Вицепрезидентът Йотова: Твърд Брекзит ще постави в невъзможност голяма част от българите във Великобритания да работят и учат

Данъчни пазаруваха от китайски МОЛ в Шумен и го запечатаха Декларирали 5 пъти по-малък оборот

Бебе издъхна от изгаряния в Габрово Момиченцето е получило изгаряния, след като родителите му го оставили на грижите на свои приятели

Спипаха български шофьор да превозва 15 нелегални мигранти във Франция

Двама бяха заловени с автомобили „Мерцедес“ след употреба на синтетична дрога

Трима партийци и бивш шеф в Комисията за защита от дискриминацията на протеста срещу Каракачанов

Започва миене на улици в столицата

С опасност за живота остават двамата мъже, ранени при челен сблъсък в Пловдив

Задържаха крадец на „Ауди“ в столицата

Ханаха шофьор на джип „Чероки“ без табели да превозва крадени дърва за огрев

Деца от столично училище се натровиха след хранене в стола

Бизнесът внася предложение до НС за промени в отложения Закон за горивата

Антония Петрова стана майка за първи път

ЧЕЗ алармира: Фалшиви мейли от името на дружеството разпространяват вирус

44 323 безплатни годишни е-винетки са вече издадени на хора с увреждания

А, Б, В, Г, Д(рога)…

Писатели ползват стимуланти за вдъхновение

ДИМИТЪР ГАНЕВ

Още преди Шекспировият въпрос да е разрешен, тоест дали всички тези пиеси, сонети и поеми действително са дело на човека с това име, тази седмица стотици медии из целия свят разпространиха новината, че Ейвънският бард вероятно е пушил трева. Ако някой ден все пак се намери отговор на проблема с авторството, това надали ще предизвика такова вълнение, каквото се отприщи от беглата възможност драматургът да се е вдъхновявал от няколко “дръпки”.

Всъщност тази оптимистична хипотеза изобщо не е нова, а датира от 2001 г., когато южноафриканският антрополог Франсис Текери прочита 76-ия сонет на Шекспир и прави щателен литературен анализ на думата “weed” в шестия стих, която на разговорен английски се използва за марихуана – Why write I still all one, ever the same,/And keep invention in a noted weed. Разбира се, в контекста на стихотворението тя може да означа съвършено различно нещо – ето например как превежда тази фраза Владимир Свинтила: “Аз все преписвам стари стихове,/повтарям се отново и отново.”

Въодушевен от буквалния си прочит, Текери провежда химично изследване на 24 лули, които най-вероятно великият поет е ползвал, и открива следи от канабис в 8 от тях, а в други 2 намира следи от листа от кока. Това не е особено забележително, тъй като през Елизабетинската епоха свободно се е практикувало пушенето на всякакви подобни неща, дошли от Новия свят благодарение на мореплаватели като Франсис Дрейк.

Наред с това дали изобщо е съществувал, въпросът дали е бил напушеняк е още една от мистериите около Уилям Шекспир. Историята обаче е сигурна за много други писатели, които са били пристрастени към различни наркотици. Тук са представени някои от най-бележитите заедно с техните любими субстанции.

Самюъл Колридж – опиум

Считан за един от най-важните поети на XVIII и XIX в., в творбите си Колридж често говори за съновидения – тема, която според много критици се дължи на страстта му към опиума. Той самият признава, че прочутата му поема “Кубла хан” не е нищо повече от “описание на едно бленуване, зародило се от две зрънца опиум, които взех заради дизентерия”. Това вещество по негово време не е било рядкост – използвало се е за направата на спиртна напитка, наричана “лауданум”, която е била предписвана като лекарство за всичко – от диария до настинка. След като открива упоителните й свойства още като студент, Колридж не спира да я употребява през следващите 40 години от живота си. През XVIII в. един милилитър лауданум е съдържал 10 грама морфин, което означава, че във върховите си моменти поетът е поемал по 18,9 грама морфин седмично. Принципно 1,2 грама са достатъчни, за да убият кон.

Робърт Луис Стивънсън – кокаин

Авторът на “Островът на съкровищата” е бил сред най-големите ценители на кокаина, който по негово време е бил легален. В тази връзка един от известните му цитати гласи: “По-добре е да изгубиш здравето си в разточителство, отколкото да го прахосваш като скъперник.” “Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд” е написан по време на 6-дневна наркотична диета, докато писателят е бил болен от туберколоза и прикован към леглото. Както жена му Фани отбелязва: “Невероятно е как човек в толкова лошо здраве, в каквото беше съпругът ми, е успял сам да напише повече от 60 000 думи за 6 дни.” Невероятно, наистина.

Алън Гинзбърг – азотен оксид

Авторът на поемата “Вой” застава в челните редици на “литературния Ренесанс на Сан Франциско” през 50-те. Прописва през 1948 г. като студент и по това време започва да подпомага музата си с вдишване на азотен оксид, за да се докарва до положение, което нарича като “възвишено състояние на духа”. Наред с верния си съмишленик Керуак Гинзбърг се опитва да пресъздаде чрез писането си ефекта от наркотиците – не само физиологическите преживявания, достатъчно интересни сами по себе си, но и резките смени на емоциите, както и чувството, че времето започва да тече по-бавно или пък по-бързо. В крайна сметка обаче спира да употребява каквито и да било субстанции и се концентрира върху политическа активност и медитация.

Хънтър Томпсън – всичко

За автора на “Страх и омраза в Лас Вегас” повечето хора знаят предимно две неща: че е създател на гонзо журналистиката – жанр, в който репортерът е герой на статията и разказва всичко от първо лице, и че се е съсипал от всякакви възможни наркотици. Все пак любимец му е бил кокаинът, съдейки по стриктния му дневен режим, описан в един мемоар:

15.00 ч – събуждане

15.05 ч – уиски и цигари със сутрешните вестници

15.45 ч – кокаин

15.50 ч – уиски и цигари

16.05 ч – първо кафе за деня, цигари

16.15 ч – кокаин

16.16 ч – портокалов сок, цигари

16.30-17.05 ч – кокаин

18.00 ч – трева за освежаване

19.05 ч – обяд в таверната “Уди Крийк”: бира, коктейл “Маргарита”, салата, лучени кръгчета, морковена торта, сладолед, цигари, бира, кокаин

21.00 ч – започва сериозно с кокаина

22.00 ч – LSD

23.00 ч – кокаин, трева

00.00 ч – писане

00.05-06.00 ч – кокаин, трева, уиски, кафе, бира, цигари, грейпфрут, портокалов сок, джин, порнографски филми

06.00 ч – шампанско във ваната

08.00 ч – сън

Олдъс Хъксли – мескалин

“Дверите на възприятието” (The Doors of Perception) е книгата, която дава на Джим Морисън идея за името на бандата The Doors. Може би защото в нея Хъксли описва начина, по който мескалинът се отразява на мисловния процес. Този наркотик се извлича от малкия кактус пейот, срещан най-вече в Мексико, и причинява забавни халюцинации, чрез които писателят се е опитвал да освободи съзнанието си. Както пише в “Дверите”: “Импулсът да надскочиш съзнателното си Аз е основен стремеж на душата. Когато по някаква причина хората не успеят да преодолеят себе си чрез религии, добри дела и духовни упражнения, те са склонни да прибягнат до химическите сурогати на религията – алкохола и синтезираните наркотици.”

Джак Керуак – бензедрин

Битникът пише най-известния си роман “По пътя” за по-малко от три седмици под въздействието на бензедрин – вид амфетамин, а някои от другите си книги завършва за три дни. Много читатели се дивят на необичайните му словесни еквилибристики и липсата на логика в разказването, но освен на стремежа към литературно експериментаторство стилът му остава верен и на въздействието на любимото вещество. В “По пътя” обаче най-често говори за трева: “Не знаех какво става с мен, а после изведнъж осъзнах, че беше просто от марихуаната, която пушехме… От нея се раждаше усещането ми, че в следващия миг всичко ще се случи – мига, в който нещата ще се решат веднъж завинаги.”

Уилям Бъроуз – хероин

В противовес на много творци, които считат дрогата за извор на вдъхновение, Бъроуз смята, че наркотичната зависимост е голяма пречка за изкуството и не става за литературен материал. Интересно мнение, като се има предвид, че повечето от романите му са базирани на 15-годишния му стаж като хероинов наркоман. Сам разказва, че не помни как е написал най-прочутото си произведение – “Голият обяд”, и че дълго време не е знаел защо го е озаглавил така. В най-лудия период от живота си се мести в Мексико за няколко години само защото е било по-лесно да си набавиш хероин там. Жена му също е била почитателка на тази субстанция, докато той не я застрелва случайно в главата по време на невинна игра на “Вилхелм Тел”, с която двамата са се забавлявали след приемане на прилична доза.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.