“Спейс Екс” изстреля два сателите, които ще наблюдават водата на планетата

САЩ смекчиха банковите регулации, приети след кризата от 2008 г.

Лавата от изригващия вулкан Килауеа на Хавай се приближава към местна геотермална електроцентрала

Русия изстреля четири междуконтинентални балистични ракети от ядрена подводница

Венецуела изгони най-високопоставения дипломат на САЩ в страната

ТИР удари автобус по линията Лозен-София на магистрала Тракия

Деца се учат да пишат буквите от глаголицата на 24 май в Садово Сирене от слънчоглед, овесени бургери и веганска луканка са в менюто на втория Фестивал на еко- и биопроизводителите и арттворците

Израелски нанесе удари по цели на „Хамас“ в Ивицата Газа

Румяна Арнаудова: Най-малко трима учстват в корупционната схема в КАТ-Благоевград

Почина американският писател Филип Рот

Тръмп обвини Китай за изострянето в тона на Северна Корея

Манчестър Юнайтед е обявен за най-скъпия отбор в света

Времето ще бъде слънчево

Предадем ли вяра и църква, предаваме България

Вapиaнт 1 се падна на матурата пo избиpаем предмет

(Прием)на вечеря

Шест момичета и момчета, отгледани в приемни семейства, приготвиха четиристепенно меню за хората, които им помагат

ДИМИТЪР ГАНЕВ

Ресторант “Таланти” се казва така, защото там храната се приготвя от студенти по кулинария от цял свят. Във вторник вечерта обаче за менюто се погрижи по-различен екип от готвачи – шест момичета и момчета от приемни семейства, членове на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Организираха вечерята за всички, които им помагат – дарители, доброволци и приятели.

Преди да се настанят по масите, 40-те гости изслушаха личните истории на децата. След това момичетата и момчетата изиграха театрален етюд, за да илюстрират концепцията на приемната грижа. Едно от момичетата влезе в ролята на изоставено дете, а приятелите му се превъплътиха в биологичната му майка, приемните му родители, брат и сестра. Биологичната майка завърза очите на детето и се отдалечи от него, но приемните майка и баща веднага махнаха превръзката, прегърнаха го и накрая го вдигнаха високо във въздуха. Безсловесната сценка бе метафора за това какво е да намериш нов дом. “Приемното семейство издига детето и го прави човек”, обяснява едно от децата.

“Вече две години съм в приемно семейство – разказва просълзено момиче. – Преди да отида там, живеех с биологичната си майка, но тя не можеше да се грижи за мен, затова отидох при баба и вуйчо. Но те трябваше да заминат за Австралия, а аз отидох в дом. За пет дни разбрах колко е неприятно там – от лелките, които те гледат, до децата. В един от петте дни дойде социален работник и ми каза, че едно семейство иска да ме вземе. Не мога да опиша колко се радвах. Приемната грижа наистина е невероятно нещо.”

Иначе четиристепенната вечеря бе ведра. Успяхме да си побъбрим с Александър Миланов, който отговаря за връзките с обществеността на НАПГ. “Това е единствената организация у нас, в която членуват приемни родители от цяла България – разказа той. – Искаме да помагаме на децата, настанени в приемни семейства. Да направим така, че да живеят в по-добри условия.”

Асоциацията е неправителствена организация, създадена през 2009 г. по време на Националната среща по приемна грижа, организирана от фондация “За нашите деца”. Година по-късно става член на Международната организация по приемна грижа. “Да кажем, случва се някакво трагично събитие в семейството – продължава Миланов. – Умира родител или влиза в болница и детето не може да остане вкъщи. Тогава вместо в социален дом, то отива в приемно семейство. Знаем, че животът в т. нар. сиропиталища уврежда децата, забавя развитието им, затова приемната грижа е много по-добър вариант. Повече от 300 родители членуват в асоциацията, а в страната са над 1000. Броят на децата в тях надхвърля 2100.”

Приемно семейство може да стане всеки, дори да не е семеен. Стига да отговаря на няколко изисквания: да не е осъждан, да няма здравословни проблеми, да не е лишаван от родителски права и да има необходимото пространство за отглеждане на дете. “Много често приемната грижа се бърка с осиновяването – допълва Миланов. – Приемната грижа е всъщност временна грижа, след което работа на държавата е да намери осиновители на детето, да му помогне да се върне при родното семейство, ако то се е справило с проблема си, или да бъде настанено при близки или роднини. Повечето деца са малки, нямаме толкова тийнейджъри. Но през миналата година събрахме в една група младежите и направихме няколко инициативи за тях. Една от тях е тази вечеря. Идеята е тяхна – приготвят храната заедно с готвачи, за да благодарят на хората, които ни помагат: фирми, адвокати, уеб дизайнери, счетоводители.”

Асоциацията съветва и помага на приемни родители, дава им юридически консултации, както и определя кой е подходящ за приемен родител. Йорданка Петкова-Шафер е член на асоциацията от самото основаване и определя работата си като призвание. “Видях как зависим от подкрепата на другите хора – разказва тя. – Всъщност границата между “мое” и “твое” е само в мислите. Ние сме едно.” Едно от приемните й деца, 17-годишно момиче, разказва: “С родната ми майка живеехме по квартири, нея я съкратиха от работа и не можехме да плащаме наемите. Имаше и заем, разни хора я заплашваха. Известно време живеехме в гараж. През зимата седях по цял ден в библиотеката да чета. Не само защото беше топло, но и защото обичам всякакви книги. Нещата стигнаха до социалните служби. Пристигнах при приемната майка следобед, имаше и друго момиченце. На другата сутрин станах много рано и приемната ми майка ме гушна много топло… Беше прекрасно.”

Йорданка Петкова-Шафер е приемен родител от 7 години, гледала е общо 12 деца досега. “Миналото, което някои от децата са преживели, има голям отпечатък върху тях. На практика приемният родител трябва да бъде и психолог, и педагог, защото иначе не би могъл да откликне на нуждата на детето. Трудно е да си представите колко много трябва да дадеш на едно дете и да забравиш себе си, да влезеш в болката му. Налага се изчистване на старата програма и ремонтиране на душевните болки. Плакала съм неведнъж с децата си. А когато си влагал толкова много от себе си и трябва да дадеш детето другаде, вътре в душата ти остава празното място.”

Помощите, които всеки приемен родител получава, са регламентирани – заплата, която е 130% от минималната работна за страната, и издръжка за всяко дете от 195 лв., ако е до 7-годишна възраст, и 227 лв., ако е по-голямо. В случай че семейството се грижи за повече от едно дете, заплатата се увеличава само с 30 лв.
След вечерята шестимата млади готвачи отидоха на кино заедно с приятелите си от асоциацията.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.