Георги Икономов: Името Банско е разпознаваемо в Бурса и е предпочитана туристическа дестинация

Президентът наложи вето на Закона за КТБ

Ферари има два рождени дни Ако беше жив, Енцо щеше да навърши 120 г.

Цветан Цветанов: Жаблянов се държа все едно е номиниран за председател на БСП

Корнелия Нинова: Искането за оставка на Валери Жаблянов е противоконституционно

110 депутати решиха оставката на Валери Жаблянов

Съдът отложи първото заседание по делото срещу Владо Плацентата

Арестуваха двама, ограбили казино и бензиностанция с пластмасов пистолет

Владимир Тошев: Ако изказването на Жаблянов не е комунистическа тирада и той не е дървена комунистическа глава, аз се извинявам

Пътни полицаи засякоха трима, обявени за издирване Единият е търсен от ГДБОП

Тежко е състоянието на момчето, паднало от прозорец в социален комплекс

Курсант Деница Иванова от НВУ е носител на наградата „Трети март” Отличието е левовата равностойност на 3000 евро

Оперетата “Графиня Марица” отново на търновска сцена Представят постановката с нови попълнения сред солистите

Валери Жаблянов: Мотивите за исканата оставка са образец за политически произвол и фактологическо слабоумие

Доналд Тръмп с мярка срещу модифицираните пушки

Демокрация по варненски

А ако окупират съвета с искане за отмяна на данък сгради и такса смет?

Варненци отново показват нестандартно отношение към управлението. Процесите, протичащи в града, нямат аналог в страната. Всъщност още от времето на управлението на СДС, когато областният управител Добрин Митев се считаше за сигурен победител на местните избори през 1999 г. в “синя” Варна. Тогава за всеобща изненада градоначалник стана подкрепения от БСП Кирил Йорданов, който изкара почти четири мандата. Казвам почти, защото същите варненци го изхвърлиха от властта преди две години. Това стана след безпрецедентните зимни протести през 2013 г., които започнаха от морската столица и при които десетки хиляди ежедневно маршируваха по улиците, недоволни от високите сметки за ток. Кулминацията бе самозапалването на Пламен Горанов, който сложи край на живота си, искайки незабавна оставка на Кирил Йорданов и целия общински съвет в града.
Местните избраници направиха чудеса от компромиси с различни протестиращи организации, за да запазят местата си. Променяха наредби и правила за работа директно под диктовката на недоволните. Всяко решение се съгласуваше с гражданските организации, поемаха се обещания, които не можеха да се изпълнят. В целия управленски хаос се наблюдаваха къде успешни, къде не опити на политици да яхат протеста, но те не повлияха на генералния ход на нещата.
Няма по-добро от прозрачността и диалога с хората, но начинът, по който това стана във Варна, окончателно затвърди усещането, че съветниците и гражданите се делят на “ние” и “те”. Най-яркият пример за това е все още съществуващата грамада от камъни пред общината, която хората натрупаха в памет на Пламен Горанов. Вече две години никой не смее да я махне от страх да не “ги ядосаме”. Тоест, загуби се причинно-следствената връзка на демокрацията, при която общността избира свои представители да ръководят общите дела, защото не всеки индивид може и иска да се занимава с това по ред причини.
Но именно това се случи в сряда на сесията на общинския съвет, когато различни групи граждани окупираха заседанието и под заплаха да го провалят прокараха различни свои предложения. Няма значение дали конкретните решения са добри или лоши, но след като съветниците гласуват нещо само от паника да не се саморазправят с тях гражданите, има нещо много сбъркано във варненската демокрация. И понеже споменахме, че Варна е особен град, не очаквайте революлционният плам от сряда да доведе до промяна в общата политическа картина. Можем да прогнозираме, че настоящата конфигурация в съвета до голяма степен ще се повтори и след предстоящия местен вот.
Всъщност това не е непременно лошо за гражданите, защото въпреки че отново ще бъдат разделени на “ние” и “те”, поне ще знаят, че има някакъв начин да решат свой проблем. В този смисъл защо им е да ходят да гласуват на избори. Генерално погледнато, това не е лошо и за политическата класа, защото отново ще прави каквото си иска между две избухвания на гражданския гняв. Само не е ясно какво ще стане, ако стотина варненци окупират съвета с искане за отмяна на данък сгради и такса смет например?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете