Пловдивският митрополит Николай е безспорно най-устатият висш духовник на Българската православна църква. Вече осем години с владишки жезъл и плам в очите той раздава публично присъди, води съдебни дела и медийни битки. Не прощава на никого, застанал на пътя му – църковен брат, политик, учен, съдия, кмет. А наскоро обяви, че ще се намеси драстично и в политиката.

За мнозина вярващи в Пловдивска епархия митрополит Николай е олицетворение на ревностен духовник. Спечели делото за връщането на манастира „Св. Св. Кирик и Юлита” на Църквата, убеди кабинета „Близнашки” да даде храма „Св. Александър Невски” на Синода, помогна много за патриарх да бъде избран дядо Неофит.
Вярващите обаче често са смутени от поведението и маниерите на владиката. У него липсва всякаква смиреност, полагаща се на монах. Николай показа, че владее методите на компроматната война при скандала си с покойния Кирил Варненски. На митрополитския сайт той качи дописка, че Кирил пирувал три дни след смъртта на патрарх Максим по повод избирането му за наместник-председател на Светия синод, а самият Николай 40 дни ще бъде в траур. Смущаващи са монашеските страсти към лъскави лимузини и часовници, заради които получи прякора си Ники Ролекса. В типично мутренски стил владиката си избра регистрационни номера за дарените му от богати бизнесмени лимузини с възрастта, на която твърде рано стана митрополит – 37.
Навръх Илинден тази година 46-годишният вече дядо Николай дръпна политическа реч в храма и обяви, че няма да гласува за кмета Иван Тотев от ГЕРБ. Предупреди, че всеки, който го направи, гласува против Божието дело. И стигна по-далеч - обяви за свой кандидат на местните избори отцепника от ГЕРБ и свой приятел Здравко Димитров. Формалният повод за тази декларация е опитът на общинарите да съберат дължими данъци и такса смет от църква.

В кариерата си дядо Николай все повече заприличва на емблематичния за 90-те години на миналия век Христофор Събев. В качеството си на зам.-председател на СДС Фори Светулката, както го наричаха тогава, беше казал на д-р Желю Желев: „Аз номинирам президентите!”. Подобно на Събев, който воюваше с комунисти, масони и ченгета, Николай анатемосва Америка и Европейския съюз. Още преди да стане митрополит, Николай опита да се докаже като ревностен православен с акция срещу папа Йоан Павел Втори – заключи олтара на "Св. Ал. Невски", защото се опасявал папата или някой кардинал да не влезе в него и да го оскверни.
Облепената с тапети пловсивска църква „Св. Марина” по простотия може да се сравни само със сините великденски яйца на Фори и светещия кръст на кабинета му докато бе шеф на комисията по вероизповеданията в Народното събрание.
Досущ като Събев и Николай сънува един ден да стане патриарх, само дето избра по-каноничния и хитър начин да стигне до целта, коментират наблюдатели.
В историята Фори ще остане с водосветите в Партийния дом, сините яйца и бденията си, а Николай – със заклинанията срещу Мадона заради загиналите българи в Охридското езеро през 2009 г.
Като нищо Николай може да цъфне отново на билбордове като кандидат за депутат или патриарх. Това вече се случи веднъж – ликът му бе грейнал на билборд през 2008 г. преди посещение в Кърджали като новоизбран митрополит.

Политиката съсипвала Църквата
„Аз не съм ли гражданин, имам ли права, нещо повече – имам духовни задължения. И нека знаете отсега – няма да гласувам за Иван Тотев. И който гласува за него, да знае – гласува против Божието дело, защото той саботира Божието дело.
Нека ме обвиняват, че се занимавам с политика, политиката ни унищожава Църквата”, отсече дядото. Николай негодува, че не се позволява задължително изучаване на религия, а на матурите имало въпрос за йогата. Владиката критикува и позволеното съжителство без брак. За него принципът, че църквата е отделена от държавата важи само когато му дават пари за ремонти и изпълняват прищевките му. Една от последните е дело на кабинета „Близнашки”, позволил му да открие Духовна академия.