Промените в модела няма да намалят натиска върху бюджета

През миналата седмица бе променен за 109-и път Кодексът за социално осигуряване. И всеки път с аргумента, че е за добро

През изминалата седмица парламентът прие поредната промяна на пенсионния модел. Това е 109-ото изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО) от началото на пенсионната реформа през 2000 г. След всяко изменение авторите му заявяват, че по този начин се усъвършенства моделът и се цели подобряване на положението на осигурителите, осигурените и пенсионерите.

Анализът на измененията на КСО сочи, че усилията бяха насочени към промени както в солидарната част (т.нар. първи стълб), така и в капиталовата част (втория стълб) на пенсионния модел.
Ключовият проблем пред солидарния стълб се свързва с финансовата нестабилност на държавното обществено осигуряване.

Изменението на уредбата на първия стълб от юли 2015 г. трябваше да реши следните проблеми:

1. Несъответствието между приходните и разходните пенсионни политики (разходите на солидарния фонд „Пенсии” нараства над три пъти по-бързо от увеличаването на приходите в него; приходите от осигурителни вноски във все по-малка степен обезпечават разходите за пенсии и вследствие на това се увеличава финансовата зависимост на ДОО от държавния бюджет).
2. Необосновано висок ръст на пенсиите за инвалидност.
3. Наличието на режими, които облагодетелстват определени групи от осигурени лица.
4. Наличие на възможности за ранно пенсиониране.
5. Ненужно и антипродуктивно „противопоставяне” на солидарния и капиталовия стълб.

Кои от тези проблеми бяха решени?

1. Преустанови се дългогодишната практика на необосновано и неразумно намаляване на размера на осигурителните вноски в солидарния фонд „Пенсии”. Само че решението за увеличаване на осигуровките беше направено със символични стъпки на фона на темпото, с което се намаляваха осигуровките. Заедно с това самото увеличаване на вноските в първия стълб стана за сметка на втория стълб чрез отказ от предвиденото увеличение на осигуровките в капиталовия стълб. Всички експертни разчети сочат, че по този начин няма да се премахне финансовата зависимост на солидалния стълб от държавния бюджет.
2. Въпросът с инвалидните пенсии въобще не беше обсъждан.
3. Режимите, които облагодетелстват определени групи от осигурени лица, остават.
4. Възможностите за ранно пенсиониране бяха разширени чрез въвеждане на т.нар. предсрочно пенсиониране.
5. Противопоставянето между първия и втория стълб бе задълбочено чрез промяна на много съществена част от архитектурата на пенсионния модел - премахва се създаденият от 1 януари 2000 г. модел на съвместно и взаимно допълващо се съществуване на „първия” (солидарния) и „втория”(капиталовия) стълб на пенсионноосигурителната система. С новата правна уредба се преминава към „модел на алтернативност” - над 3 милиона осигурени, родени след 31 декември 1959 г. при определени от закона условия (чрез прилагане на т. нар. избор на осигуряване), ще бъдат осигурявани задължително само в солидарен пенсионен фонд, а съществуващото досега задължително осигуряване в капиталов Универсален пенсионен фонд (УПФ) се замества от доброволно осигуряване по решение на осигуреното лице.

Негативни последици за осигурените лица от промените в капиталовото пенсионно осигуряване:

Подмяната на задължителността с доброволност при осигуряването в УПФ неизбежно води до намаляване на общия брой на осигурените в УПФ. Основание за този извод са официалните данни на Комисията за финансов контрол (КФН), съгласно които към декември 2014 г. в УПФ при условието за задължително осигуряване са осигурени 3 421 669 души, докато във фондове за доброволно осигуряване (т.нар. трети стълб) - 8 пъти по-малко (442 974).
Изменението на КСО не осигурява и механизъм за защита на имуществените интереси на осигурените лица, които се откажат от осигуряване в УПФ и чиито вноски ще отидат в т. нар. Сребърен фонд.

Негативни последици за НОИ:

Премахването на задължителния характер на осигуряването в капиталовите фондове ще увеличи претенциите към солидарната система.
Предвидената възможност за многократно „местене” на личните средства на осигурените лица между УПФ и Сребърния фонд ще има осезаем негативен ефект върху финансовата стабилност както на НОИ, така и на съответните УПФ.

Негативни последици за икономическото развитие на страната:

Премахването на задължителния характер на осигуряването в капиталов фонд ще лиши икономиката от една от най-важните последици от развитието на капиталовите фондове - диверсификацията на инвестициите и на инвестиционния риск.
Ще се свият възможностите на фондовете да инвестират акумулираните средства, а оттук ще се ограничат и техните възможности да спомагат за развитието на финансовите пазари.
Сред негативните икономически последици следва да поставим и новото административно-правно задължение за всички осигурители: За да могат да определят размера на дължимата социална осигуровка на всеки от работниците си, както и към кой фонд да я насочат, осигурителите трябва да търсят информация за всички свои работници, родени след 31 декември 1959 г. - какво са избрали от предоставената алтернатива - осигуряване само в солидарния пенсионен фонд в НОИ или осигуряване едновременно в солидарния и в капиталовия пенсионен фонд. Тази информация следва да се събира не еднократно, а практически ежемесечно в продължение на целия трудов стаж на даденото лице и до пет години преди излизането му в пенсия.

В заключение може да се каже, че деформираният пенсионен модел, резултат от последното изменение на КСО, ще задълбочи растящото недоверие на обществото не само към капиталовите пенсионни фондове, а и към цялата осигурителна система. Това неизбежно ще доведе и до увеличаване на финансовата нестабилност на националния пенсионен модел.

*Авторът е експерт в Балканския институт по труда и социалната политика. Поместваме материала със значителни съкращения.