Изтичането на информация, че в България има лица, свързани с радикалната ислямистка организация по-скоро говори за това, че службите у нас не могат да работят конфиденциално. По цял свят, когато нещо приключи, тогава трябва да се разчува, коментира пред БГНЕС проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност.

При нас, събитието още не е почнало, а се разчува - то не бяха снимки, не бяха паспорти, щели да ги гонят - после кого гонят, не стана ясно. Според мен това са много лоши условия, при които да работят службите. Няма такава служба по света, която така открито, с такава публичност да върши подобен тип работа. Навсякъде се работи на тъмно и после става ясно. Има и друг елемент - че при тази суша на новини, темата се преекспонира.

Иначе нашите институции и тяхната синхронна дейност са прословути - дали става дума за танкове, за бази, за конфликти в Близкия изток - винаги един говори едно, друг говори друго, накрая се появи министър-председателят и слага точка. За това дали могат службите ни да се справят с терористичната опасност мога да кажа само едно - нито една служба в света не може да бъде сигурна дали може да предотврати терористичен акт на своята територия. За България е по-важно да води външна политика, която да не предизвиква терористите да идват на територията й. На този етап страната ни не е приоритетна като Германия, като Франция. Но България е точка, която е транзитна и може да бъде логистична база, където да се набират нови членове. Колкото до нашите служби - те трябва заедно с партньорските да събират информация, да следят лицата, за които има данни, да обменят информация.

Новите закони, които засягат националната сигурност не предвиждат никакви мерки за борба с тероризма. Законът за национална сигурност не е за национална сигурност, а за управлението на службите - това управление да премине в ръцете на изпълнителната власт, по-точно на министър-председателя. За парламентарна република като нашата това е малко тревожно, тъй като не министър-председателят взема решения. Преди време приехме закон, според който министърът на отбраната може да допуска до 1000 души на територията на България чужди войски, техника и т.н. Министерски съвет също може. Това е пряко нарушение на конституцията - подобни решения могат да се вземат само от Народното събрание. В основния закон е ясно казано - че и един да е, трябва НС да реши. Но привържениците на добрите отношения с НАТО постоянно бяха недоволни, че такива решения се вземат трудно и тромаво по конституционната разпоредба и измислиха закон, според който "при условие, че такъв вида присъствие или преминаване не носи военно политически характер" решението се взема от МС. Този закон си беше гласуван от депутатите, въпреки противоречието с конституцията.

Целият свят изпитва трудности с пресичането на тероризма, тъй като това не са традиционните структури, които се разпознаваха в продължение на векове. В настоящето вече става дума за много затворена система, с много силен контрол върху членовете им. Няма как да проникнеш в структурите им. А и да успееш, ако те разкрият - там мярката е една единствена - няма размяна на шпиони, няма ноти, няма изгонване на дипломати. Даже не е като при бандитите - да ти пратят първо малкото кутре - там действат направо. Затова почти няма служби в света, които да са внедрили информатори в терористична организации. По-скоро се следят телефонните разговори, движението на сметки, лица, за които има съмнения. Но в това е майсторлъкът, занаятът - обществата дават много средства за такива служби.