Живеем в компютърна симулация

Четете материал във вестник „Труд” за илюзорната действителност. Или си мислите, че правите това. Всъщност днес може и въобще да не е събота, 8 август. Годината може да е 2050-а и свръхразвита цивилизация да е превзела планетата ни. Само че ние нямаме представа за това, защото живеем в компютърна симулация, която пресъздава живота такъв, какъв е бил през 2015 г. Всичко, което виждаме и можем да докоснем сега, е създадено като част от компютърна игра, в която искаме или не, сме принудени да играем.

Тази радикална теория е подкрепена от редица учени, които твърдят, че светът, който познаваме, може всъщност да е илюзия.

Колкото и абсурдно да звучи ”аргументът за симулацията” получава подкрепа от физиците, които дори твърдят, че могат да намерят доказателства за него.

Сайтът Space.com събра мненията на специалистите, гостували в предаването на Робърт Лорънс Кун „Близо до истината”.

Дейвид Брин, учен и един от най-известните писатели в света на научната фантастика, взема философския въпрос „Дали аз сънувах, че съм пеперуда, или пеперудата сънува, че е човек?” и го прилага към настоящия момент. Именно Брин описва варианта, при който напреднала цивилизация от не толкова далечната 2050 г. създава компютърна симулация на живота през 2015 г. и ние ставаме част от нечий експеримент. Брин, разбира се, допуска, че компютърът, на който е задействана програмата, може и да съществува на няколко хиляди години от сегашния момент.

Философът от Оксфорд Ник Бостром описва „фалшивата вселена” като „богата на детайли софтуерна симулация на хора, в това число и на историческите им предшественици, дело на много развита в технологично отношение цивилизация”. Според него сценарият на „Матрицата” може и да се окаже реалност. Само че симулацията може да включва и човешкия мозък с всички неврони в него. Според Бостром един от тези три сценария трябва да е в сила (при положение че съществуват други напреднали цивилизации):

1. Всички цивилизации изчезват, преди да се развият толкова добре технологически;

2. Всички толкова развити цивилизации загубват интерес в това да създават симулации;

3. Човечеството всъщност живеем в такава симулация.

Идеята на Бостром е, че или всички цивилизации изчезват, преди да създадат симулация, или не искат да създават цял симулиран свят. Разковничето е в думата „всички”, защото, ако някъде в Космоса съществува дори само една цивилизация, която да създаде симулиран свят, то тогава симулираните светове ще се разпространят и е почти сигурно, че човечеството ще попадне в някой от тях.

Технологическият визионер Рей Курцвайл предлага „А може би цялата вселена е научен експеримент на някой гимназист, живееш в друга вселена”, и допълва „И като гледам накъде отиват нещата, май няма да получи висока оценка”.

Становището на Курцвайл се базира на промените, които се случват със света с течение на времето, откакто компютърните технологии започнаха да се развиват. За него прецизната симулация не е задължително да се различава кардинално от реалната действителност. В защита на твърдението си, че вселената ни се задейства от нечий компютър, той посочва, че „законите на физиката са комплекс от подлежащи на изчисления процеси, като моделите в природата разкриват присъща и умишлена схема”. Според него ние възприемаме света като сбор от неща, частици, а всъщност всичко е информация, намерила своята материална реализация. „Фундаменталната реалност е информацията”, завършва той.

ИЗХОД ОТ МАТРИЦАТА

Как да разберем?

Ако хората живеят в компютърна симулация, как могат да го разберат? Според Брин съществува „задна врата” в симулацията, която би позволила на предполагаемите ръководители да контролират участниците. „Ако живеем в симулация, тогава всичко е софтуер, включително всеки атом в телата ни”, разсъждава Брин „и може да има задни врати, които да са оставени отворени”.

Марвин Мински, легендарният баща на изкуствения интелект, посочва, че е много трудно да се разбере дали живеем в симулация или не. Това е възможно само ако е допусната грешка или някои от физичните закони не са точно така, както трябва да бъдат. В този случай, продължава той, става ясно, че Вселената не е толкова трудна за разбиране, колкото си мислеха учените и дори могат да бъдат намерени начини за нейната промяна.

Идеята да е част от симулация не разтройва ни най-малко Мински. „Не е ли хубаво да знаем, че сме част от нещо по-голямо?”.

Всичко зависи от това докъде се простират възможностите на по-напредналата цивилизация и колко развити са технологиите й. Учените смятат, че е въпрос на време и човешкото съзнание да може да се симулира. За да разберем къде са граници на възможностите ни обаче, трябва да си създадем своя симулация на Вселената.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл