Градината на Дейл Чихъли

ДИМИТЪР ГАНЕВ

Над входа на градината на Епикур в Древна Гърция стоял надписът: “Гостенино, тук ще прекараш добре времето си.” Същите думи биха могли да посрещат и гостите на „Градината на Чихъли” в Сиатъл, една от най-необичайните артистични атракции в света. Открита е през 2012 г. и се състои от три части: самата градина, стъклена къща и различни интериорни пространства, включително голямо кафене и 50-местен театър. Тя е празненство за всеки почитател на Дейл Чихъли - най-известният „стъклен” скулптор.

Първото парче стъкло най-вероятно е било произведено в Месопотамия, Египет или Сирия около 3500 г. пр.Хр. В качеството си на един от най-старите и полезни изкуствено създадени материали, стъклото се използва не само за практически цели като производство на съдове и прозорци, но и за направата на предмети, които да носят естетическа наслада - всякакъв вид накити, украшения и т.н.

Стъклописът се развива активно през Средновековието като важна част от архитектурата на норманските и готическите църкви, а за начало на модерното стъклено изкуство е считано създаването на венецианското стъкло в Мурано, Северна Италия, през ХIII в. В наши дни почти всички стъклени изделия се произвеждат фабрично, включително и тези, които имат чисто декоративно предназначение. Едва след 60-те години на миналия век различни скулптори започват да използват масово стъклото като художествен материал - сред тях най-влиятелен е Дейл Чихъли.

Роден е през 1941 г. в Такома, щата Вашингтон, където, по случайност или не, от 2002 г. се помещава американският Музей на стъклото. Въпреки че не е имал желание да продължава образованието си след гимназията, по настояване на своята майка Дейл записва интериорен дизайн във Вашингтонския университет и именно там започва да се вълнува от стъклото като изразно средство. През 1962 г. прекъсва обучението си и заминава за Флоренция и за Близкия изток, но след това се връща в САЩ, успява някак да завърши и през 1965 г. се записва в първия курс по стъклено изкуство в страната.

Три години по-късно отново отива в Италия, този път във Венеция, където изучава различни техники за ръчно издухване на стъкло - начин за оформяне на материала, прилаган до началото на XIX в., когато тази работа започва да се извършва от машини. Ръчното издухване е буквално духане през специална тръба, чрез което се оформя разтопеното стъкло.

През 1976 г. Чихъли обаче претърпява инцидент, тясно свързан с любимото му художествено средство: катастрофира и се удря в предното стъкло на колата си. Лицето му е жестоко наранено и ослепява с лявото око, затова сега носи пиратска превръзка. Успява да се възстанови и продължава с издухването до 1979 г., когато претърпява друга транспортна злополука - този път със сърф.

След този инцидент рамото му е разместено и той вече не е в състояние да държи тръбата. Затова си наема помощници, които да вършат всичко вместо него. Години по-късно Дейл споделя: „Когато се отдалечих от работата, започна да ми хареса това, което виждам.” Описва ролята си в творческия процес като „хореограф, а не танцьор; началник, а не участник; режисьор, а не актьор.”

Чихъли е автор и на архитектурни инсталации. Може би най-известната му е „Чихъли в светлината на Йерусалим”, поставена в Двореца на Давид и посетена от повече от 1 млн. души. Част от нея е голяма стена от прозрачен лед, чието “разтопяване символизира изчезването на бариерите между хората”.

В момента скулптурите му са изложени в повече от 200 музея и галерии по света. Носител е на множество отличия, включително на 12 титли Доктор хонорис кауза и две почетни звания от Националния фонд за изкуство. Досега е спечелил около $ 30 млн. от творчеството си.