Омъжва се на 14 г., ражда две деца, завършва училище на 25 г. и вече е студентка

Младото семейство иска да напусне сливенския кв. “Надежда”, за да осигури по-добър живот на синовете си

25-годишна жена от ромския кв. "Надежда" в Сливен завърши средното си образование през май тази година, а наесен ще е студентка по акушерство в местния колеж - филиал на Варненския медицински университет.

На кандидатстудентския изпит по биология Магдалена Симеонова изкара оценка много добър 5,25, попадна в челото на списъка с приетите първокурсници и смая всички съкварталци.

След четири години, когато вземе дипломата си за висше образование, тя ще е единствената акушерка, родена и израсла в 15-хилядния ромски квартал на Сливен - разказва кметският наместник Румен Бъчваров. Успехът на Магдалена предизвика истинска еуфория сред повечето жители на 15-хилядното гето. "Голяма радост, голяма гордост!" - казва един от активистите на квартала Олег Христов, който неотдавна, макар и на пенсионна възраст, също завърши средното си образование. Историята на младата жена е специална за "Надежда", защото съзряването й, като на повечето момичета тук, започнало още в детска възраст. При това на най-бедната улица - "Кара Кольо", където живеят "голите цигани" - заявява съпругът на сегашната студентка Стефан Симеонов.

"Когато се оженихме, аз бях на 14 години, а той - на 18-19 г. Все още ходех на училище и бях отличничката на класа. Мечтата ми беше да уча, но нямаше как да се преборя с традициите в тази част на квартала" - разказва Магдалена. В най-бедната част на гетото бързат да задомят момичетата до 14-16-годишна възраст, защото след това остарявали. Така е и с момчетата - ако не си намерят булка до 20-годишна възраст, вече ги броели за стари ергени.

"В крайна сметка аз самата исках да се омъжа за Стефан. Родителите ми не бяха съгласни, защото бях много малка. Но ние се обичахме много, а ако не бях се омъжила, него насила щяха да го заставят да вземе друга" - казва Магдалена и благодари на Дядо Боже, че я срещнал със Стефан и я направил негова съпруга. Благодарна е и за помощта на неговите и на своите родители.

Първият им син се родил преди 6 години, а по-малкият - преди 1 година и 7 месеца. Баткото ходи от съвсем малък на детски ясли, а сега и на забавачница. "Живеем в дома на моите родители. В началото аз работех в чистотата, защото имах само основно образование. За 240 лева месечно. Доникъде не стигаха. Исках по-добра работа, но не ставаше поради липсата на ценз. Затова един ден си казах: "Записвам вечерно! Щом баща ми се записа на 46 години да учи за средно образование и го завърши, значи и аз ще мога!" - обяснява Стефан. След като си взел дипломата, веднага успял да си намери по-добро препитание - в японския завод за автомобилно оборудване "Язаки". Преди да се случи всичко това обаче, направил голям подарък за съпругата си. "Записал и мен във вечерното, без дори да ми каже! Може би се е чувствал виновен, че заради ранната женитба не съм успяла да изпълня мечтата си да уча, не знам. Но съм щастлива, че Стефан има такова мислене и е отворен за новите неща" - хвали го Магдалена. С цената на много трудности посещавала учебните часове от 18 до 21 ч. Признава, че не била много редовна по финансови причини. Кварталът е в единия край на Сливен, училището - в другия, а транспорт няма никакъв. "Налагаше се да плащаме за такси. Сумата може да е нищожна за някого, но за нас не е. Пък и последните часове ми бяха проблем, защото съм майка, имам си дечица" - казва младата жена.

Решаваща за съдбата й била срещата с една бивша акушерка - Фани Пачанова, която работела за Центъра за майчино и детско здраве към УНИЦЕФ в града и често идвала в гетото. Пачанова й дала кураж, че може повече. И Магдалена с подкрепата на Стефан решила: "Ще кандидатствам!" А пари за подготовка? Един ден се престрашили двамата съпрузи и почукали в кабинета на кметския наместник. "Казаха, че имали 80 лева, но им трябвали още 70, за да може Маги да се подготви" - разказа кметският наместник Бъчваров. Той се обадил на фондация "Пламък", откъдето помогнали със средства. Така Магдалена се записала на подготвителните курсове, организирани от медицинския колеж. Посещавала известно време и частен учител. Когато излезли резултатите..."Не може да се опише радостта ни!" - усмихва се Магдалена.

Тя вече се е записала в колежа. И със съпруга си са взели заем от 400 лева, за да платят първия семестър. Търсят помощ, защото заема трябва да върнат, а семейството се издържа единствено със заплатата на съпруга. "Гордеем се много с Магдалена и правим всичко възможно да й съдействаме. Подготвяме документите й да кандидатства за стипендия към фондация "Отворено общество" - каза Лили Колева от Центъра за детско и майчино здраве.

Магдалена и Стефан искат да си намерят дом извън квартала, за да осигурят по-добри условия за живот на двете си деца. Засега им се струва невъзможно, но няма да се откажат от намеренията си. "Искаме промяна. Трудно може да се опише обстановката на нашата улица. Достатъчно е да кажа, че тя е дълга, а е затапена от едната страна. За да излезеш и да отидеш на друго място, трябва да се разхождаш до изхода й от единия от другия край. Самите хорица са простовати, беднички, необразовани и безработни. Не са лоши, просто много трудно живеят" - казва Стефан. Жена му добавя, че някои от съседите й приемали "много скептично желанието да учи". Но по-образованите разбирали и се радвали.

В кв. "Надежда", където не влезе нито един лев от огромните средства за ромското включване и интеграция, все пак има надежда. "Щом тук можем да отгледаме такива образУвани хора като Магдалена..." - клати многозначително глава местен човек от общинската охрана. "Не се казва "образУвани", а "образОвани" - бърза да го поправи един от кварталните активисти.