Румен Петков: Този формат на управление няма да издържи

Чайковски е насилен да изпие чаша с отрова Платонична връзка с аристократка позволява на композитора да живее охолно

20 хил. лв. откраднаха от каса на хотел в Сапарева баня

Учителка постави световен рекорд за правене на глинени купички

Изправят на съд двама извършители на данъчно престъпление Щетите за държавната хазна са за близо половин милион лева

Тръгва нова процедура за избор на шеф на СГС

Изпращат пенсиите след 8-ми май

Предупредиха евреите в Германия да не ходят с кипа

Пожар изпепели гаражи и офис на ДПС в родното село на Карадайъ

Вижте някои от обясненията за фантастичната форма на Кейт след раждането

Екоминистерството: Спазвайте противопожарните правила в защитените територии

Апелативният съд в Търново гледал за година 88 дела за предсрочно освобождаване на затворници Пандисчия мотивирал иска си за свобода с Удостоверение от курс за умение за мислене

Война на световете Подиграва ли се поетът Петър Чухов с литературната памет на Вапцаров?

49 филма ще бъдат представени на кинофестивала „Златна липа“

Мая Манолова: Високите сметки за март кредитират безлихвено “Топлофикация София”

Кристиан Крусат: Писането е самотна дейност, за предпочитане – нощна

Интервю на ЙОРДАН ПРОДАНОВ с испанския писател и автор на “Кратка теория за пътуването и пустинята” специално за “Труд”

Само на 32, той е от новата вълна литературни дарования в Европа. А книгата му „Кратка теория за пътуването и пустинята” (издание на ИК „Персей“ в поредица, подкрепена от програма „Творческа Европа“ на ЕС) е сборник разкази, чиято цел е да опишат света на емоциите в съвременния свят. “Очевидно е, че битието ни се управлява от тях”, подчертава испанският писател Кристиан Крусат, носител на Наградата за литература на Европейския съюз.
Той е учил приложна лингвистика и посвещава доктората си на сравнителната литература. Завършва го в Амстердам, защото носи и холандска кръв. Може би именно от този докторат идва и самочувствието му да си играе с думите, да ги вдъхновява да проявяват различни състояния. В „Кратка теория…” (в превод на Румен Руменов) всяко чувство се разтапя, за да се роди следващото. Това е книга за всички, които искат да променят нещо в себе си. В момента Крусат е в Мароко, но се съгласи да даде интервю за в. “Труд”:

– Можете ли с няколко думи да се опишете – кой е Кристиан Крусат? И защо станахте писател?
– Кристиан Крусат е… някой, който в момента отговаря на въпросник за хипотетичните си български читатели (все едно пращаш съобщение в празна бутилка) и който не се интересува дали е един и същ човек, разделен във времето, или по-скоро времето, разделено на различни персони. Колкото до втория въпрос, да бъдеш писател, е добро извинение да си оставиш брадата да порасне – аз винаги съм искал да имам брада.

– Има ли предистория книгата ви “Кратка теория за пътуването и пустинята”, която тези дни бе издадена и на български език?

– “Кратка теория…” беше написана беше между Ибиса и Северна Франция. Между тези два географски координата се намират и емоционалните пустини, за които се разказва в нея, въпреки че там има място и за географските пустини на Алмерия (Испания) и Аризона (САЩ). В разказите от “Кратка теория за пътуването и пустинята” старите знаци за идентичност, базирани на националност, религия и семейни традиции, са се разводнили така, че персонажите се опитват да построят своята собствена самоличност с малкото, което им остава. Така започва пътуването…

– Бяхте отличен с Наградата за литература на Европейския съюз – това промени ли по някакъв начин кариерата ви?

– Най-хубавото е възможността “Кратка теория за пътуването и пустинята” да бъде преведена на български, хърватски и английски. Освен това се появиха частични преводи в Нидерландия, Италия и Франция. За мен това е привилегия.

– За кой читател пишете – за този, който чете наред, тоест хваща всяка новоизлязла книга, или за онзи, който чака да се появи нещо различно, за да посегне към него?

– Предполагам, че се насочвам към някого, който прилича на мен, т.е. някой, за когото действителността изисква въображаеми карти и който преди всичко смята, че не съществува един-единствен начин да усетиш нещата.

– Коя човешка емоция ви привлича най-много? Всъщност слабост ли са емоциите? Как се справяте вие с тях?

– Очевидно е, че живеем в свят, в който има свръхизобилие от емоции, но това са обичайни, добре познати, предопределени и предвидими емоции. Разбира се, персонажите, които разигравам в разказите си, са жертва на този емоционален колапс и заради това сюжетът на някои от тези истории е във връзката, която главните герои установяват със самите себе си, със своите най-дълбоки, а понякога – трябва да си признаем – и неприемливи желания, вълнения и копнежи. Но в никакъв случай не мисля, че емоциите са слабост. Те са единственото, което отличава човешките същества от растенията и повечето политици.

– Има ли моменти в живота ви, когато сте се чувствали самотен? Самотата ли е тази “празнота на душата”, която оставя отпечатък върху “Кратка теория за пътуването и пустинята”?

– Истината е, че мога да прекарвам много време в самота. Но това не е задължително лошо нещо и, разбира се, не значи, че се чувствам самотен. Напротив, вярвам, че това доказва, че съм способен сам да подкрепям себе си, което не е малко. В някои общества, като андалуското или мароканското, желанието за уединение и усамотение се възприема нерядко като анормално и дори подозрително. Но не мога да го избегна. Харесва ми. За мен писането е самотна дейност и за предпочитане – нощна.

Всичко това не изключва факта, че социалната структура на нашата епоха е дълбоко атомизирана. Персонажите на “Кратка теория за пътуването и пустинята” не са чужди на тази динамичност и затова се стремят да си създадат лично и обитаемо пространство. Човешко в крайна сметка. Полският писател Станислав Йежи Лец е казал в един от своите афоризми: “Кажи ми с кого спиш и ще ти кажа кого сънуваш.”

– Често излизат класации за “най-велика” книга. Кои са първите три във вашия списък?

– В този момент имам на масата множество книги от Данило Киш, Дон ДеЛило, Антонио Табуки, Енрике Вила-Матас, Марсел Швоб и Хулио Рамон Рибейро. От този богат арсенал лесно биха могли да се извлекат тези три книги. Оставям ги на избора на читателя.

– Знаем, че сега работите в Мароко. Откривате ли сюжети, които искате да превърнете в литература?
– Несъмнено. Митовете и фолклорът ме интересуват много, така че не се и съмнявам, че в следващите си книги ще представя някои елементи от мароканската култура. Все пак разказът по същество е временно изкуство, променя се и се трансформира в зависимост от идеята, която имат за времето обществата и техните автори. А в Мароко е невъзможно да избегнеш специфичния начин, по който хората разбират и обясняват времето.

– Накрая ще издадете ли какво пишете сега?

– Наскоро публикувах есе върху въображаемите биографии – литературна традиция, която обединява автори като Джон Обри, Марсел Швоб, Хорхе Луис Борхес и Роберто Боланьо. След лятото ще излезе новата ми книги с разкази, също на издателство Pre-Textos, озаглавена е Solitario empe’o. А сега пиша книга без ясна жанрова принадлежност, която е следствие от годините ми в Мароко. Благодаря за интереса и въпросите. От сърце.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.