Почина една от жените, намушкана от 24-годишен мъж в столичния квартал „Христо Ботев“

Зетят на Тръмп Джаред Къшнър спряган за шеф на кабинета му

Конфискация на имущество ще има и при прекратено наказателно дело

Джей Ло с огромна розова рокля на премиерата на филма „Втори шанс“

Парламентът създаде Временна комисия за проучване на информацията за подкупна схема с български паспорти

„Пътна полиция“ проверява шофьорите първо за алкохол и наркотици по празниците

Гърция отпуска парични помощи за Коледа, много българи сред одобрените

Доц. Димитър Димитров: От машинното гласуване ще спечели само този, които доставя машините

Легендата на футбола Лоренцо Санс дойде на гости на кмета на Симитли Апостол Апостолов

Руската шпионка Мария Бутина се призна за виновна за заговор срещу САЩ

Доналд Тръмп: Заради Парижкото споразумение Франция гори

Защо животът е като кварталите в София?

Запориране на сметките на ТЕЦ Враца, Плевен и Бургас поиска “Булгаргаз“

Турски прокурори разпоредиха задържането на 219 войници заради Фетхуллах Гюлен

Инж. Ясен Ишев: Няма особено опасни тунели у нас

Кога референдумът престава да бъде референдум

В центъра на провала е обърканото поведение на Реформаторите, подвластно единствено на личния им интерес

Всичко приключи по възможно най-безобидния начин – най-добрата реформа е да не правиш лоши реформи

Политическият сезон бе увенчан подобаващо с провала на референдума. Да си припомним, той трябваше да включва три въпроса. За мажоритарното гласуване, задължителното гласуване и гласуването по електронен път. Да вземем мажоритарното гласуване. То наистина е популярно, не на последно място благодарение на епичната кампания, която ни убеждаваше, че цяла Европа е зле заради пропорционалната система, само Франция е цъфнала и вързала със своя перфектен мажоритарен избор. Такива митове обаче ни докараха Симеон през 2001 г., безогледната приватизация през 2007-2009-а, превръщането на здравето в стока през 2000 г. Като че ли не ни стигат непопулярните реформи, сега остава да си патим и от популярни. Това – от една страна.

От друга, въпросът „Дали част от депутатите да се избират мажоритарно?“ беше уловка. Той съдържа 238 въпроса, според това, колко голяма е въпросната „част“. Така че някой може да го разбере като незначителна част и да хареса идеята, защото иска пропорционалната система. Друг – да го разбере като „почти всички“ и да го подкрепи, понеже е противник на пропорционалната система. Т.е. „да“, ще означава и „да“ и „не“. Което е абсурдно.

В скоби казано, в центъра на провала беше обърканото поведение на Реформаторския блок. Той беше договорил този референдум в Програмата за управление, но още в комисиите на НС се сети да го прецизира. Защото имало и по-добри варианти. Мартин Димитров разви тезата, че при мажоритарно гласуване всяка партия издига само един кандидат, докато при пропорционална издига до 40. Така има по-голяма конкуренция и повече свобода. А Реформаторите са за свобода, нали?

А въпросът за задължителното гласуване пък отпадна, защото в комисиите депутатите бяха успели да се сетят, че в Конституцията гласуването е право – не задължение. И вероятно са съобразили, че не е редно една четвърт от избирателите да задължат всички останали да участват в избори. Оставям настрана обяснението, че ГЕРБ са се ядосали на РБ заради неспазената дума по предишния въпрос.

В резултат накрая оцеля един въпрос. Но той за жалост е негоден за референдум. В „гласуване дистанционно по електронен път“ се крият две диаметрално противоположни процедури: гласуване чрез домашен компютър и друго лично устройство или гласуване с машина в изборната секция, свързана дистанционно с централния компютър на ЦИК. Първият случай се среща в една единствена страна в света – Естония. Справка – Уикипедия. Не знам как е в Естония, но в наши условия това със сигурност ще е ново Елдорадо за прекупвачите на гласове и контрольорите, които могат да надзъртат зад гърба на гласуващия. Законът за референдумите не допуска въпроси, противоречащи на Конституцията, а в нея изрично е записано, че вотът трябва да е таен. Значи въпросът е недопустим.

Машинното гласуване е нещо съвсем друго. То се извършва в тъмната стаичка в секцията и тайната на вота е гарантирана. Жалко е, че хора с дипломи на политолози разпространяват мита, че нямало проблем българите в чужбина да гласуват от домашния си компютър. Напротив, има проблем и той е очевиден. Т.е. ако искат все пак да има референдум, нека депутатите да бъдат така любезни до ваканцията да посочат, за кой от двата варианта става дума.

Как се стигна дотук? В стремежа да обедини мнението на народните представители, които са за възможния минимум и за възможния максимум „мажоритарност“, колективният им ум не можа да се спре на едно число: половината депутати; 31 депутата; три четвърти; всички? Нерешима задача, защото философията и досега не е решила древногръцкия парадокс на Зенон Елейски, наречен „купчина“.

Имаме купчинка пясък. Отнемаме зрънце. Тя пак си остава купчина. Повтаряме действието и отново получаваме купчина. От това следва, че понятието купчина не се променя от количеството зърна. Но ако продължим, рано или късно стигаме до едно зрънце. Следователно, едно зрънце е купчина? Със същата логика, какво пречи да отнемем последното зрънце и да обявим 240 депутати за „множество от мажоритарно избрани с обем нула“?

Черпейки от мъдростта на вековете, можем да се запитаме и друго. В кой момент референдумът престава да бъде референдум? Мисля, че в нашия случай този момент вече е достигнат. Но ако трябва Росен Плевнелиев да се покаже като неочакван радетел на пряката демокрация, референдумът може и да се проведе.

А в кой момент реформаторите престават да бъдат реформатори? Като че ли се забелязва някаква закономерност: в който нещата опират до личния им интерес. В техен интерес беше да направят предизборен трик (по признанието на Божидар Лукарски), като се кълнат, че ще изхвърлят Бойко Борисов от властта. За да спечелят повече гласове. После беше в техен интерес да се подпишат тържествено в Правителствената програма под обещание за референдум по трите въпроса. За да влязат във властта. Сега е в техен интерес да не се изхвърлят сами от политическия живот чрез мажоритарна система. „При така поставен въпрос, ако на избори гласуват 30% от българите, може да се получи дву- или трипартиен парламент“, поясни Вили Лилков. Докъде стига въпросният интерес? Не казват. Но миналата седмица поискаха ненужна промяна в Конституцията, като предлог да събират 180 гласа, а заради това им „се наложи“ да плонжират с троен аксел в обятията на… Пеевски. През юни пък в интерес на медицинския бизнес Петър Москов раздели пациентите на правоимащи и още по-правоимащи с втори пакет „услуги“.

От мача като морален победител със загуба 0:3 излиза Плевнелиев. Той вече се обяви за патрон на пряката демокрация и критик на партиите. Нищо, че водеше яростна битка срещу референдума за “Белене”. Тогава твърдеше, че въпросът е технически, а сега наложи един още по-технически. Добре, щом обича толкова много референдумите, защо не предложи допитване за отзоваемост на депутатите, за ограничаване на партийните субсидии, за достъп на гражданите до Конституционния съд, като в Германия; за квоти в публицистични предавания в частните телевизии за непартийни движения; за изучаване на предмет „Конституция, закони, права и задължения на гражданите“ в горните класове. Или референдум за самите правила на референдумите: предизвикване с 100 000 подписа, а не с 500 000, (което ги превръща в монопол на същите партии, чието законодателство предизвиква недоволство), премахване на забраната да се прави допитване по данъчните закони; за забрана партии и комитети да се измятат и да си сменят позицията преди референдума (както направи ГЕРБ през 2012 г.). Може би защото това биха били реални промени и биха настъпили реални интереси на статуквото?

Равносметката: всъщност всичко приключи по възможно най-безобидния начин. Защото явно се стигна до фазата, когато най-добрата реформа е неправенето на лоши реформи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.