- Г-н Петров, дълги години бяхте от страната на журналистите, а сега сте политик, промениха ли ви тези месеци в парламента?

- Това, което разбрах в парламента, е, че има лесни въпроси, но няма лесни отговори. Системата за управление, която се е изградила в последните 25 години, е такава, че в нея лесни отговори няма. И да си член на парламента е много по-трудно, отколкото да си журналист. Поне за мене.

- Така ли си представяхте работата на депутата, каквато е реалността? Има ли нещо, което се разминава много с очакванията ви?

- Като бях в телевизията, никога не съм си позволявал да смятам, че съм по-умен от някой друг. Не съм си поучавал гостите, което сега забелязвам, че е тенденция - водещият да показва, че е по-умен от гостуващия. Представял съм си парламента през призмата на моя исторически поглед като една сграда, в която са работили хора като Мушанов, като Александър Малинов, като Захари Стоянов. И аз съм живял с друга представа за парламента. Тук открих, че има всякакви хора. Има качествени хора, има некачествени, във всички политически сили има хора, които са свестни и които не са. Може да се каже, че парламентът е образ на цялото българско общество с всичките му недостатъци и преимущества. Политиците не са паднали от Марс. На всеки може да му се случи да стане политик (смее се). Обществото натоварва парламента със свръхочаквания. И аз съм го правил. Първото нещо, което исках да видя, беше депутатският стол, защото съм слушал за него с години.

- А за депутатското кюфте?

- Да. Като видях на какво ниво е депутатският стол, и се втрещих. Той е на много ниско ниво и кюфтетата не са от най-хубавите, на Женския пазар има по-хубави. Това е една илюзия за депутатското кюфте, за служебните автомобили. Служебен автомобил имаш, ако си шеф на комисия, зам.-председател на Народното събрание, председател. Иначе опитай се да си викнеш служебен автомобил! То има 200 чакащи, може след 5-6 дни и да дойде. Създава се илюзия в обществото, че депутатите са хрантутници, които нищо не вършат и пилеят народната пара. Парламентът се явява като отдушник за недоволството на всички. Независимо дали ще е за съдебна реформа, дали ще е за цената на тока, понеже е най-видим и най-ясен и понеже в залата понякога стават странни неща. Скандали, които не отиват на такова място. Хората започват да губят доверие в своите си народни избраници. За мен това е основният проблем на парламента - трябва да възстанови доверието в себе си.

- Очевидно тук има не само партийно разделение, но и партии в партиите, които много трудно достигат съгласие по важни въпроси. Такова е състоянието на обществото според някои. Обществото ли задава това разделение, или тръгва от политиците?

- Още през 1933 г. един народопсихолог - Шейтанов, пише за духа на отрицание у българите. Как селянинът не обича гражданина, севернякът - южняка, ученият - тоя, който не е учил. У българина има такъв дух на отрицание. Той го обяснява с краха на националния идеал, с това, че не сме успели в мечтите си и сме тръгнали да мразим най-вече себе си, вместо да запретнем ръкави да направим нещо за държавата си. Според мен липсата на такъв народностен дух е голяма пречка за България, тъй като дори и по такива базисни неща за държавата виждате, че трудно се постига съгласие. А би трябвало да е лесно, защото на дедите ни им е било много по-трудно. Нас нито ни очакват телените мрежи на Одрин, нито трябва да воюваме срещу 600-хилядна англо-френска армия в Македония. Нашите проблеми са решими - да си напълним дупките по улиците, да заработят заводите, да има бърз и ефективен съдебен процес. Не е нещо, което не е изпълнимо. На кого му е било по-лесно, на нас или на банкера Атанас Буров да иде доброволец в Балканската война? На него му е било по-трудно. Това ме втрещява, защо не се постига това съгласие? Все си мисля, че трябва да изживеем някакъв катарзис, за да достигнем до него.
Иначе рибата се вмирисва от главата. Ние, политиците, не даваме пример за такова отношение. Ако хората видят такъв пример за национално обединение, за единство по 4-5 важни теми, според мен ще го оценят. В крайна сметка ще дойде ден, в който политиците ще бъдат принудени да го дадат. Не знам дали ще е днес или след няколко години, ще дойде такова време.

- Революция ли предвещавате или еволюция?

- Привърженик съм на еволюцията. Революциите са довели до много хубави неща, особено френската буржоазна, но тя е довела и до 14 000 осъдени на смърт, а след това на нейните основи се е родил Наполеон, един много способен военачалник и все диктатор. Предпочитам еволюциите, но ако политическият елит, доколкото такова нещо съществува, не осъзнае необходимостта от погасяване на партизанщината, рано или късно някаква промяна ще последва. В такива времена живеем, виждате какво става в Македония, в Турция, в Гърция, в Украйна. Както в България беше всичко тихо, спокойно и кротко, всичко около нас пламна. В този момент не ни остава нищо друго освен единството и не виждам, как всички останали не го виждат. Ако няма обединение в името на някакъв национален идеал, който да е най-малкото да живеем по-добре, промените няма да случат и рано или късно това ще избие нанякъде. Казвам ви го, защото всеки ден се срещам с много хора и поне 50% от тях са доста екстремално настроени.

- Говорим за обединение и национално съгласие, тези 180 събрани гласа за промяна на конституцията форма ли са на такова съгласие и мислите ли, че една евентуална промяна би довела до истинско правосъдие?

- Форма са на такова съгласие, защото всички направиха големи отстъпки - ГЕРБ, патриотите, ДПС, АБВ, БДЦ, реформаторите. Всички тези партии направиха това, което доскоро изглеждаше невъзможно - да седнат на една маса и да преговарят. Реформаторите направиха, ние, всички направиха отстъпки. Аз не смятам, че само с промяната в конституцията ще се промени съдебната система. Важни са промени в НПК и ГПК, защо не и в НК. Ние искаме бърз и ефективен процес. Това става със съкращаване на срокове, това става с такова уреждане на контрола над съдиите, че да се види защо едно дело, което е било решено на първа инстанция по един начин, на втора се решава по друг начин. Съзнавам, че съдът е независим и обективен, но трябва да има някакъв контрол на някои доста противоречиви решения.

- Кой трябва да контролира съда?

Дали ще е съдебният инспектор, дали ще е Висшият съдебен съвет, такъв контрол трябва да има. Освен това не може да има дела, които се точат с години. С една поправка в НК може да се лишат автоджамбазите от бизнеса им в България. Прословутият член в НК, който търси умисъл, когато те хванат в чужда кола.
Обсебване...
Да. В Румъния махнаха този член и кражбите паднаха с 60%. Качил ли си се в чужда кола и намерят ли те в нея на 100 км, явно искаш да я откраднеш. Такива неща има, които могат да се променят. Сега, докато те призоват, минават години. Хората са прави да изискват повече. Но за да се усети някаква генерална промяна, е нужно време, през което е необходимо да има обща политическа воля за това.