Около 3000 г е имало живот на крепостта Ряховец край Горна Оряховица. Калето е било обитавано от 1300 г пр.Христа до 1444 г, когато е било унижощено при похода на Владислав Трети Варненчик. Археолозите са установили следи от различни епохи-ранна и късна желязна, тракийска, антична и средновековна.

Проучватели стъпиха в твърдината след прекъсване от 23 г. Разкопките това лято бяха извършени благодарение на осигурени 20 000 лв от Община Горна Оряховица със съдействието на кмета на железничарския град инж.Добромир Добрев.Историческият обект вече е със статут на паметник на културата от национално значение. За 25 дни бяха проучени няколко сектора - главната и северната порти, както и пространствата около тях чрез залагане на два сондажа.

"Ряховец е най-прецизно изграденото военно съоръжение в Средновековна България в периода 12- 14 век. Няма друга твърдина с толкова перфектно построени порти, крепостни стени и кули. Впечатление прави солидната сантрачна система, за да се преодолее денивелациятана терена. Уникалната фортификация означава, че част от средновековната ни армия е била базирана в Ряховец и крепостта е била ключът към столицата Търново", обяснява научният ръководител на археологическия екип проф.д-р Хитко Вачев.

Той допълва, че твърдината се простира на площ от над 43 декара и там е била локализирана армия от над 1500 бойци. "Крепостта Ряховец е контролирала цялата Дунавска долина и прохода Дервент. За отбранителната и мощ свидетелстват здравите зидове с дебелина от 4 до 8 метра. При проучванията във вътрешността очакваме да попаднем на църкви, жилищни и административни сгради", казва проф.д-р Вачев.

Проучвателите са установили няколко строителни периода в изграждане на главната порта през Средновековието, както и градеж от суха зидария, който се обвърза с желязната епоха. Под него бе регистрирано и съоръжение, вероятно пещ за изработка на керамика. Историците са попаднали на култова яма с рог от елен, който вероятно е използван за религиозни ритуали. "Установихме вида на настилката, за която е била използвана скална маса и с нея е била оформена улица", уточни археологът Илиян Петракиев.

Сред находките са части от средновековно въоръжение, декоративен обков на масивните порти, предмети от кост, битов инвентар от керамика. Сред ценностите са и печати от анфори от Родос, които свидетелстват за добре развити търговски връзки. Намерените монети пък са от времето на император Константин и готите.
Взети са проби от пръстта и от костния материал, които ще бъдат подложени на лабораторни изследвания за наличие на семена и корени, за да се разбере с какви продукти са се хранили древните обитатели на крепостта.

"За идната година ще кандидатстваме за финансиране от държавата на нови разкопки. Възложено е изготвяне на проект за рестанрация и консервация на обекта. Ряховец ще бъде включена в списъка с крепостите у нас, за които ще се търси финансиране по европейски програми", съобщи инж.Добромир Добрев.
Общинското ръководство на Горна Оряховица възнамерява от идното лято на Ряховец да разкрие учебен археологически център за деца, които пряко да участват в разкопките.