- Как се чувства един мъж на 70, г- н Диомов?

- Ако някой преди години ми беше казал, че ще стана на 70 г. и че ще правя концерт с голяма организация и много участници, не бих му повярвал. Но ето че това се случи. Костваше ми много труд и емоции, а аз съм болезнено прецизен и искам всичко да е изпипано. До последния момент си мислех, че не съм готов. Което си е така, защото винаги едно шоу може да стане и по-добре. Но концертът беше един-единствен и в такива случаи човек си казва: Каквото стане - стане. Как се чувствам на 70? Продължават да ме тресат амбиции, но не амбиция да стана велик човек и да ми се изграждат паметници. Това, което правя, е под диктовка на сърцето ми. Дали бъркам, или не бъркам? Дори не си помислям, просто го правя.

Зарадвах се на този концерт, че имам толкова много приятели, залата бе препълнена, всичко беше като сън. Благодаря на всички, които ме почетоха и уважиха, защото аз също ги почитам и уважавам. Много обичам публиката и искам тя да откликне на моите песни.

- Хората сякаш тъгуват за старите познати мелодии. Вече няма ли майстори на шлагерите?

- Не мисля така. Тази година на "Бургас и морето" се появи един композитор - Светослав Лобушки, който взе почти всички награди. Като прибавиш че и миналата година спечели първа награда...

- Ваш наследник?

- Ами защо не. И не само той. Аз смятам мои наследници да станат много хора. Те няма да пишат в моя стил, и слава Богу. Правят по-модерни неща, но съм сигурен, че ще търсят мелодията. Защото тези, които не търсят мелодичното начало, са обречени. Няма нито един световен шлагер, нито един евъргрийн без мелодия. Вярно, че понякога младите ме изненадват с бездарни и пошли творби, но нима по наше време нямаше? Може би тогава бяха по-малко, защото имаше комисии, които ограничаваха тази пошлост. Сега демокрацията е причина да чуваме какво ли не, но пък интелигентният човек подбира и не слуша всичко и това е решението... На 70 г. обаче аз се чувствам и тревожен, защото не всичко, което става около мен, ми харесва. Хората забравиха да се обичат. И затова накрая на концерта показах куфар с картонени сърца. Този куфар беше прашен, стар куфар и това беше търсена метафора. От този забравен куфар извадихме сърца. Т.е. едно напомняне към хората, че забравихме да се обичаме. Дано да не съм прав.

- Повече приятели ли имате или врагове?

- Имам много приятели, даже напоследък нямам врагове. Аз изчистих нещата със старите си състави, със старите изпълнители, с Ева. Тя никога не ми е била враг, но повечето са останали с това впечатление... и с "Тоника СВ", видяхте ги на сцената. И аз така бях назовал концерта - "Всички заедно". Думата "заедно" е най-важната в света. Човек нищо не може да направи сам. Мисля, че това послание достигна до хората и в очите на много от тях видях сълзи. Това значи, че съм постигнал целта си и съм ги развълнувал, казах им, че заедно сме по-силни.

- Продължават ли да ви радват "Петте сезона"?

- Смятам да поработя още по-сериозно с тях за в бъдеще, защото те се държат чудесно. Няма конфликти. В една група много важно е как пеят, дали са дисциплинирани, но още по- важно е как се отнасят един към друг. Понякога ние сме едно семейство, особено като се заредят участия. Правим по 40-50 участия на година, което никак не е малко. Затова е нужно уважение към човека до теб. Те съществуват осем години, без нито един конфликт.

- Към кого от миналите през вашата школа имате слабост - като глас, като изпълнител, като човек?

- Това са две певици. Ваня Костова и Тони Димитрова. Защото най-добре изпълниха моите песни. Не казвам нищо лошо за останалите. Но една песен трябва да се овладее, да се почувства, да се интерпретира по начина, по който е композирана. Във "Време е за чаша вино" виждам гласа на Тони, но виждам и гласа на Ваня. И затова направих този интересен дует - едната има ангелогласен звук, а другата дрезгав, и това се съчетава много приятно...

- Наричат ви "Композиторът с колелото"...

- Ами аз не слизам от колелото. То ми дава част от енергията, от която имам нужда. Когато се кача на колелото, чувствам целия свят, чувствам свободата. Благославям този, който е измислил велосипеда. Това е най-великото превозно средство. Който се е качил на велосипед, не е слязъл от него. Освен този фитнес с колелото спазвам и диета. Диетата е едно вразумяване. Откакто отслабнах 10-12 килограма, съм нов човек. Отслабнах, защото заболях. Имах сърдечни проблеми, аритмия. И най-неочаквано реших да пробвам с отслабване. След всеки свален килограм се чувствах все по-добре. Диетата ми за съжаление изключва хляб и всякакви тестени изделия, мазно, пържено. Храня се с много плодове и салати. Много обичам да пътувам, имам и лодка на брега на морето, много често разхождам гости и приятели с нея из Бургаския залив. Обичам и планината, имам вила в Балкана.

- Какво е мястото на любовта в живота ви?

- Любовта я има. Аз съм си луда глава и всичко правя по луд начин. Напоследък не мразя лудо, защото това чувство постепенно ме напусна. Отучих се да мразя. Разбрах, че да мразиш е най-неблагодатното изживяване и човек, който иска да запази нервите си и да се съхрани, трябва да си забрани да мрази. Когато се скараш с друг човек, вината е и на двете страни. За какво да мразиш? Не наказвай себе си за глупостта на другите. А колкото до обичта, все повече и повече обичам.

- Какво бихте казали на своите деца?

- Имам две прекрасни деца - Георги, който се занимава с тонно инженерство и много често ме озвучава, и Мария, която стана пракрасен моден дизайнер. И двамата са изключително трудолюбиви и това, за което ги упреквам, е, че много работят. А човек да, трябва да работи, но и да умее и да почива. Ризата, с която бях на "Бургас и морето", бе ушита от нея, за което й благодаря.

- Какво звучи във вас сега?

- Поне десетина мелодии ми се въртят в главата и мозъкът ми е като фонотека. С Борислав Чакринов, директора на Бургаския драматичен театър, готвим нова постановка и ще напиша музиката за нея. Да се стигне до завършена мелодия - трудът е голям и рискът е голям. Понякога нищо не става. За да напишеш песен, трябва да улучиш точния момент. Това е като любовна целувка. Ако изпревариш - не става както трябва, ако закъснееш - пак лошо. Има точен момент кога двама влюбени да се целунат. Момент, посочен от съдбата. Същото е със сътворяването на запомняща се песен.

- Писали ли сте песен за конкретна жена?

- Да, за дъщеря ми Мария. Написах и една песен, която сега се изпълни на концерта ми за Пени Ставрева, специално за нея, защото много обичах нейния съпруг - покойния Пламен Ставрев. Тази песен е от малкото, които съм писал специално за определен човек. Защото много тъгувам за Пламен и не мога да го прежаля. Песента се казва "Зная, че си с мен". Мисля, че хората я приеха. Това е най-тъжната ми песен. Написах я за приятелите, които побързаха да отлетят от нас, исках да ги извикаме да присъстват на този концерт.

Нашият гост:

Стефан Диомов е роден на 16 февруари 1945 г. в Бургас. Работи в областта на музиката повече от 50 години. Основател е на “Фамилия Тоника”, “Тоника”, “Тоника СВ”, създател на оркестър “Горещ пясък”. Негова заслуга е откритието на забележителни гласове - Тони Димитрова, Дани Огнянов, покойният вече Пламен Ставрев. Има над 350 авторски песни, незабравими хитове и повече от 3250 концерта със своите групи.