди десетилетие

Стотици са трогателните публикации на хора, търсещи своите родители, деца или роднини чрез групата “Къде си?”. Повечето са качвани по два-три или повече пъти с надеждата да бъдат забелязани от когото трябва. Сред тях може да се прочетат и потресаващи публикации на майки, чиито деца са отнети в родилните домове с лъжата, че са починали, съобщава marica.bg.

Най-страшното е, че част от тях не са се случили преди десетилетия, а по-скоро. Най-скорошната е от 2004 година. Яна Д. разказва, че тогава е родила второто си дете, момченце. Посочва болницата и името на лекаря, водил раждането с цезарово сечение. Докато още е под упойка, тя чува как детето плаче с пълно гърло – знак, че е добре. Тогава поднасят да подпише документ, чието съдържание не успява да прочете. После медиците съобщават, че бебето е зле и трябва да бъде настанено в по-добра болница в Пловдив, където имало специален кувьоз. Два дни по-късно по време на свиждане съобщават на близките на Яна, че синът е починал. Те тръгват веднага към пловдивската болница. Оттам обаче не им дават трупчето, за да бъде погребано. Лекарка казва на майката:

“Какво искаш, да припаднеш, като го видиш ли?!”. Връчват им само смъртен акт. След още два дни по телевизията съобщават за намерено дете край същата болница. Яна отива отново и иска обяснение от същата лекарка, настоява да види откритото бебе. С ужас чува: “Млада си, ще си имаш друго, а тези, които не могат, какво да правят?”. Оттогава майката живее с терзанията, че синът е даден за осиновяване без нейно съгласие.

“Здравейте, имам сестра, която не познавам, а искам да открия. Най-вероятно е родена през 1970-1976 г., пише до групата потребител. Мисля, че се е казвала Дарина. Доколкото знам, е дадена за осиновяване от майка и която е имала здравословен проблем. От покойната ми баба знам, че най вероятно е осиновена в Звъничево. Ходихме да я търсим преди години със сестра ми, но няма резултат, най-вероятно имената са сменени. Биологичната майка е родом от Панагюрище. Казвам биологичната, защото е от първия брак на баща ми”.

“Здравейте, искам да намеря сестра си, която като мен е оставена за осиновяване. Знам, че е осиновена. Родена е на 25 април 1973 г. в Стрелча. Записана е с името Магда. Ще ви бъда много благодарна, ако ми помогнете да я открия”, споделя потребителка, публикувала и своя снимка.

Дама от нашия регион пък търси чичо си, за когото също семейството има съмнения, че е откраднат след раждането: “Двама близнаци са, родени на 16 декември 1967 г . във Варвара, след което на втория ден са преместени в Пазарджик. Братчето на баща ми няма издаден смъртен акт. На майка им казали, че е починало, и не са го показали. След това са я изписали с едното бебе (тате). Името на другото дете е било Борис, но явно са го сменили. Баба предполага, че бебето е било продадено. Те са еднояйчни близнаци с една разлика – тате има бенка под окото. Аз предполагам, че чичо може да е в Пловдив, защото леля ми точно преди баба да почине е видяла същия човек като тате и го е повикала. Той се е обърнал и е продължил. Много ще съм благодарна, ако ми помогнете”.

Отчаяна осиновителка пък търси биологичната майка на сина си, отново с надеждата, че от произхода и генетичния му код ще дойде информацията за правилния път към здравето му: “Аз съм осиновителка, искам някаква информация за биологичната майка на моето прекрасно момче. Той е родено на 23 февруари 1991 г. Взето е от дом “Майка и дете” в Пазарджик. Не знам дали е родено тук. Беше с име Асен Семов Дрянов. Майката е от Ямболско. Осиновено е през 1992 година. Всичко това го пиша с негово съгласие, има здравословни проблеми, той е всичко за мен!”.

“Родена съм на 7 декември 1974 г. Майка ми, преди да почине, ми каза, че ме е взела много малка, може би на 40 дни, от дом за деца Ветрен, пише осиновена жена. Доколкото разбрах, домът се казва “Свети Стилиян”. Не знам нищо повече, тази мисъл ми побърква от години. Много бих искала да познавам биологичната си майка. Не очаквам нищо, просто да я познавам.”

Подобна е историята на 10 години по-млада дама. За нея се знае, че след публикуването на историята е открила следи за жената, която я е родила, но самата нея – все още не. “Здравейте, родена съм на 14 май 1984 г. в Пазарджик. Дадено ми е името Мария. Търся биологичната си майка на име Евдокия от Кричим, Пловдивско. Взета съм от дом за деца в Пазарджик, когато съм била на седем месеца.”

Друга нашенка, търсеща данни за произхода си, споделя в групата резонните си опасения, че не само настоящи, но и бъдещи здравословни проблеми може да се избегнат, ако завесата пред тайната на осиновяването падне: “Имам две прекрасни дъщери. Заради тяхното щастие искам да знам откъде са ми гените (корените), за да не се окаже в един момент, че те ще свържат живота си с роднини. Не търся никакви облаги, не осъждам никого, само искам истината за “щъркела, който ме е донесъл ” на 13 юни 1973 г.”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете