На 16 ноември 2018 г. да почерпят

Тереза Мей: Вярвам, че курсът, която съм поела, е правилният за нашата страна

Митко от „Фермата“ разказа шокиращи детайли за мутренското си минало

Цветан Цветанов: Системната политическа атака на БСП към нас е изградена с фалшиви новини

Технология запазва косата при химиотерапия Лекувани са над 100 000 пациенти в 35 различни държави

Родители алармират: Охранител на училищен автобус обижда и бие деца

САЩ може да изгубят война срещу Русия Иран и КНДР са новите заплахи

Свалят цените на горивата с нови мерки Фирмите от сектора ще продължат да работят с минимална печалба

Бутонът за бдителност във влака-убиец на Хитрино бил включен

Тайните на ръката – хиромантия Купи утре заедно с „Труд“ само за 14.90 лв. уникалната книга

Премиерите Борисов и Ципрас дискутираха проекти в секторите транспорт и енергетика

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 16 ноември 2018

До 5 г. затвор за тормоз вкъщи И роза върху колата можела да доведе до убийство или самоубийство

Петър Иванов: Проблемът на американския бизнес е, че той идва в Европа през дружества в Холандия или в Ирландия

Самоубиец скочи от виадукт „Бебреш”

Ген. Кирчо Киров: Осъденият генерал

 Какъв е животът в България. С тия думи ген. Кирчо Киров коментира пред „Труд“ новината, че Софийският военен съд го праща в затвора за 10 години. Той нарича абсурдно обвинението, че е присвоил 4,7 млн. лв. от Националната разузнавателна служба (НРС), която ръководи от 2010-а до 2012 г.

“Кирчо да открадне милиони? По-скоро бълха ще изяде слон“, казва негов съученик, настоял за анонимност. Не било много отдавна, когато един малчуган агитирал децата на врачанската улица „Тошина“ да играят на шпиони, вместо на топка. Викали му Кирчо Разведката. Минало-неминало известно време оттогава и ето ти го Кирчо – генерал-лейтенент и шеф на българското разузнаване! „Много хубаво не е на хубаво, колелото се върти“, заключава с въздишка другарят му от детинство.

„Колелото“ устремно издига Кирчо от родната му Силистра до гимназията във Враца, Софийския университет, МВР, тайните служби и мисиите в чужбина. Казват, че набрал височина от антифашистката биография на дядо му Кире, убит като ятак на Горуня в жандармерийска блокада. Когато внукът е на най-високия пост в разузнаването, за него се съобщава само, че е завършил психология, владее сърбохърватски, албански, английски и руски, започва работа в системата за сигурност през 1975 г. , женен е и има един син. Награден е с Орден за военна заслуга I степен, Златна и сребърна по звезда на НРС . За секретните му мисии в Албания по времето на Енвер Ходжа и в Югославия при Тито не се съобщава. Колегите му добавят, че обича жена си Мария над 30 години, има внучки близначки, гледа немска овчарка Ричи, не пуши, изкушава се от добра пура и чаша червено вино, на младини играл футбол с юношите на „Ботев“ и кара понякога ски.
Генерал Киров и НРС са почти връстници. Тя е създадена 3 години преди той да се роди. Тогава се е наричала Трети отдел на МВР, а после е преименувана на Първо главно управление на Държавна сигурност. Десните политици не прощават на главния разузнавач, че той неведнъж заявява:„ НРС е правоприемник на Първо главно от ДС. Бившите офицери на ДС са част от носещия скелет на службата днес, когато тя е част от международната разузнавателна общност и се бори срещу общите заплахи – тероризма, наркотрафика и т.н. Тия хора не бива да носят клеймо!“ Тази позиция обаче не пречи на генерала на привлече млади хора в НРС. По официалната статистика през 2012 г. 80% от нашите джеймсбондовци са до 35-годишни.

В цитаделата на „Хайдушка поляна“, където по времето на Бриго Аспарухов се разнасяха отровни кафета, Кирчо Киров, назначен по „царско“ време, внесе видимо успокоение. С поредица интеврюта успя да възкреси авторитета на обруганата като тоталитарна служба и даже да я издигне на пиедестал. Обичаше да разказва: „Разузнаването не е професия, а призвание. Разузнавачът е смел и интелигентен, артист, избран да изиграе важни роли, безпогрешен дипломат…“ Дали заради сладкодумието му или за друго, по едно време на сайта на НРС се получаваха дневно по 20-30 молби за работа. Подбрани служители – полиглоти, с изпитана компютърна грамотност, произвеждаха месечно по 300 аналитични информации за президента, премиера и още поне 60 „клиенти“.

Киров лично докладва на премиера Сакскобургготски за сигнала, получен от партньорска служба, че се готви от Сретен Йосич убийството на главния секретар тогава на МВР Бойко Борисов. Като министър-председател по-късно Борисов сменя шефовете на всички секретни служби, но не отваря и дума за изтеклия 7-годишен мандат на Киров. Двамата видимо се разбират добре, макар генералът да минава за човек на президента Първанов и се ангажира публично да доказва, че „агент Гоце няма“.

Киров единствен от шефовете на служби рискува да изгуби благоразположението на общественото мнение като остро предупреди комисията по досиетата: Законът, по който работите, е закъснял. Архивите след 1990 г- са манипулирани. Внамавайте, защото като огласявате офицери под прикритие в рискови държави застрашавате живота им – техния и на децата им!Заради вас губим агенти, те отказват да излизат с нас на срещи. На никоя държава това не прави чест.“

Самоубийството на шефа на архивите в НРС Божидар Дойчев в кабинета му хвърля сянка върху разузнаването и началника му, но за малко. Премиерът 2-3 пъти споменава, че „шефът на нашите разузнавачи е харесван и от европейци, и от американци“. А кореспондентът на Би Би Си Ник Торн след среща с него в обширен репортаж обявява: „ Директорът на българското разузнаване впечатлява с ерудицията и с елегантния си вид, въпреки, че е бил член на комунистическата партия“.

Смяната на Кирчо Киров с Драгомир Димитров през 2012 г. за мнозина е изненадваща. Съпътстват я слухове, че НРС плащала прескъпите ловни излети на Първанов. Но Борисов назначава бившият разузнавач №1 за свой съветник по сигурността и по темата настъпва мълчание. Така до загадъчната им раздяла през лятото на 2013 г., след която се внася обвинителен акт срещу бившия първи разузнавач, а мълвата слага „страшни тайни в изнесени от него папки“ Между тези събития разжалваният премиерски съветник често е питан дали би влязъл в политиката като неговите предшественици ген. Аспарухов и ген. Гяуров. Киров много пъти отрича, но веднъж казва „Да“. Познавачи на родните политически нрави смятат, че подобен отговор неведнъж у нас обръща колелото на съдбата.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.