Благодарим ви, че кандидатствахте в нашата балетна академия. За жалост не сте приета. Нямате необходимите качества - краката ви не са достатъчно отворени, торсът ви е прекалено издължен, телосложението ви е неподходящо и сте започнали да учите балет твърде късно.”*

Външността е твърде важна за една балерина. Тя трябва да има красива глава, дълги ръце и крака, хубави стъпала, естествено, да е стройна. Отделно идват данните - да може да си вдига краката до главата, да е гъвкава, танцувална, да има добър баланс и да може да скача. И още нещо - не може Белият лебед да е тъмнокожа жена! Или пък набита и мускулеста атлетка. Одета/Одилия задължително трябва да е изящна, крехка, полупрозрачна дори, с тънки, дълги крайници и врат.

Но ето, че Американският балетен театър (АБТ) - един от трите водещи балети в САЩ, разчупи стереотипите. На 30 юни за първи път в 75-годишната им история в трупата за примабалерина беше назначена танцьорка от афроамерикански произход. Фактът е забележителен - допреди 10 години в най-големите американски балетни компании не е имало нито една цветнокожа балерина, въпреки че още през 1955 г. се появява Рейвън Уилкинс, първата афроамериканска професионална балерина!

32-годишната Мисти Коупланд е не просто първата черна прима на АБТ. Тя е истинска знаменитост в САЩ. Танцува върху роял по време на турнето на Принс Welcome 2 America през 2010 г. Търсят я за интервюта и реклами. Написа автобиография. Попадна в класацията на сп. „Тайм” за стоте най-влиятелни хора на съвремието.

Тя е дете чудо. Започва да учи балет в „напреднала” за балерина възраст - на 13. Само четири години по-късно вече е в АБТ. Макар и изключително талантлива, тя споделя, че е в непрестанна борба с физиката си. Мисти е прекалено ниска, а в тялото е „напомпана” като атлет. На прасците й може да завиди всеки футболист от „А” група. В даден момент от АБТ дори я предупреждават да отслабне, за да „влезе във форма”.

И все пак преди няколко седмици в Метрополитън изтанцува „най-бялата роля” в балета - Одета/Одилия от „Лебедово езеро” на Чайковски. А критиката оцени като по-добро изпълнението й на Одета (белия лебед).

Друг избор на танцьор в същата компания обаче предизвика възражения. Главната роля на черния мавър в „Отело” игра бразилецът Марчело Гомес.
Но за разлика от тъмнокожия Бял лебед, този случай предизвика остро недоволство.
Актьорът Робърт Манинг-джуниър изрази възмущението си в открито писмо до балетната компания. Негодуванието му идва от това, че лицето на солиста е било намазано с кафява боя, което напомня подигравателните скечове, в които бели актьори играят „малоумни негри”: „Кой гений измисли за ролята на Отело да бъде избран бял балетист, че и да му намажат лицето с кафява боя?!” По-нататък актьорът добавя: „Нямам нищо против цвета на кожата на Марчело Гомес, но защо трябва да го потъмняват. Аз съм играл Касио в „Отело” и не трябваше да ме боядисат бял.”

Американският хореограф Гари Абът, който наскоро беше в България като преподавател в танцовата работилница Dance It! на фондация Iliev Dance Art , коментира темата: „Когато уважавана организация като Американския танцов театър се реши да изобрази тъмнокож герой, като вземе бял танцьор и го боядиса в черно, тя трябва да очаква реакция. За мен тази идея е късогледа и намирисва на арогантност... Уважавам решението на хореографа - може би смята, че точно този балетист е най-добрият за ролята. И все пак се чувствам засегнат.”

Извън сцената балетистите изглеждат различно. Могат да са прекалено слаби или с криви крака, да се клатят смешно, докато ходят. Но когато танцуват, движението ги променя от несъвършени хора в идеални същества. Когато танцьорът е добър и умее красноречиво да „говори” с тялото си, физиката почти губи своето значение. Затова и белият лебед понякога може да си позволи да е с тъмна кожа. А Отело... Отело може и да се окаже светъл.

------------------

*Мисти Коупланд не е получавала такова писмо, то е част от рекламен клип на марка за облекла, в който балерината участва. За седмица видеото привлича повече от 4 млн. гледания.