Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

Защо КАТ не може да конфискува коли

Горещините влияят лошо както на шофьорите, така и на онези, които пишат законите и създават правилата за движение по пътищата. Преди седмица Държавно-общестевената комисия за безопасност на движението излезе с проект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като част от приетите норми откровено противоречат на конституцията, други на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), трети на Закона за българските личните документи и Закона за защита на личните данни и т.н.

Всъщност сме свидетели отново на едно от най-използваните средства за превенция, до които прибягва КАТ – да пуска абсурдни идеи и текстове за поправки в ЗДвП, за да стряска шофьорите. Докато те с месеци да продължават да се питат помежду си: “Ама има ли такава промяна в закона?”, текстовете или изобщо не стигат до парламента, или са отхвърлени още при първите обсъждания от депутатите.

Комисията, в която доминират бивши и настоящи служители на КАТ, предлага към принудителните административни мерки (ПАМ) да се добавят две нови. Първата от тях е да се конфискува автомобилът, който бъде засечен да се движи с над 70 км/ч над допустимата скорост. Аргументът е, че идеята е взета от Холандия.

Без да се интересуваме как тази практика е съотнесена към конституцията на Кралство Нидерландия и с невъоръжено око се вижда, че текстът противоречи на конституционния принцип за защита на частната собственост (чл. 17 от Конституция на РБ). Появата на термина конфискация в ЗДвП дори е смехотворна, доколкото в параграф 8 на ЗАНН от 10 години пише: “Във всички нормативни актове, с които са предвидени административни наказания, думата “конфискация” се заменя с “отнемане в полза на държавата”.

Но грешката тук не е само въпрос на термин. “Отнемането в полза на държавата” е уредено в чл. 20 на ЗАНН, според който “наказващият орган (катаджиите) постановява отнемане в полза на държавата на вещите (моторното превозно средство), принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение…” Налице са две предпоставки, за да бъде отнета колата, движеща се повече от 70 км/ч от допустимата скорост – първата – да принадлежи на нарушителя, втората – административното нарушение да е умишлено.

Идеалният случай е, ако бъде засечен собственикът на автомобила – да, той му принадлежи. Административната отговорност е лична (чл. 24 от ЗАНН) и той я понася. Оттам нататък, изобщо не е ясно как може да бъде отнет автомобил, който е на друг собственик или съсобственост, част е от активите на фирма, взет е под наем или е отдаден на изплащане от лизингова компания. Логично възникват въпросите: Ако един човек управлява автомобил, този автомобил дали му принадлежи? Доколко той има право на владеене, право на разпореждане и право на ползване върху тази вещ, за да реши законът, че тя му принадлежи? И ако реши, че му принадлежи, да наложи мярката не лично на нарушителя, а спрямо изброените по-горе различни собственици – физически или юридически лица.

Втората предпоставка за принудителната мярка поставя проблемът дали е умишлено административно нарушение да се кара със 70 км/ч повече от допустимата скорост. Според правната теория у нас преобладаващата част от транспортните престъпления (нарушения), извършени с МПС, са неумишлени – резултат от прояви на непредпазливост и самонадеяност.

Втората мярка, предлага на от комисията, гласи: “Моторното превозно средство, с което водачът превишава установената скорост с над 60 км/час, се спира от движение за срок от един месец, като се задържа на паркинг срещу заплащане.” Отново същите въпроси за личната административна отговорност, която трябва да се носи от нарушителя, за принадлежността на задържания автомобил, плюс още един: “Кой колко ще плаща?” Ако шофьор на фирмен камион получи това наказание и МПС-то остане 1 месец на паркинг, нека приемем, че той самият ще си плаща за престоя. Но за фирмата превозвач ще настъпят щети от пропуснати ползи. Това може да й даде основания да предяви граждански искове не само срещу своя служител, но и срещу държавата, доколкото предприетата административна мярка е довела до несъразмерно наложена санкция.

Освен посочените по-горе две мерки, Комисията предлага и друга абсурдна поправка в ЗДвП – да се задължи водачът да си слага шофьорската книжка на предното стъкло. Не се знае какво е основанието за тази мярка, при положение че законът задължава всеки водач да си носи свидетелството за управление на МПС (СУМПС) и да го предоставя на компетентния орган. В ЗДвП има и глоба от 10 лв. за нарушителите. Излиза, че се налага книжката да стои на предното стъкло за субекти, които са извън кръга на административнонаказващия орган. В даден случай това може да са представители на държавната, общинската власт или неправителствени организации, които да сигнализират на КАТ, че лицето Х. кара без документ. Но в този на практика безграничен кръг могат да попаднат и хора с престъпни намерения, които например да изнудват водача, или други, които да откраднат свидетелството и т.н. В същото време в Закона за българските лични документи изрично е записано, че титулната страница и на личната карта, и на книжката (което също е документ за самоличност на територията на страната), и на видовете паспорти са записани лични данни – трите имена на човека, ЕГН-то му и др. Те са такива и по Закона за защита на личните данни, следователно поставянето им на видно място е грубо нарушение на разпоредбите му.

Според юристи още отсега е ясно – нито една от изброените по-горе норми няма да влезе в закона, а влезе ли – ще бъде отменена от тълкувателно решение на Върховния административен съд. Както вече веднъж се случи с “куците” разпоредби на ЗДвП за издаването на електронен фиш по данни от мобилните камери.

Още една стряскаща идея – 50 лв. глоба за спътник на пиян

Комисията предлага още да се въведе глоба от по 50 лв. за всеки, който пътува в автомобил, управляван от пиян шофьор. Според адвокати, ако текстът стане част от ЗДвП, всеки глобен трябва да обжалва. Основание за това е, че не санкционираният лично е извършил административното нарушение, а в случая се явява допустител – лице, което е свидетел на извършването нарушение и не предприема нищо, за да го прекрати. Допустителят може да се позове на факта, че не разполага с дрегер, за да може да прецени дали водачът е с повече от допустимите 0,5 промила алкохол в кръвта. Делото по жалбата на допустителя може и изобщо да се прекрати, ако съдът прецени, че формата на съучастие в даден казус е маловажна.

Ако такъв текст все пак се появи в закона, можем да си представим ред абсурдни ситуации. Например – по него ще бъдат глобени например около 50-60 пътници в автобус на масовия градски транспорт, ако се окаже, че шофьорът кара пийнал.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете