ГАНЧО ЧУРКОВ

Всеки понеделник и четвъртък следобед градската градина в Ловеч събира необичайно много хора. И млади, и стари - кои седнали, кои прави, но всички около беседката до чешмичките на театъра. Не, няма митинг, нито има безплатна храна и напитки. Събира ги

музиката на ловешкия духов оркестър.

20 музиканти (които сами себе си описват като обикновени) и 15 произведения в един час.
В далечната 1967 г. 37 стари военни музиканти и неколцина млади ентусиасти, водени от Кирил Киров-Маестрото, изсвирват първите ноти, с които бележат началото на духовия оркестър в града на люляците, без да подозират, че един ден той ще се превърне в гордостта на поколения ловчалии.
Все големи музиканти са били начело на бенда през всичките тези 48 години. След сдаването на водачеството от Маестрото през 1979-а за кратко диригентската палка хваща Милко Дафинин, който две години по-късно е наследен от Михаил Радев. Така до 1990 г., когато водач става Виктор Павлов. И така вече 25 години. „Започнах като концерт-майстор през 1983-та“, спомня си диригентът за

мисията, която поема по чест, идеология

и... въпреки всичко.
Павлов е роден през 1958 г. в тогавашния СССР. Син на българин, който е бил на бригада в бившия Съветски съюз, и майка рускиня. Година след неговото раждане се завръщат в Ловеч. Баща му - Павел Павлов, е дългогодишен самодеец, участвал във всички оперети и представления на градския и военния хор. Виктор завършва музикалното училище в Плевен, а след това и академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Като студент свири на кларинет и саксофон в тогавашния бигбенд в града под тепетата. „От академията бяхме избрани седем човека да изнесем програма в училището „Ференц Лист“ във Ваймар, Германия. Тогава от изпълнителите на духови инструменти бях само аз“, спомня си Павлов.
Заветният един час - два пъти седмично пред „гражданството“, както го нарича Виктор, коства многочасови ежедневни репетиции за оркестъра. „Всеки ден се събираме във „Вишневината къща“, където

изглаждаме всеки един детайл от парчето,

докато се получи идеално“, подчертава диригентът. 500-600 произведения от почти всички жанрове са в репертоара на бенда. „Измислям ги аз, представям ги на колегите. Вярно е, срещам упорство в някои от случаите, но когато всичко се получи добре накрая, се разбира, че съм имал право“, споделя маестрото. От инструментите им оживяват незабравими произведения като „Бохемска рапсодия“ на Queen,
„Рапсодия в синьо“ на Гершуин, Фолклорна суматоха и други.
Според музикантите, за да си на тази работа в такъв оркестър, трябва да си голям идеалист. Всичко - целият процес от избора на произведение до последната секунда от неговото изпълнение, се прави за идеята. За музиката. Тяхната максима е, че щом са се захванали с нещо, то трябва да стане. „Трудно е да се свирят различни стилове. Различните музиканти са силни в различни жанрове - едни свирят добре народна музика, други пък са силни в джаза, но пък те не могат да свирят фолклор. Именно затова всички

се подчиняваме на волята на диригента.

Всички неволи се подчиняват на една воля“, категоричен е акордеонистът Милко Михов, брат на певеца Илиан Михов-Баровеца.
98 процента от музикантите в бенда са на минималната заплата. „Всеки използва възможността да доработва и музиката му става като хоби, за да може да преживява, а не бива да е така. Човек, завършил висше образование, който репетира и се труди поне по няколко часа на ден от малък, докато е ученик, след това и докато завърши академия, започва работа с минималната заплатата, която не му стига за нищо. Проблемът не е в музикантите, а в системата“, категоричен е ръководителят на духовия оркестър. Според него поради ниското заплащане все по-малко млади хора се захващат с тази професия и

и начинанието музикант постепенно умира

Повечето от бенда докарват по някой лев на допълнителна работа. Някои от тях се занимават с дейности, които далеч не са свързани с музиката. Един работи в магазин, друг се прехранва и като пазач, а трети е автомонтьор. Оказва се, че онези от тях, които някога са избрали да свирят на специфични инструменти като цугтромбон и туба, не могат да намерят място сред оркестрите, които свирят по заведенията. Там са търсени корифеите на тромпета и кларинета. Посвирват на сватби, кръщенета. Казват, че са доволни.
Дълги години ловешкият духов оркестър е наброявал 26-27 човека, но от миналата година броят намалява до 20 музиканти. Финансирането е от бюджета на общината. Според Виктор Павлов, когато е по-голям оркестърът, отсъствието на двама-трима музиканти не се усеща, но когато е малоброен, става лошо. Особено когато липсва изпълнител на някой ключов инструмент. Такъв е примерът с флейтистката в бенда. Тя е напуснала миналата година и до ден днешен не може да се намери неин заместник.
Въпреки ниското заплащане на музикантите ловешкият духов оркестър е един от водещите у нас. През 2007-а първи в България правят

концерт с филмова музика

Специално представление, в което прожектират сцена от филм и на живо изсвирват музиката към нея. Откъси от „Междузвездни войни”, „Индиана Джонс” са изживявани отново с техните изпълнения. Заедно на една сцена са били с Васил Петров, Любо Дяковски, Иван Звездев и Илиан Михов-Баровеца. Жул Леви пише специално произведение за бенда, което те изпълняват по случай националния празник 3 март преди няколко години. През 2005-а на празниците в Сливен вземат първо място и голямата награда на община Сливен, а Милко Михов грабва наградата за написване на ново произведение в духа на Дико Илиева. Сред отличията им е и наградата „Златна лира“. Участията им са из цяла България, а зад граница - в Германия, Русия, Унгария и Франция.

Беседката, където бендът свири концертите си, е в непосредствена близост до детската площадка, в сърцето на Ловеч. Покатерени на парапетите, малчуганите с отворена уста слушат музикалните им произведения. „Първата публика на всичките ни концерти са децата“, разказва Виктор Павлов. Въпреки модерните тенденции в музиката в последните 20 години младите все още се заслушват в изпълненията им и се радват на широко обществено одобрение.
На концерта им е и дядо Никола. Макар и в напреднала възраст, не пропуска изява. Така цели 30 години. За таксиметровия шофьор Иван те са „качествени музиканти“ и „духовна храна“. Наслаждава се на изпълненията им всеки път, когато намери свободно време. Води и 7-годишната си дъщеричка Ива. „Оркестърът ме връща в детството ми, когато в цирковите представления участие вземаха духовите оркестри“, разказва Иван.
От минус 10 до плюс 40 градуса са атмосферните условия, в които духовите музиканти изнасят представленията си пред ловчанлии през годините. За диригент Павлов жителите на люляковия град са добра публика, която винаги ги удостоява с внимание и присъствие, независимо от условията, в които свирят. Спомня си на един концерт по случай Трети март в такова мразовито време, че от влагата в дъха на музиканта от кларинета се спускали дълги по една педя висулки.

Заговаряйки за жертвите в името на професията, задавам последния си въпрос към Виктор Павлов - за прочутата сцена от филма „Титаник“, в който всички се спасяват от потъващия кораб, а бендът остава да свири, как биха постъпили те в такъв момент? „Някои бихме останали“, отговаря той.