Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Йорданка Фандъкова: Васил Левски положи най-здравите основи на нашето историческо пробуждане

Как съдийка, командирована от Лозан Панов от Пещера в София, реши дело в негова полза

Художничка на бунт срещу псевдоморалистите

Тя е с полуобръсната глава. Подстригана е асиметрично, а понякога боядисва живописно косите си. Облича черно кожено яке, по което се забелязват метални пулове и шипове. Ползва и украшения – вериги или синджири. Тя е художничка на 22 години.

За да спечели публиката, тя бие на очи благодарение на необичайния си външен вид.

Преди две години художничката Златомира Костова бръсне косите си и така тръгва по улиците. Подстригването посвещава в подкрепа на жените, болни от рак. Според нея, ако повече дами бръснат поне част от главата си, това би спасило от дискомфорт всички онези болни, чиито коси са опадали поради химиотерапия. “Кой казва, че когато една жена е с дълга коса е женствена? Аз възразявам. Бръснатата глава е моята лична кауза, наречете го дори и социална позиция. Вярвам, че има смисъл в нея”, казва Златомира и призовава да спрем да робуваме на предразсъдъците. Външният й вид привлича погледите на минувачи по улиците. Почти като в онзи графит – “Искам да бъда такъв, какъвто бях тогава, когато исках да бъда такъв, какъвто съм сега”, във всекидневието си Златомира чува коментари за себе си, че е агресор или наркоман. “Просто е – това е моят начин да покажа на хората, че се занимавам с изкуство”, споделя тя. Нарича черния цвят на дрехите си артистичен. От врата й висят митологичната огнена птица Феникс и розета от Плиска. Най-големият й страх са псевдоморалистите и затова нейното творчество е тих бунт срещу посредствеността.

Вероятно същите тези псевдоморалисти ще видят в нейното изкуство лъскава визия за бъдещето – нулева безработица и фабрики от третата индустриална революция. Може би ще погледнат света като безопасно място на съществуване, в което до здравеопазването се стига бързо, а правосъдието е евтино. А всеки може да си позволи и жилище.

Утопично, а? “Утопия” – така е озаглавена дебютната й изложба, която бе представена в края на юли в Свиленград. Тя включва 31 композиции, които представляват нейните емоционални състояния. “Утопия е стряскаща дума, но защо да не помечтаем за един съвършен свят. Може би го има някъде, но тук и сега ние не сме отворени за него”, казва младата художничка. За илюстрациите си използва туш и перо, както темперни и акрилни бои. Понякога прибягва и до писци и химикали. “Искам да покажа това, което не се вижда. Искам хората да ме опознаят чрез рисунките ми”, споделя Златомира.

Идеята за изложбата се ражда във фейсбук. В социалната мрежа Златомира всеки ден – сутрин, обед и вечер, публикува свои рисунки, придружени с пожелания за хубав ден. Признава, че събира незначителен брой лайкове, но твърди, че това най-вероятно се дължи на нестандартния й външен вид. Един ден обаче нейните рисунки попадат в полезрението на уредника в галерията в Свиленград Ивалина Недева, която й отправя покана за изложба. Така за броени дни Златомира подготвя рисунките и те бързо стават достояние на съгражданите й. “Сбъднах една от мечтите ми за самостоятелна изложба, с която исках да докосна посетителите чрез емоциите си”, казва Златомира. Някои от нейните картини носят имена като “Нежна ярост”, “Усещане”, “Неукротимост”, “Нрав”, “Медитиращ Буда” и “Нежна сила”. За последната черпи вдъхновение от рицарски филми.

“Хората отричат изкуството, а всъщност му робуват. Вижте например марките – те са следствие от труда на някой художник, който е нарисувал логото, за да бъде разпознаваемо”, казва Златомира. Вярва в добротворчеството, но с болка признава, че понякога животът се превръща в беден и мизерен. Според нея това се дължи на безхаберието към изкуството. “Ако повечето от нас посещават културни мероприятия – било то изложби, концерти или театър, вероятно ще намалеят лошите новини, че деца пребиват до смърт друго дете”, споделя художничката.

Оставяме Златомира в нейното ателие, където подготвя следващата си изложба “Улов на синята луна” в Димитровград. Тя обещава, че борбата й чрез изкуството ще продължи “въпреки грозните меркантилни усещания, които ни обладават във всекидневието”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.