3-годишните близнаци, чиято майка беше арестувана, остават под лекарско наблюдение

Северна Корея е отменила в последния момент уговорена среща с Майк Пенс

Претърсват имота на мъжа, барикадирал се в дома си в село Орешник

Във Франция арестуваха трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния

Венецуела започва продажба на своя криптовалута

Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Безработни роми хранят цяло село

Продраните гласове на петлите призори отекват като военни тръби над Дунав и вдигат от сън най-работливите жители на село Долни Цибър. Макар че близо 25 години Зорка Ицкова не е ходела на работа, мощното кукуригане събужда навиците от младите й години и тя, още сънена, поема с мотиката към полето. Пътят е цели три километра, но за Зорка ходенето в сутрешния здрач не е трудно.

“Гладът и мъката, че няма какво да сложиш на масата, са по-страшни!”, казва 56-годишната жена. Зорка е сред работниците на бедняшката бригада, която обработва 70 дка земя край Цибър. За труда си хората получават по половин минимална заплата и няколко чувала от реколтата, която сами са отгледали. Останалата продукция – картофи, домати и лук, земеделците раздават без пари на другите бедни в селото. “Мизерията е обща! Ако сами не си помагаме, ще мрем!”, казват работниците.

В Долни Цибър – най-голямото село в крайдунавският район с над 1200 души – предимно роми, се провежда уникален социален експеримент. Притиснати от безработица, глад и липса на внимание от държавата, местните хора решили да вземат инициативата в свои ръце. И да докажат, че искат да работят и могат да печелят от труда си. През февруари тази година жителите на Долни Цибър се вдигнаха на протести и поискаха не помощи или някакви други благини от държавата, а работа.

В началото на прехода стопанствата и заводите в района бяха затворени и разграбени, а хората останаха без прехрана. Някои хванаха пътя към чужбина, повечето обаче останаха в мизерията на родния край.

“Ние не сме мързеливци. Липсата на работа кара мнозина да просят, а други да крадат. Не ги оправдаваме! Но не виждаме смисъл здрави, прави и грамотни хора да ни включват в някакви социални програми, дето влачим по 4 часа метлите за мизерни стотинки. Искаме да се трудим и сами да изкарваме хляба си!”, заявиха ромите. Но никой не ги чу. Или не им повярва. Нали мнозина казват, че циганин земеделец няма.

„В министерствата и държавните служби останаха глухи за молбите ни. Само общината във гр. Вълчедръм ни помогна“, споделя кметът на Цибър Камен Димитров. Общинският кмет Иван Барзин и съветниците отделили 50 дка ниви край селото и ги дали на бедняците да работят. Гласували и 170 000 лева от местната хазна за заплати на доброволците. И ентусиастите измъкнали от мазетата си ръждясалите от години мотики.

„Земята не беше копана над 20 години, беше станала като камък. Много зор видяхме, докато направим лехи и канали, споделят ромите. Те си изградили и лагер с фургон и навес в полето. Почистили каналите от времето на социализма, за да поливат градината. Разделили бригадата на групи – денем едни копаели и садели зеленчуците, нощем други – най-вече мъжете, поливали и охранявали насажденията. Впечатлени от желанието на хората да работят, на помощ се притекли и бизнесмени от района. Дали им трактори, за да орат. Други отпуснали пари за гориво и торове. Депутатът Петър Чобанов дарил 6000 лв. за семената за градината. Лични пари за плантацията дали и кметовете Барзин и Димитров. И постепенно в пустошта край пътя Лом – Козлодуй, изникнала градина за чудо и приказ. Докато общината отпуснала парите обаче, първите тридесетина доброволци се трудели близо месец без заплати. После се включили още хора и сега бедняшката бригада наброява 47 души. Шеф им е кметът Камен Димитров. Той организира смените, казва кога да се полива, пръска и събира реколтата.

„Ние не сме невежи в земеделието. По-старите сме работили навремето в ДЗС-то (Държавното земеделско стопанство – б.р.). Аз пет пъти съм била ударничка. Научили сме и децата си да копаят и садят в градинките вкъщи, за да има какво да ядат, разказва Зорка Ицкова. С работата по нивите тя навремето изучила двамата си синове. Единият сега е учител в селото. На труд учи и внука си, хвали се жената. Сред бригадата от бедняци има и млади хора, които не помнят блъскането с мотиките в комунистическите стопанства, но и те копаят с хъс земята.

23-годишната Станислава е детето на бригадата. Тя е завършила гимназия по селско стопанство и научила на книга доста за градинарството. Сега обаче вижда как стават нещата и наяве. С общи усилия бригадата вече е приключила най-тежката работа и прибира от полето богата реколта.

„Картофите са много хубави. На ден събираме по 1 тон, хвалят се земеделците“, казва Станислава.

Работниците идват в градините към 5-6 часа призори, за да работят по хлад. Събират картофите в чували. Хората са толкова радостни, че виждат резултатите от труда си, че още от съмване над полето ечат бурни ритми от телефоните, кънти смях, а в почивките някои от по-младите булки разкършват и снаги. Отговорникът по транспорта Шанко превозва с каруцата и коня си Април продукцията из селото и раздава на всяко семейство по чувал зеленчуци.

Вече 420 фамилии са запасени с картофи, още 40 също ще получат по пълна торба. После започва брането и раздаването на доматите и лука. Ако остане от реколтата, ще ги дарят на детската градина. За труда си всеки месец градинарите получават по около 130 лева. Не е много, но пак е по-добре от левчетата за временна заетост, където се метат улиците, споделят ромите.

„Искахме да докажем, че можем да работим и го направихме! Експериментът ни е повече от успешен – хората взеха пари не на готово, изработиха цяла планина от продукти, запасихме селото с храна за зимата. Сега разработваме проект за по-голяма градина, с повече работници“, споделя кметът Камен.

Селото се готви да кандидатства с проекта пред правителството и еврофондовете и се надява да получи средства за обработка на 150 дка общинска земя. В новата градина ще се трудят 250 души, които ще получават и по-високи заплати, предвижда разработката. Ако държавата подкрепи ромската инициатива, ще бъдат спестени много пари за ненужни социални помощи, хората ще получат работа и хляб, а пустеещи полета ще се превърнат в градини. Пък и всички ще се убедят, че циганите стават за земеделци, казват жителите на Долни Цибър.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете