Какви са българите през погледа на чужденците, които живеят и работят у нас? С какво ги изненадваме, привличаме или отблъскваме и как изглеждаме в техните очи. Дали небългарите искат и имат шанс да премахнат отрицателната частица и да станат част от нас, въпреки че някои ни намират за "мрънкащи"...Отговор дава една изложба- "НеБългарите", която стартира пътешествието си с премиера в Бургас. Гости и приятели се събраха в библиотека "Пейо Яворов", на метри от морето, за да се вгледат в лицата на чужденците у нас и да се запитат: Кои са те?

Изложбата от фотографско- текстуалния проект "НеБългарите“ на Антони Георгиев и Димана Трънкова дава възможност да ги усетим и опознаем по- добре. Около 42 хил. чужденци живеят в България, и само около 11 хил. са от Европейския съюз по данни на Евростат. Приблизително толкова са и търсещите убежище.

Всички пъстри образи от изложбата са още по- интересни с придружаващите ги интервюта, в които отговарят на въпроси за България. Особено отговорите на въпроса "Опиши България с три думи".

"Гладна. Издържлива. Пленителна." Така я описва роденият в Сиатъл 33 годишен американец Рори Милър, който управлява компания за крафт бира, организиране на събития и пътуваща кухня. "Дойдох преди осем години, за да обогатя опита си на пътешественик. Можех да избирам между Полша и България и избрах България, защото е по- топла. Не знаех нищо за самата страна- нещо, от което се срамувам. След време създадох много близки приятелства, научих езика и София стана най- удобната и комфортна опция...България ме изненада с лекотата, с която се адаптирах. Едно от нещата, които впечатляват е общата незаинтересованост от политиката", разказва американецът. А на въпрос какво е да си българин споделя:" Мисла, че много българи имат комплекс за малоценност. Това е тъжно, защото в повечето случаи те са по- добри от обичайното."

Рин Ямамура е театрален дизайнер и сценограф, на 35 години. Преди 15 години идва от Токио, за да учи куклена сценография в НАТФИЗ. Според нея, нещо типично българско е мрънкането, а България може да се опише с трите думи: черно, бяло, цветно. Раджаб Мохамеди е часовникар, на 52, съпругата му Масуме е фризьорка. Семейството е от Афганистан. Пристигнали са у нас с двете си дъщери заради усложнената обстановка в родината им. Кандидатстват за бежански статут и живеят в лагера на Държавната агенция за бежанците в Овча купел. На въпроса да опише България с три думи, часовникарят отговаря: Хубави сезони, Добри хора, Обичам България. Коне Яку, автомобилен техник от Кот д Ивоар , у нас е видял сняг за пръв път в живота си. Перуанецът Пиеро смята че българите говорят много силно и много се променят с времето. "Понякога изглеждат толкова щастливи, а понякога са толкова тъжни." Сръбкинята Андреа Генчева /женена за българин/ пък определя българските мъже , както и сръбските, като "леко балкански мачовци".

Бехрух Сабунчи и Махди Мосадегпур са преводачка и архитект от Иран. Те смятат, че българите постоянно се оплакват и много се ядосват, но са мили хора. Нора от Никарагуа съветва: " Мисля, че хората може да се усмихват повече. Имат безценни неща тук, но не ги оценяват. При нас, в Никарагуа, държавата е много бедна, но хората знаят, че нищо не могат да променят и гледат да се радват на живота."

"По Коледа, в онова село помагах да заколят прасето. Разнасях късове месо. Беше много хубаво, качих пет кила за три дни", разказва британката Зоуи. Според нейния сънародник Никълъс: "Българите са много горди със своята страна, история и култура. Знаят старите стихчета и приказки, играят хоро. Свързанти са със семействата си"

Небългарите са още от Мексико, Израел, Белгия, Доминиканската република, Перу, Сирия, Мали...

"Особено горд съм, че започваме в Бургас, защото Бургас е изцяло емигрантски град. Всички хора тук са дошли отнякъде. Градът винаги е бил толерантен към различните, което предопределя и многоликия му образ днес", каза по време на откриването на изложбата "Небългарите" Антони Георгиев, който също е бургазлия.