Лятото взе да преваля и се притеснихме, че Божидар Димитров още не е оповестил някое сезонно историческо откритие от епохален мащаб. И хоп, ето ти го него - сияещ, ликуващ, тържествуващ да полива темето на премиера Борисов със свещена вода, изсмукана с помпа от просълзилия за случая древен кладенец в първата столица Плиска. По допускане на Димитров тук бил кръстен цар Борис І, а лично негова заслуга се явява последното владетелското кръщение - умиване в чудотворни “царски” води на Борисов, Бойко.

Пуританите на тема история като харпии се стрелнаха върху Божидар Димитров - бил чалгар, шарлатанин, радетел на кича и пр. Това са тесногръди реакции на хора с отживели схващания за историята като светиня. Те надали някога ще осъзнаят величието на популяризаторската мисия, с която съдбата е дамгосала директора на НИМ. Преди да стане драга на народа, историята изначално трябва да докосне сърцата на неговите първенци. Да им е понятна, да им домилее. А това може да се получи само при непосредственото общуване - да я видят, да я пипнат, да я усетят като освежителна струя в тила по припек. И какъв по-сведущ познавач на владетелската психика от един историк? При това проницателен и находчив като “Вълка от Уолтстрийт”. Този митологичен брокер никога не хвалел преимуществата на една стока, а убеждавал клиентите колко се нуждаят от нея, като прониквал в душите им. И Божидар подхожда така. Иначе как ще получава стотици хиляди държавни субсидии за старините в родния му Созопол? Ми щеше ли да бликне и чудотворната вода, ако не бяха издействани едни големи пари за Голямата базилика в Плиска?

Пуританите гнусливо извръщат глава от ритуални сцени като тази с кладенчовата вода. Изпитват неловкост и срам при такива демонстрации на примитивно интимничене с величавото минало.

И тук отново подценяват културно-историческата ерудиция на Божидар Димитров. Със завидна импровизаторска дарба той възражда италианския ренесансов театър. Ето, случката се разиграва в съответната среда - пред базиликата. То си е ачик “комедия дел арте” - изкуство за простолюдието. Лъжливият Арлекино и хитрият Пулчинела, любимци на публиката, се заиграват за забавление на градските тълпи.

После разни учени с високи постижения и неоспорим авторитет у нас и по света изумено повдигат вежди и немеят. Да сте видели Божидар Димитров някога да занемее?! Ония кабинетните може и да разполагат с научен авторитет, но той борави с авторитетен глас и омаен говор. Има едни неустоими басови регистри, които вдъхват респект и обезоръжават. А само който не е чувал “Многая лета” в негово изпълнение, не е разбрал защо тъкмо из недрата български, а не другаде е произлязъл Борис Христов.

В академичните среди неудържимо се присмиват на отколешни сезонни находки като вампирите и русалките, на които се натъкна в Созопол. Вижте, това също е описано в художествената практика. Тясно специализираните умове, взрени в собствената си исторически периоди нехаят за съществуването на школника Марек от “Добрия войник Швейк”. За да въздигне научно-популярното сп. “Света на животните”, да събуди интерес у читателите и да увеличи приходите на издателя, при цялото си почитание към божите твари, почнал да си измисля животни като “сернистокоремния кит”, “лукавия благинар”, “сепийната инфузория” и пр. И за да бъдем съвсем коректни в аналогията, ще напомним последните думи на издателя, произнесени в ясно съзнание: “Не става дума за някакъв личен интерес, а за благото на цялото общество!”

Става дума за нашия “лукав благинар”...

Долу ръцете от Божидар Димитров!

В шеги и закачки

Емблематичен созополчанин, до гимназиална възраст не опитвал месо, рибата му била храната. Патриот от местен и национален мащаб. Пише книги, води предавания по национални и регионални телевизии, говори по радиоефир, никога не отказва телефонни разговори, има мнение по всяка научна, философска, житейска, битова сфера. Като популяризатор на историята е най-популярният историк.

Той обича да се шегува и сам е прицел на шеги.

За него

Драгомир Драганов, историк: Приближава историята до публиката

Познавам Божидар Димитров от времето, когато беше мой студент. Колкото и да е странно, макар и да е по-голям от мен, аз му бях преподавател. Той правеше впечатление на начетен човек и прилежен студент. Като историк не може да му се отрече огромният принос за популяризиране на българската история. За нейното приближаване до публиката.

Акад. Георги Марков, историк: Има дарбата да привлича вниманието

Проф. Божидар Димитров има дарбата да популяризира историческата наука. Имаме големи учени, които нямат умението да бъдат разбрани от обществото. Докато проф. Димитров чрез медиите умее да напипа теми, които са злободневни и интересуват нашия народ и в които има сензация. В неговия роден град Созопол откриха мощите на св. Йоан Предтеча, скелет на вампир. И така привлича вниманието от министър-председателя до обикновения жител на някое градче или село. Това е голямата му дарба. Хората обичат историята, но не когато им се поднася скучновато.

Проф. Пламен Павлов, историк: Популяризатор, организатор и новатор

С Божидар Димитров като колеги работим от много години. В много отношения имаме сходни виждания - за Македония, за българите в чужбина, с които аз съм се занимавал също като шеф на Агенцията за българите в чужбина, после той като министър отговаряше за същия ресор. Той е много добър организатор и изследовател с новаторски виждания. И обществото, и колегията го познават като популяризатор на историята, човека, който вече 3-4 десетилетия се занимава с популяризиране на българската история, което е изключително необходмо и е една от слабостите на българската историческа наука - слабата популяризация. Благодарение на Божидар и други като него (ние сме малцина), колкото и да ни критикуват, имаме мисията да обясняваме на хората, да им съобщаваме новите открития, колко са важни те от гледна точка на националната, европейската и световната история.