Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

Роднините на Паисий – българи с щедро сърце

Днес за Паисий Хилендарски, за неговата „История славянобългарска” и за неговия род знаят малцина българи. Или просто не искат да знаят. Паисий като че ли е отживелица, притежание на историците. А някога от всички свои съвременници само той, още от първия час над белия лист, знае за кого пише историята си.

Паисий Хилендарски (1722-1773), често наричан още Отец Паисий, е будител и духовник. А в центъра на София, на малката улица „Гладстон”, живеят потомците на неговия брат – хаджи Вълчо. Лазар Хадживълчев е една от многото достойни фигури във фамилията. Той е биолог по образование, но това не му пречи цели 33 години да бъде артист певец в Ансамбъла на Българската народна армия. Пее и в храм-паметника „Св. Александър Невски”.

Работил е като началник-управление „Култура и вероизповедания” в столичното кметство. Дълги години събира материали за новата история на Паисиевия род. Допълва и родословното дърво, което обхваща 12 поколения и повече от 3000 души. Преди две години издаде и книгата „За Възраждането. Банско, София и света. Хроника на един род”. Лазар Хадживълчев разказва, че Паисий е имал възможност да пътува с финансовата поддръжка на своя брат Вълчо и с духовната подкрепа на вуйчо си, митрополит Серафим.

По майчина линия Паисий е от славния Кундев род от Банско. Във фамилията има много издигнати личности с международно влияние: Серафим, брат на Паисиевата майка, е Нишки владика; Михаил Тодорович Герман – тачен дипломат в сръбския двор; Лазар Младенов пък стига до кардиналски сан във Ватикана и дълги години е папски библиотекар…

През 2004-а, когато Паисиевата история е изложена в Националния исторически музей, Лазар, съпругата му Яна и синът им Димитър се редят на дълга опашка, за да видят с очите си оригиналния ръкопис на своя роднина. Щом се прибират вкъщи, Хадживълчев споделя пред близките си, че е преживял най-щастливия си ден дотогава. Яна Хадживълчева е известна кардиоложка и може би защото познава добре човешкото сърце, казва: „Лазар и Димитър се притесняваха от срещата си с историята, тъй като имаха невероятното усещане, че се виждат с жив човек.”

В старата банска фамилия дарителството се предава от поколение на поколение като най-ценно качество. Още братът на Паисий – хаджи Вълчо (около 1705-1766), е известен като ктитор на Хилендарския и Зографския манастир. Името му се споменава в епархиалните поменици и на двата манастира като техен благодетел.
Вълчо единствен от тримата братя оставя потомство, тъй като Лаврентий (Лазар) и Паисий (Петър) са монаси. Има баснословни легенди за богатството му. Той е уважаван търговец, притежава кантори от Виена до Кавала. Керваните му кръстосват цяла Европа. По техния път той строи ханове и мостове.

През 1756 г. хаджи Вълчо посещава Хилендарския манастир, чийто игумен е брат му Лазар с монашеско име Лаврентий. Тогава той дава пари за обновяването на параклиса на обителта. На следващата година хаджи Вълчо прави щедри дарения и на Зографския манастир – обновява източното крило с жилищните помещения. През 1764 г. хаджията изгражда църквата „Свето Успение Богородично”. В знак на благодарност той е изобразен и в двата манастира. Голям негов портрет е изографисан над олтара на параклиса „Св. Иван Рилски” в Хилендар. В кондиката на същия манастир се разказва за друга голяма щедрост, проявена от фамилията. Лаврентий дава бащината си къща в Банско за метох. По-късно тя става начално училище, в което учителства Гоце Делчев.

От децата на хаджи Вълчо тръгва началото на рода, който в наши дни достига до 12-о коляно. Днес потомците на фамилията живеят главно в Банско и София. Някои са в чужбина. Когато през 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание, кметът на Банско – Димитър Хадживълчев, дава убежище в града на четата на Баню Маринов, наброяваща около 600 души. В нея е и синът му Михаил. След като въстанието е потушено, Димитър и децата му изгарят богатия семеен архив и бягат в Горна Джумая и Дупница. Михаил и братята му Иван и Лазар се връщат след амнистията в родния си град. Турците ги принуждават да напуснат отново Банско, като ги вкарват в 80 000 гроша дълг. При пристигането си в София тримата братя живеят под наем у преселници от Македония, които са от видната фамилия Томалевски. С много труд и упоритост те се замогват и изплащат дълга си. Построяват си три еднакви къщи на улица „Гладстон”, чийто архитект е австриецът Швамберг.

Братята действат винаги заедно. Те въвеждат нови и прогресивни за времето си технологии. Започват първи в България да произвеждат изключително здравата и функционална вита виенска мебел, като за целта канят да им гостуват изявени виенски и италиански майстори. Фирмата им „Братя Д. Л. Хадживълчови” първа въвежда лепените дървени листа в плоскостите, т.е. шперплата. Братята се занимават с производството на висококачествени сортови вина и печелят първите престижни медали за България от изложения в Европа. Такъв е медалът от 1907 г., получен на изложение в Лондон.

Верни на семейната традиция, през 1920 г. те даряват 60 000 лв. на Министерството на народното просвещение за подпомагане на просветното и културно дело в родния им град Банско. В началото на миналия век братята купуват място зад Централната баня, изграждат улица и търговски здания от двете й страни. По-късно подаряват мястото на Софийската община. Това е днешната улица „Триадица”. Виненият склад на Хадживълчеви е на улица „Искър” в собствения им „Златишки хан”, където се е крил Левски. Днес на мястото на хана има гараж на Министерския съвет и на Народното събрание.

Подобно на дедите си, Иван, Лазар и Михаил отиват на поклонение в Атон, където правят щедри дарения. Там ги посрещат с подобаващи почести като потомци на големия благодетел хаджи Вълчо. Синът на Лазар – Димитър, е първият от рода, който се занимава с хрониката на Хадживълчевци. Част от нея е описана още през 1923 г. в „Златна книга на дарителите за народна просвета”.

Благодарение на изследванията на Димитър и на проф. Йордан Иванов през 30-те години на ХХ век се доказва, че Банско е родното място на Паисий. Димитър е и първият, който чертае родословното дърво. Той е адвокат и търговец, изключително ерудиран. До края на живота си пише драмата в четири части „Факлоносецът от Атон”, посветена на отец Паисий. Синът му Лазар получава от баща си печат с кръстосани пушка и сабя. Между тях пише „Свобода или смърт”. В кръга на печата има надпис „Серски революционен окръг. Разложка околия”. Лазар Хадживълчев вече го е подарил на сина си Димитър, който има задачата да го проучи. Така в Хадживълчовата фамилия освен имената Лазар и Димитър от баща на син се предава и задължението да се изследва историята на Паисиевия род.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете