Когато преди 16 години за първи път вечерях в този ресторант в Рим, веднага разбрах, че ще ми се иска пак да се върна там. А отговорите на въпроса “защо?” са много и всеки път добавям нови.
Който е бил в Рим, се е докоснал до неповторимия чар на тесните улички, в които няма начин да се разминат две коли, но и където гъмжи от хора. Такава е Vicolo Scanderbeg. Там на хвърлей място от световноизвестния фонтан “Треви” и на стотина метра от двореца “Куиринале”, седалище на италианския президент, е сгушен Piccolo arancio (”Малкото портокалче”). Ресторант с вече 26-годишна история, който продължава семейната традиция и доказва, че гостоприемството е най-важно.
В Piccolo arancio то е гарантирано, защото, казва собственикът Карло: “Истината е, че ние обичаме страшно много работата си.” Той и съпругата му Мара са тези, които управляват ресторанта и работят в него. И докато Мара по-често е в кухнята, то Карло сервира и прави най-типичното нещо за класическия италиански семеен ресторант - говори си с клиентите.
На същото е научил и служителите си. Затова и обичайно може да се види как чужд турист се снима с някой от сервитьорите примерно или пък със самия Карло, а за шегите, летящи на различни езици, е излишно да разказваме.
Всичко това се случва в ресторанта, който има и няколко маси буквално на улицата. Улица е силно казано, защото понякога може да ти се наложи да си попреместиш стола, за да мине кола на карабинерите или на някой от собствениците на околни жилища, които имат право да карат в тази зона. Но и това е част от неповторимия чар. Е, все пак да дойдем на същността - храната.
Тя е качествена и е по рецепти почти изцяло от района на Рим. Разнообразието е огромно за всеки от етапите - антипасто (предястия), примо пиато (първо ястие), секондо пиато (основно) и десерт, а качеството на блюдата през годините ни най-малко не е паднало. В допълнение винената листа е наистина гордост за Piccolo arancio, защото в нея има 65 бели вина, 140 червени и 35 десертни.
Питам Карло каква е тайната толкова години да си толкова добър в центъра на град като Рим. Отговаря, че, освен че е нужна любов към работата, трябва да не отстъпваш назад от това да отговаряш на възможно най-високите изисквания на регулаторите. А те в Италия са безпощадни. Купищата инспекции за кухнята, хладилниците и други са традиционната невидима част от бизнеса. Но едно от най-важните неща е да имаш сертификат HACCP, което е “Анализ на опасностите и контрол на критичните точки”. В случая в ресторанта. И когато покриеш успешно 7-те принципа, получаваш сертификат HACCP. Това гарантира на клиентите, че храната е от качествени продукти, приготвена е по правилата, а персоналът е здрав. Piccolo arancio притежава този сертификат и със сигурност и това е сред причините през май да бъде посочен сред най-добрите 10 римски ресторанти в един от туристическите гидове за града. А през 2013-а да получи специална награда от TripAdvisor - най-известния сайт, в който потребителите споделят впечатленията си от хотели и ресторанти.
Според Карло никакви реклами по телевизия, радио, вестници или социални мрежи не могат да помогнат на бизнеса ти, ако не си добър. И смята, че голямата работа е от клиентите. Това е перфектната реклама - от човек на човек, сигурен е италианецът и разказва, че учи много от клиентите. “През годините вкусовете се променят и ние се съобразяваме с това в менюто си”, казва собственикът. Според него трябва да уцелиш златната среда в менюто, защото това, което например харесват чужденците, не се харесва на италианците, а клиентите са всякакви. Наблюденията показват, че американците наблягат на пастата, французите - на специалитетите, а руснаците - на всичко с морски продукти. “Всеки ден се научава по нещо ново от клиентите”, заключава Карло с усмивка, подхвърляйки поредната шега, докато сервира тирамисуто, което е сред специалитетите на заведението.