- Лято е, жега е и горите горят отново. Защо, г-н Николов? Само слънцето ли е виновно?

- Категорично не. Ситуацията е изключително тежка в момента. Край Драгоман и Сливница горяха два дни хиляди декари сухи треви и храсти, пожарът обхвана и над 100 дка горски фонд. В понеделник пратихме хеликоптер и подкрепление от 100 души - наши и доброволци. Те гасиха цяла нощ, но от ново огнище край Брезник пламна пак огън и изгори 200 дка бял бор. Какви са предпоставките за пожарите е ясно - времето, метеорологичната обстановка. Но причините будят тревога - като цяло те се наричат небрежност. Три или четири са пожарите в последната седмица, възникнали от естествени източници, от мълнии. Всички останали са предизвикани от прословутата у нас човешка непредпазливост. Въпреки предупрежденията и забраните продължава паленето на сухи треви с цел да изникне след първия дъжд на свежо зелено за паша на животните. Продължава почистването на земеделските площи, субсидирани от фонд „Земеделие“, с тракторни системи. Проблемът е, че един човек сам работи на трактор, а технологията е такава, че при всяко съприкосновение с камък възниква искра и от нея моментално тръгва пожар. Току-що се върна наш представител от министерството на земеделието - там уточняват заповед, с която се забранява почистването на земеделски площи, без да се уведоми кметът.

- „Дървената мафия!“, възкликват харата, като чуят за горски пожар. Печели ли някой от това, че изгаря зеленото богатство на България?

- Пожарите нанасят различни щети, променят и климата - така че загубите са за всички. Скептичен съм към твърденията за мафия. Не разполагаме с информация, че пожарите са умишлени с цел дърводобив, експорт, реекспорт или нещо подобно. Вижте пожара в Рила. И той е тръгнал от непредпазливост (от тлеещо огнище на бракониери или туристи - б.а.). Дори да е останал годен дървен материал след него, той не може да бъде използван заради категоричната забрана на дърводобив в резервата. А зимата събори достатъчно дървета в Родопите - толкова много, че две години ги изнасят от гората и има още.

- Чухме да казвате, че гасенето на един пожар струва 600 хил. лв. Не преувеличавате ли?

- Само малко. Пожарът в Рила ни струва между 550 и 600 хил. лв. 14 дни го гасим с над 150 души. В критичните дни бяхме над 300 души с хеликоптери и друга техника. Разходите са огромни. Един летателен час на хеликоптера струва от 2500 до 5000 лв. Отделно са разходите за изхранване на хората.

- Кажете за доброволците. Веднъж ваш колега, излизайки опушен от едно пожарище на Витоша, каза: “Доброволците повече пречат, отколкото помагат. Влизат в огъня по джапанки, та и тях спасяваме!“

- Доброволците са два вида. Някои в желанието си да помогнат се явяват спонтанно при пожара. Ако ние и Червеният кръст нямаме на терен хора, подготвени за работа с тях, настъпва малка суматоха. Но ние се гордеем с възкръсналата традиция на доброволчеството в България. Имаме над 2400 доброволни пожарникари, минали курс на обучение. Те са изключително полезни. Не се нуждаят от специален човек, който да отговаря за тях. Получават задача и я изпълняват.

- Ваша е идеята за смесени пожарни служби - 5-6 пожарникари плюс 10 доброволци. Но трябва и техника.

- Гоним Европа. Когато отворих дума за тези служби, аз ги бях виждал в Европа, но смятах, че трудно ще проходят в България. Днес с радост мога да кажа, че в Стара Загора първата такава служба започна работа - доброволци дежурят с пожарникари през лятото. То е по решение на кмета и общинския съвет. Идеята проходи. Нещо повече, вече имаме доброволни отряди със собствени пожарни, спасителни автомобили, джипове, високопроходими помпи. От МВР сме им дали 23 пожарни, 10 спасителни коли и 16 джипа. Ще продължаваме да ги подкрепяме.

- Но имате ли достатъчно техника? Виждаме ви как още гасите с метли.

- Гасим с метли и тупалки. Не от немотия, а защото горските пожари се нуждаят от човешка ръка. Докато не минем с метла и лопата, да изчистим хубаво земята, не смятаме, че пожарът е погасен. Трябва да се отстрани целият торфен слой от листа и иглички, сред които тлеят искри - да се получи негорима полоса от метър и половина минимум. Методът се прилага не само у нас. Ние в момента разполагаме с много добра техника. Успяхме да се сдобием по програмите „Околна среда“ и „Регионално развитие“ със стотици нови автомобили, с по-малко разходи и вредни емисии. Запазихме и част от старата техника, което ни даде възможност да съдействаме на доброволните отряди. В пожарогасенето хората са най-важни. Затова започваме проект за 39 млн. лв. по „Околна среда“ - 6 учебни центъра за пожарникари, спасители и доброволци.

- В пожарната върви реформа. Синдикалисти негодуват: „Закриват професията спасител! От водолаз пожарникар не става с 6-месечен курс!“

- Повечето спасители, назначени през 2006-2007 г. в тогавашното Министерство на извънредните ситуации на г-жа Емел Етем добиха квалификация с едномесечен курс в Монтана. Преди да влязат в пожарната, те минаха едномечен курс във Варна и двумесечна практика по места, положиха изпит и получиха правото да гасят пожари. Т.нар. офицерски състав на пожарната излиза от Академията на МВР след 4-годишна подготовка. Отделно инженери от Гражданска защита след 6-месечен курс се вливат в нашите редици. Според академията и европейската практика за 6 месеца се усвояват основните знания, необходими да се започне упражняването на професията. За да се овладее тя, трябва дългогодишна практика. А водолазите не са спасители при нас, тахната задача е да издирват удавници и веществени доказателства. Човек, престоял половин час под вода, не може да бъде спасен. При наводнение на терен са пожарникари и спасители, минали курс за спасяване в бързи води.

- Това ли е реформата в пожарната - спасителите да станат пожарникари?

- Реформата вече приключва, тя е с две цели. Първо, обединяване на двете главни дирекции „Пожарна“ и „Гражданска защита“, за да няма дублиране на дейност. Второ, подготвяне на пожарникарите за промените в климата, при които бедствията стават по-чести. Повишаваме капацитета, създаваме системи, които да реагират по-ефективно в бури, наводнения и т.н. Първият удар се поема от пожарните служби. Когато произшествието прерасне в бедствие, идва спасителен отряд с инженерна техника - тежки верижни машини, повдигателни съоръжения, уреди за радиационна защита.

- А още ли пращате по един пожарникар да гаси вместо екип от двама-трима?

- Според мен екипът трябва да е най-малко от трима. Допреди 5 години беше от един човек. С реформата гарантирахме минимум двама - шофьор и пожарникар.

- „Гася сам - разказваше ваш колега от малък град, - ако шофьорът слезе да помага, в ромската махала ще ни отмъкнат пожарната.“

- Това го има вече само в най-малките служби. В големите градове са по 7-8, до 15 души на дежурство, могат да сформират екипи каквито решат. В малките градове при по-сложни пожари могат да извикат целия състав на службата - един ще дойде на петата минута, друг на седмата, трети на десетата. С реформата ще останат 37 най-малки служби в села като Кирково примерно. Ако послушаме синдикатите - да ги закрием и да ги пратим в града, за да уедрим екипите, ще сгрешим. Докато дойде от града екипът от трима, малкият пожар в селото ще стане голям. В момента не можем да назначим 1400 души, за да решим проблема на 100%. Не само заради финансите, резерви ще намерим. Но и заради технологията на обучение. Годишно академията обучава по 400 души, които идват, а 150 се пенсионират и си отиват. През 2017 г. ще имаме навсякъде поне по трима души в екип.

- Твърдите, че ви трябва и нов Закон за управление при кризи. Защо?

- Такъв закон в момента няма. Той беше отменен през 2009 г. по предложение на министерството на г-жа Етем. Написаха закон за защита при бедствия. Но не всяко бедствие предизвиква криза. България няма ясно разписан механизъм за превенция и реакция при кризи - не само предизвикани от природни бедствия или промишлени катастрофи, но и финансови, икономически, бежански. Не са регламентирани възможностите на изпълнителната власт, правилата за гражданска мобилизация, координация и т.н. Сега всеки кмет обявява бедствено положение с надежда за финансова подкрепа. А ние нямаме законово основание да кажем на армията: помогнете на границата, защото е кризисна обстановката с нелегалните емигранти. Парламентът прие на първо четене рамковия закон за националната сигурност. Там пише, че трябва да има закон за управление на кризи. Така първата крачка е направена.

Нашият гост

Роден на 25 ноември 1962 г. в Перник. Магистър от факултета „Пожарна и аварийна безопасност” при Академията на МВР от 1991 г. Започнал кариерата си през 1982 г. като сержант огнеборец в родния си град. След 5 г. вече е командир на отделение там, после инспектор и началник на службата. Многократно награждаван за професионализъм и храброст. От 2001 г. е зам.-директор, а от 2006 г. директор на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението”.