На 18 ноември 2018 да почерпят

Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Живеем в компютърна симулация

Четете материал във вестник „Труд” за илюзорната действителност. Или си мислите, че правите това. Всъщност днес може и въобще да не е събота, 8 август. Годината може да е 2050-а и свръхразвита цивилизация да е превзела планетата ни. Само че ние нямаме представа за това, защото живеем в компютърна симулация, която пресъздава живота такъв, какъв е бил през 2015 г. Всичко, което виждаме и можем да докоснем сега, е създадено като част от компютърна игра, в която искаме или не, сме принудени да играем.

Тази радикална теория е подкрепена от редица учени, които твърдят, че светът, който познаваме, може всъщност да е илюзия.

Колкото и абсурдно да звучи ”аргументът за симулацията” получава подкрепа от физиците, които дори твърдят, че могат да намерят доказателства за него.

Сайтът Space.com събра мненията на специалистите, гостували в предаването на Робърт Лорънс Кун „Близо до истината”.

Дейвид Брин, учен и един от най-известните писатели в света на научната фантастика, взема философския въпрос „Дали аз сънувах, че съм пеперуда, или пеперудата сънува, че е човек?” и го прилага към настоящия момент. Именно Брин описва варианта, при който напреднала цивилизация от не толкова далечната 2050 г. създава компютърна симулация на живота през 2015 г. и ние ставаме част от нечий експеримент. Брин, разбира се, допуска, че компютърът, на който е задействана програмата, може и да съществува на няколко хиляди години от сегашния момент.

Философът от Оксфорд Ник Бостром описва „фалшивата вселена” като „богата на детайли софтуерна симулация на хора, в това число и на историческите им предшественици, дело на много развита в технологично отношение цивилизация”. Според него сценарият на „Матрицата” може и да се окаже реалност. Само че симулацията може да включва и човешкия мозък с всички неврони в него. Според Бостром един от тези три сценария трябва да е в сила (при положение че съществуват други напреднали цивилизации):

1. Всички цивилизации изчезват, преди да се развият толкова добре технологически;

2. Всички толкова развити цивилизации загубват интерес в това да създават симулации;

3. Човечеството всъщност живеем в такава симулация.

Идеята на Бостром е, че или всички цивилизации изчезват, преди да създадат симулация, или не искат да създават цял симулиран свят. Разковничето е в думата „всички”, защото, ако някъде в Космоса съществува дори само една цивилизация, която да създаде симулиран свят, то тогава симулираните светове ще се разпространят и е почти сигурно, че човечеството ще попадне в някой от тях.

Технологическият визионер Рей Курцвайл предлага „А може би цялата вселена е научен експеримент на някой гимназист, живееш в друга вселена”, и допълва „И като гледам накъде отиват нещата, май няма да получи висока оценка”.

Становището на Курцвайл се базира на промените, които се случват със света с течение на времето, откакто компютърните технологии започнаха да се развиват. За него прецизната симулация не е задължително да се различава кардинално от реалната действителност. В защита на твърдението си, че вселената ни се задейства от нечий компютър, той посочва, че „законите на физиката са комплекс от подлежащи на изчисления процеси, като моделите в природата разкриват присъща и умишлена схема”. Според него ние възприемаме света като сбор от неща, частици, а всъщност всичко е информация, намерила своята материална реализация. „Фундаменталната реалност е информацията”, завършва той.

ИЗХОД ОТ МАТРИЦАТА

Как да разберем?

Ако хората живеят в компютърна симулация, как могат да го разберат? Според Брин съществува „задна врата” в симулацията, която би позволила на предполагаемите ръководители да контролират участниците. „Ако живеем в симулация, тогава всичко е софтуер, включително всеки атом в телата ни”, разсъждава Брин „и може да има задни врати, които да са оставени отворени”.

Марвин Мински, легендарният баща на изкуствения интелект, посочва, че е много трудно да се разбере дали живеем в симулация или не. Това е възможно само ако е допусната грешка или някои от физичните закони не са точно така, както трябва да бъдат. В този случай, продължава той, става ясно, че Вселената не е толкова трудна за разбиране, колкото си мислеха учените и дори могат да бъдат намерени начини за нейната промяна.

Идеята да е част от симулация не разтройва ни най-малко Мински. „Не е ли хубаво да знаем, че сме част от нещо по-голямо?”.

Всичко зависи от това докъде се простират възможностите на по-напредналата цивилизация и колко развити са технологиите й. Учените смятат, че е въпрос на време и човешкото съзнание да може да се симулира. За да разберем къде са граници на възможностите ни обаче, трябва да си създадем своя симулация на Вселената.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.