Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

А, Б, В, Г, Д(рога)…

Писатели ползват стимуланти за вдъхновение

ДИМИТЪР ГАНЕВ

Още преди Шекспировият въпрос да е разрешен, тоест дали всички тези пиеси, сонети и поеми действително са дело на човека с това име, тази седмица стотици медии из целия свят разпространиха новината, че Ейвънският бард вероятно е пушил трева. Ако някой ден все пак се намери отговор на проблема с авторството, това надали ще предизвика такова вълнение, каквото се отприщи от беглата възможност драматургът да се е вдъхновявал от няколко “дръпки”.

Всъщност тази оптимистична хипотеза изобщо не е нова, а датира от 2001 г., когато южноафриканският антрополог Франсис Текери прочита 76-ия сонет на Шекспир и прави щателен литературен анализ на думата “weed” в шестия стих, която на разговорен английски се използва за марихуана – Why write I still all one, ever the same,/And keep invention in a noted weed. Разбира се, в контекста на стихотворението тя може да означа съвършено различно нещо – ето например как превежда тази фраза Владимир Свинтила: “Аз все преписвам стари стихове,/повтарям се отново и отново.”

Въодушевен от буквалния си прочит, Текери провежда химично изследване на 24 лули, които най-вероятно великият поет е ползвал, и открива следи от канабис в 8 от тях, а в други 2 намира следи от листа от кока. Това не е особено забележително, тъй като през Елизабетинската епоха свободно се е практикувало пушенето на всякакви подобни неща, дошли от Новия свят благодарение на мореплаватели като Франсис Дрейк.

Наред с това дали изобщо е съществувал, въпросът дали е бил напушеняк е още една от мистериите около Уилям Шекспир. Историята обаче е сигурна за много други писатели, които са били пристрастени към различни наркотици. Тук са представени някои от най-бележитите заедно с техните любими субстанции.

Самюъл Колридж – опиум

Считан за един от най-важните поети на XVIII и XIX в., в творбите си Колридж често говори за съновидения – тема, която според много критици се дължи на страстта му към опиума. Той самият признава, че прочутата му поема “Кубла хан” не е нищо повече от “описание на едно бленуване, зародило се от две зрънца опиум, които взех заради дизентерия”. Това вещество по негово време не е било рядкост – използвало се е за направата на спиртна напитка, наричана “лауданум”, която е била предписвана като лекарство за всичко – от диария до настинка. След като открива упоителните й свойства още като студент, Колридж не спира да я употребява през следващите 40 години от живота си. През XVIII в. един милилитър лауданум е съдържал 10 грама морфин, което означава, че във върховите си моменти поетът е поемал по 18,9 грама морфин седмично. Принципно 1,2 грама са достатъчни, за да убият кон.

Робърт Луис Стивънсън – кокаин

Авторът на “Островът на съкровищата” е бил сред най-големите ценители на кокаина, който по негово време е бил легален. В тази връзка един от известните му цитати гласи: “По-добре е да изгубиш здравето си в разточителство, отколкото да го прахосваш като скъперник.” “Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд” е написан по време на 6-дневна наркотична диета, докато писателят е бил болен от туберколоза и прикован към леглото. Както жена му Фани отбелязва: “Невероятно е как човек в толкова лошо здраве, в каквото беше съпругът ми, е успял сам да напише повече от 60 000 думи за 6 дни.” Невероятно, наистина.

Алън Гинзбърг – азотен оксид

Авторът на поемата “Вой” застава в челните редици на “литературния Ренесанс на Сан Франциско” през 50-те. Прописва през 1948 г. като студент и по това време започва да подпомага музата си с вдишване на азотен оксид, за да се докарва до положение, което нарича като “възвишено състояние на духа”. Наред с верния си съмишленик Керуак Гинзбърг се опитва да пресъздаде чрез писането си ефекта от наркотиците – не само физиологическите преживявания, достатъчно интересни сами по себе си, но и резките смени на емоциите, както и чувството, че времето започва да тече по-бавно или пък по-бързо. В крайна сметка обаче спира да употребява каквито и да било субстанции и се концентрира върху политическа активност и медитация.

Хънтър Томпсън – всичко

За автора на “Страх и омраза в Лас Вегас” повечето хора знаят предимно две неща: че е създател на гонзо журналистиката – жанр, в който репортерът е герой на статията и разказва всичко от първо лице, и че се е съсипал от всякакви възможни наркотици. Все пак любимец му е бил кокаинът, съдейки по стриктния му дневен режим, описан в един мемоар:

15.00 ч – събуждане

15.05 ч – уиски и цигари със сутрешните вестници

15.45 ч – кокаин

15.50 ч – уиски и цигари

16.05 ч – първо кафе за деня, цигари

16.15 ч – кокаин

16.16 ч – портокалов сок, цигари

16.30-17.05 ч – кокаин

18.00 ч – трева за освежаване

19.05 ч – обяд в таверната “Уди Крийк”: бира, коктейл “Маргарита”, салата, лучени кръгчета, морковена торта, сладолед, цигари, бира, кокаин

21.00 ч – започва сериозно с кокаина

22.00 ч – LSD

23.00 ч – кокаин, трева

00.00 ч – писане

00.05-06.00 ч – кокаин, трева, уиски, кафе, бира, цигари, грейпфрут, портокалов сок, джин, порнографски филми

06.00 ч – шампанско във ваната

08.00 ч – сън

Олдъс Хъксли – мескалин

“Дверите на възприятието” (The Doors of Perception) е книгата, която дава на Джим Морисън идея за името на бандата The Doors. Може би защото в нея Хъксли описва начина, по който мескалинът се отразява на мисловния процес. Този наркотик се извлича от малкия кактус пейот, срещан най-вече в Мексико, и причинява забавни халюцинации, чрез които писателят се е опитвал да освободи съзнанието си. Както пише в “Дверите”: “Импулсът да надскочиш съзнателното си Аз е основен стремеж на душата. Когато по някаква причина хората не успеят да преодолеят себе си чрез религии, добри дела и духовни упражнения, те са склонни да прибягнат до химическите сурогати на религията – алкохола и синтезираните наркотици.”

Джак Керуак – бензедрин

Битникът пише най-известния си роман “По пътя” за по-малко от три седмици под въздействието на бензедрин – вид амфетамин, а някои от другите си книги завършва за три дни. Много читатели се дивят на необичайните му словесни еквилибристики и липсата на логика в разказването, но освен на стремежа към литературно експериментаторство стилът му остава верен и на въздействието на любимото вещество. В “По пътя” обаче най-често говори за трева: “Не знаех какво става с мен, а после изведнъж осъзнах, че беше просто от марихуаната, която пушехме… От нея се раждаше усещането ми, че в следващия миг всичко ще се случи – мига, в който нещата ще се решат веднъж завинаги.”

Уилям Бъроуз – хероин

В противовес на много творци, които считат дрогата за извор на вдъхновение, Бъроуз смята, че наркотичната зависимост е голяма пречка за изкуството и не става за литературен материал. Интересно мнение, като се има предвид, че повечето от романите му са базирани на 15-годишния му стаж като хероинов наркоман. Сам разказва, че не помни как е написал най-прочутото си произведение – “Голият обяд”, и че дълго време не е знаел защо го е озаглавил така. В най-лудия период от живота си се мести в Мексико за няколко години само защото е било по-лесно да си набавиш хероин там. Жена му също е била почитателка на тази субстанция, докато той не я застрелва случайно в главата по време на невинна игра на “Вилхелм Тел”, с която двамата са се забавлявали след приемане на прилична доза.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете