Ако пътувате след Приморско на юг, може и да се объркате и да решите, че сте в Турция дълго преди да пресечете границата. Там се чуват 3-4 български радиа и много на турски език. Нашествието на чужди станции на българска територия е от години, като особено силно е през лятото.

Става дума за явлението “тропосферен вълновод”, обясни д-р Веселин Божков, председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). То е по-известно като ефекта на топлото море - при горещо време изпаренията на водата увеличават проводимостта на радиовълните.

През март във Варна не е установена нито една турска станция, докато през юни са били 4, а през юли още повече, обясни Божков. Подобна е ситуацията и в Несебър. Там могат да се “хванат” между 32-40 български станции. През май и юни в района се чували 8 турски, а при последното замерване на КРС през юли чуждите били 80. Божков увери, че няма смущения от чужди станции, които да излъчват на същите честоти, които ползват родните радиа.

В района на Приморско излъчваме радио “Енджой” на 100,6 мегахерца, но там на същата честота ни “похлупва” турска станция, каза обаче Васил Димитров, шеф на “Би Ти Ви радио груп” (Би Ти Ви радио, Зи рок, Енджой). Сходен е проблемът на радиото в района на Айтос и в Бургас.

Чуждите станции са проблем за всички български радиа по морето независимо от тяхната мощност, каза Иван Калев, технически директор на Дарик радио. От радио “Витоша” също потвърдиха, че понякога има заглушаване от чужди станции. Проблемът е, че родните радиооператори нямат интерес да влагат средства в станции по граничните райони, смята шефът на КРС. Божков даде пример с Бяла, където няма нито една лицензия за радио, а в Приморско и Созопол са само по една.

Предавателите могат да бъдат с мощност до 3 киловата, но те най-често използват мощности до 1,5-2 киловата, защото увеличаването им би увеличило разходите, а радиобизнесът не е във възход, добави колегата му Константин Тилев.

Чужди радиа обаче звучат не само край морето. В ефира на Русе се хващат станции от Гюргево и Букурещ - най-силно по крайбрежната алея в града, но и по пътищата в района. Намесват се и антените на акостиращите кораби в пристанище Русе.

В Смолянска област се чуват гръцки радиа. “Само програма “Хоризонт” се хваща ясно, останалите се заглушават от гръцките. Но тук и мобилните оператори на гърците са с много силни клетки и като приближат туристи към село Горна Арда, на телефоните им се включва гръцки оператор”, каза кметът на граничното село Емил Узунов. Сходна е ситуацията и в селата в Рудоземско, Златоградско, Доспатско и Девинско. На югозапад в ефира се намесват македонски станции. Те се чуват след с. Невестино по направлението към Дупница и по Рилското корито. “Ако на една радиостанция й разрешат покритие от 10-12 км, тя превзема 50 км в радиус”, обясни спец по радиоразпръскването.

Радио “Пловдив” се чува в Гърция, но не и в Асеновградско

Чак до Комотини в Гърция, Одрин в Турция, както и в Карнобат, Велинград и Юндола се хваща радио “Пловдив”, разказаха шофьори от града под тепетата, които са следили новините и музикалните предавания на любимата си станция.

Това стана възможно след тройното увеличаване от 1 на 3 киловата на мощността на предавателя в местността Копривките в Родопите. Благодарение на предавателя на връх Снежанка без проблеми се слушат новините и музикалните предавания на радиото и около прохода Маказа, Златоград, Смолян, Хасково, Кърджали и Свиленград.

“Разполагаме и с по два локални предавателя по половин киловат във Велинград и Доспат, но имаме нужда от подобен и в района на Асеновград, тъй като там и в околните села Тополово и Новаково нашият сигнал не стига. И вместо радио “Пловдив” хората слушат радио “Стара Загора”, обясни главният редактор на радио “Пловдив” Марин Данев.